ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2600/18.05.2026 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 843 по описа за 2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 912/26.11.2025 г. по гр. д. № 1387/2025 г., с което Окръжен съд – Бургас, изменяйки решение № 1480/23.06.2025 г. по гр. д. № 1490/2025 г. на Районен съд – Бургас, на основание чл. 127, ал. 2 СК е предоставил на С. П. В. упражняването на родителските права по отношение на детето Е. Х. Х., определил е местоживеене на детето при майката, осъдил е бащата Х. Н. Х. за месечна издръжка на детето за сумата 600.00 лв. и е определил следния режим на лични отношения с детето:

· всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18:00 ч. в петък до 17:00 ч. в неделя с преспиване при бащата, който да взема и връща детето в дома на майката;

· през официалните празници: всяка четна година на коледните и на великденските празници - в дома на бащата, на новогодишните празници – в дома на майката, а през всяка нечетна година - обратното, с преспиване, от 10:00 ч. на първия празничен ден до 18:00 ч. на последния, като бащата взема детето от дома на майката и го връща там;

· по 30 дни през лятото, разделени на две части, когато майката не е в платен годишен отпуск, по споразумение между родителите, а ако такова не се постигне – от 01.07. до 15.07 и от 15.08. до 30.08. от 10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден от периода.

Решението се обжалва от бащата Х. Х. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси (първия – процесуалноправен, а другите два – материалноправни): 1. Длъжен ли е в решението си въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните? 2. Длъжен ли е съдът с решението по чл. 127, ал. 2 СК да направи пълна и задълбочена преценка на моралните и лични качества на всеки от новите партньори на родителите? 3. Какви са критериите, които съдът е длъжен да съобрази с решението по този спор, за да защити най-добрия/висшия интерес на детето в хипотезата, в която всеки родител е поискал той да упражнява родителските права? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с ППлВС № 1/12.11.1974 г. и трайно установената практика на Върховния касационен съд по чл. 127, ал. 2 СК. По същество обосновава всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане решението да бъде отменено и на него да се предостави упражняването на родителските права. Претендира разноските по делото.

Ответникът по касация С. В. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.

Въззивният съд е намерил, че от съвместното съжителство на страните на съпружески начала на 02.07.2020 г. се е родило детето Е. Х. Х., като всеки от неговите родители е поискал съдът на него да предостави упражняването на родителските права с решението по чл. 127, ал. 2 СК. Намерил е, че по този спор е длъжен в максимална степен да защити интересите на детето Е., като му осигури възможност да расте и да се развива при грижите, възпитанието и подкрепата на всеки от родителите си, подпомаган от своите близки.

