Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

София, 26 май 2026 г.

Надежда Джелепова – съдия в Конституционния съд на Република България, в изпълнение на правомощията си по чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС), в качеството си на докладчик по к. д. №11/2026 г. установих следното:

В Конституционния съд е постъпило искане с вх. №276-КД/15.05.2026 г. в регистъра за входяща и изходяща кореспонденция на Конституционния съд от съдебен състав на Районен съд – Плевен, разглеждащ НОХД №695/2026 г. Съдебният състав сезира Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България с искане за установяване на противоконституционност на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от Наказателния кодекс (НК).

Съдебният състав сочи, че в съдебно заседание на 02.04.2026 г. на основание чл. 382, ал. 7 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) е одобрил постигнатото между страните споразумение, по силата на което на обвиняемия е наложено наказание по чл. 195, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 НК. В следващо открито съдебно заседание на същия ден в производството по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, във връзка с чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК е спрял производството на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 НПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, относно „императивната разпоредба на чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК, с която съдът винаги е задължен да отнеме вещите, послужили за извършване на умишлено престъпление, без да има възможност за преценка по отношение на съразмерност, реципрочност на санкцията спрямо извършеното престъпление“.

В искането е посочено, че „[н]астоящата преценка на сезиращия съд е, че следва да се обърне към Конституционния съд на Република България“.

Изложеното не позволява да бъде направен извод дали сезиращият съд е отправил преюдициално запитване...