Въззивният съд е намерил, че възможностите и на двамата родители обезпечават материалните нужди на детето. Всеки има жилище със самостоятелна стая за Е. и разполага с необходимите средства за издръжката, обучението и развитието й. Всеки притежава необходимия морален облик и прави всичко необходимо за възпитанието и образованието на Е., а и да създаде у нея хигиенни и трудови навици. Всеки родител може да разчита в грижите за детето на помощ от близки лица. Съпругата на бащата е създала много добри отношения с Е.. Баба й по бащина линия, макар да живее в друго населено място, още от раждането на детето е в помощ на родителите. Тя основно се е грижила за детето в периода от няколко месеца, през който в най-ранната му детска възраст майката е била на лечение в друго населено място. В грижите за Е. майката се подпомага от нейните родители. С тях детето е в топли, дълбоко емоционални отношения. Такива отношения Е. има и към двамата си родители. Въззивният съд е добавил, че материалните възможности на бащата, които надхвърлят възможностите на майката, не са самостоятелно основание не него да предостави упражняването на родителските права. Мотивирал се е с възрастта на детето - Е. е на пет години и няколко месеца, и с нейния пол, поради което дъщерята на страните все още се идентифицира със своята майка и в най-голяма степен се нуждае от основно от нейните грижи и внимание. Намерил е, че бащата е изключително ангажиран с успешния си частен бизнес и разполага със значително по-малко време за Е. отколкото майка й. Добавил е, че за спокойствието и възпитанието на детето от голямо значение е родителите й да са в добри отношения, но бащата демонстрира негативното си отношение към майката, което не може да преодолее. От раждането на Е. и при прекомерната му ангажираност основните грижи за детето полага майката (с изключение на периода, през който е била на лечение в София), макар да е била подпомагана и от бавачка. Майката е с 4-часов работен ден с възможността да работи от дома си. Това й дава достатъчно време, за да подпомага дъщеричката си в нейната социализация и в подготовката й за придобиване на знания, умения и добри навици. Майката учи заедно с Е., когато при поставена диагноза „пансинуит“ (нетипично за дете сериозно заболяване, при което всяка следваща проява е с усложнения) и поради честите си боледувания Е. не е посещавала детска градина. Е. е записана и когато е здрава посещава не само детската градина, но занималня и частни индивидуални курсове по английски. Майката има желание да осигури и спортна активност на дъщеря си, като я запише на тенис. С тези съображения въззивният съд е заключил, че следва да предостави упражняването на родителските права на майката и е определил посочения в решението режим на лични отношения с бащата. За да го преразгледа и ограничи – в първоинстанционното решение на бащата е дадена възможност да прекарва три уикенда в месеца от петък в 18:00 ч. до неделя в 17:00 ч. с преспиване, а с обжалваното решение – този режим е определен през седмица, въззивният съд се е мотивирал с това, че най-добрият интерес на детето изключва в крехката възраст на Е., за която майката е основната фигура в живота й и с която се идентифицира, двете да прекарват заедно един единствен уикенд месечно.

При тези мотиви на въззивния съд първият и вторият повдигнати въпроси не обуславят решението, а по тях е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При засилено служебно начало с цел охраняване на най-добрия/на висшия интерес на детето при решаването на спора между неговите родители по чл. 127, ал. 2 СК – задължение, произтичащо от нормативните актове от най-висш йерархичен ред (Конституцията и Конвенцията за правата на детето), разяснено в т. 1 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, въззивният съд се произнася по всички доводи и възражения, включително когато не са поддържани с оплакванията във въззивната жалба, и дължи подробен анализ на събраните доказателствата за релевантните факти – тези, които са от значение за това на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права на ненавършилото пълнолетие дете. Касаторът обвързва процесуалноправния въпрос с първия повдигнат материалноправен (въпрос № 2) с теза, че с решението по чл. 127, ал. 2 СК въззивният съд е бил длъжен да прецени моралния облик и личните качества на новия партньор на майката на Е.. В обжалваното решение обаче въззивният съд не е приемал, че майката е с нов партньор. Чрез повдигнатите въпроси, а и в обосноваване на касационните оплаквания срещу въззивното решение, касаторът не изяснява дали и какви събрани по делото доказателства установяват този факт, респ. кои са доказателствата, които въззивният съд е имал задължението, но не е обсъдил.

Другият материалноправен въпрос е обуславящ, но въззивният съд го е решил в съответствие с ППлВС № 1/1974 г. и с установената практика на Върховния касационен съд, на която се е позовал в решението. Дали това, което съдът е намерил за доказано, а при изложените в решението мотиви – то има значение за разяснените и приложени критерии, при които съдът решава спора по чл. 127, ал. 2 СК, действително се подкрепя от събраните по делото доказателства, в настоящото производство не може да се провери – т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. За извода, че решението съответства с извършеното от ВС нормативно тълкуване, което в частта по приложените критерии има запазено задължително действие, респ. с трайно установената практика на Върховния касационен съд по тези дела, е достатъчно да се посочи, че изложените мотиви, при които въззивният съд е решил спора са обосновани и логични. По последния повдигнат въпрос е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 912/26.11.2025 г. по гр. д. № 1387/2025 г. на Окръжен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Х. Н. Х. да заплати на С. П. В. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 400.00 евро – разноските пред Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.