ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2701
Гр. София, 22.05.2026 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание на първи декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 1260 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по процесуално допустима касационна жалба с вх.№ 42586 от 30.12.2024 г., подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу въззивно Решение № 1330 от 15.11.2024 г. по в. гр. д.№ 2428/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Ответниците по касация – ищци по делото, са подали писмен отговор чрез адвокат С. А. от АК – П., с който оспорват наличието на основание за допускане на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Претендират присъждането на разноски.
Ответниците по касация – ответници по исковете (подпомагани в процеса от настоящия касатор), не са заявили становище в касационното производство.
Не е постъпил отговор и от „С. П. ЕООД (с предишно наименование „Пиреос недвижими имоти” ЕООД) – трето лице помагач на ответниците по исковете (наред с настоящия касатор).
По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено Решение № 260177 от 28.12.2023 г., постановено по гр. д.№ 20461/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III гр. с., поправено с решение № 260048 от 04.07.2024 г., с което са уважени отрицателни установителни искове, предявени от „Димели” ЕООД, Е. И. Т., С. С. Ш., Д. Г. М., В. Д. К., Н. К. П., „Добринсън“ ЕООД, М. С. Р., Р. М. Р., В. А. П., Р. Х. Л., „ТОМИКА - МЕТАЛ“ АД, Ц. К. Ц., В. Р. В., Т. С. М., М. Н. К., Б. К. М., К. Г. К., Я. Л. Б., К. П. Ч., В. А. Д., Р. З. Т., Г. М. В., Т. В. В., Г. С. М., И. К. Д., Г. Г. К., М. Г. И., В. С. Д., Л. А. А., Б. А. Я., С. И. С., С. Г. Т., М. Р. А., П. Н. Б., Н. З. Б., А. Х. Х., С. К. К., Б. Н. Н., И. Н. Н., Н. Д. Ч., Н. Х. Д., Г. К. К., П. Д. Й., В. В. Ц., С. М. Д. (починал в хода на делото и заместен при условията на чл. 227 ГПК от своите наследници по закон: Х. Р. Д., Е. С. Д. и Е. С. Д.), „ЛЕСА“ ЕООД, П. В. И., П. Н. И. – Ц., Р. В. М., Б. В. К., С. П. Л., К. И. Р., В. Д. Л., Ю. З. Г., Т. К. Г., И. Г. К., И. А. Т., Н. Л. Н., М. А. Н. /М./, С. Н. И., С. А. Г., Р. М. Ш. и И. Й. В., като е признато за установено, че ответниците „Ци Ди Ойл“ ЕООД и „Гордис“ ЕООД не са собственици на открит паркинг с площ 1 117 кв. м., състоящ се от 90 броя паркоместа, находящи се на различни места от площта на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място] , бул. „Б.“ № 4, с площ 9 094 кв. м. (по кадастрална карта), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, стар идентификатор – няма, номер по предходен план *, кв. 1 по плана на[жк], парцел: УПИ *- * - жилищно и обществено застрояване и част от УПИ *-детска градина, със съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***, с местоположение на паркоместата - на изток, запад и север от построените надземни сгради върху поземления имот, който открит паркинг е част от ПИ № ***.
От фактическа страна е прието, че от представените в първоинстанционното производство и неоспорени от страните договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нотариални актове, съставени през периода 26.02.2007 г. - 25.04.2019 г., документално е установено, че ищците са придобили правото на собственост върху самостоятелни обекти, находящи се в секции „А” ,”А1”, „Б“, „В“, „Г“, „Д“, „Е“ и „Ж“ от[жк], построен в ПИ № ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху поземления имот. Проектирането и строителството на жилищните секции е било разделено на осем етапа, с обща застроена площ от 3 602 кв. м. Видно от обяснителната записка към част „архитектурна“, „схема на паркиране“, общият брой на апартаментите в комплекса е 294; магазините са 32 бр., 6 бр. заведения за хранене и 23 бр. офиси. Предвидени са 193 бр. подземни паркоместа и на кота „0“ – още 191 бр. надземни паркоместа. На етап IX-ти е построен „подземен паркинг“ на кота „-3,20“, заснет в кадастралната карта с идентификатор ****, със застроена площ от 4 210 кв. м. За сградата на подземния паркинг е изготвен отделен Акт образец № 16 за установяване годността за ползване на строеж -[жк]- IX - ти етап - Подземни паркинги към секции Б, В, Г, Д, Е, Ж, със 174 броя паркоместа и един склад и открит паркинг с 96 броя паркоместа. За сградата на подземния паркинг е издадено и Разрешение за ползване № СТ-05-670 от 15.06.2009 г.
С Нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот № 35, том V, peг.№ 7297, дело 520/2009 г, от 10.11.2009 г., възложителят на строежа „О. Б. ООД е признат за собственик на подземен паркинг (гараж), с идентификатор *****, находящ се на кота „-3,20“, построен в ПИ № ***,състоящ се от 78 паркоместа със застроена площ на паркоместата 1 366,22 кв. м., като покривната плоча на подземният паркинг съгласно Разрешение за ползване е с предназначение - открит паркинг с 90 броя паркоместа, съгласно таблица на лицензиран оценител, с площ на паркоместата 1 117 кв. м., ведно с общите части на сградата - секция „подземни гаражи“, съответстващи на 4583,40 кв. м., ведно със съответното право на строеж.
С влязло в законна сила на 01.07.2015 г. постановление за вълзагане по изп. д.№374/2013 г. по описа на ЧСИ С. Г., процесният паркинг е възложен на „Б. П. Б. АД. Впоследствие е продаден от банката на 11.04.2019 г. на ответниците по делото „Ци Ди Ойл“ ЕООД и „Гордис”ЕООД с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 142, том I, рег.№ 1384, д.№ 142/2019 г.
От неоспореното заключение на СТЕ е установено, че проектирането и строителството на процесния жилищен комплекс е било разделено на осем етапа: I-ви етап-Секция А1-сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 1 539 кв. м.; II-ри етап-Секция А-сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 1 539 кв. м. (общо със секция А1); III-ти етап-Секция Б-сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 345 кв. м.; IV-ти етап-Секция В-сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 348 кв. м.; V-ти етап-Секция Г-сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 343 кв. м.;VI-ти етап-Секция Д-самостоятелен обект с идентификатор ****, със застроена площ от 407 кв. м.; VII-ми етап-секция Е-сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 620 кв. м. (площта е общо със секция Ж); VIII-ми етап–Секция Ж-сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 620 кв. м. (общо със секция Е). На IX-ти етап е построен „подземен паркинг“, на кота „-3,20“, заснет в кадастралната карта като имот с идентификатор ****, със застроена площ от 4 210 кв. м. Съгласно проект за разделение на обект „подземен паркинг“ на кота „-3.20“ отделните паркоместа са означени с номера и достъпа до всяко едно от тях е осигурен чрез обща подземна улица с маневрени пространства, които осигуряват достъпа до паркоместата в подземните паркинги на всяка една от жилищните секции. Върху покривната плоча на сграда с идентификатор **** са обособени паркоместа и общ подход/улица, която обслужва същите паркоместа, както и редица други подобекти - магазини, офиси, складове и гаражи, разположени в жилищните секции Е, Ж, Д, Г, В, Б, А, А1. Надземните паркоместа, с обща площ от 1 117 кв. м., са ситуирани без отделни номера и обозначения.
Обсъдени са показанията на разпитания свидетел Н. Г. М., който от 2005 г. до 2008 г. е участвал в изграждането на комплекс „О. Б. като технически ръководител. Изграждането на комплекса е извършено поетапно, последният етап е изграждането на подземните гаражи на кота „-3,20“ м. Откритият паркинг, който осигурява достъпа до изградените в комплекса магазини, както и достъпа на живущите в комплекса, не е ситуиран на едно място, а е разположен пред секции Б, В, Г и Д източно и западно, както и от двете страни на секции Е и Ж и се ползва от етажните собственици. Ответниците са започнали да се конфронтират със собствениците на поземления имот по отношения на паркоместата, разположени върху него чрез подменянето на скоби и преочертаването им.
От правна страна въззивният съд на първо място е обсъдил оплакването, че решението на РС е процесуално недопустимо като постановено при отсъствие на правен интерес от предявените искове. В случая ищците се легитимират като собственици на самостоятелни обекти, находящи се в жилищен комплекс от затворен тип, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху поземления имот. Предявените от тях искове са основани на твърдения, че с договор за покупко-продажба ответниците са придобили право на собственост върху открит паркинг, изграден върху покривна плоча на подземните гаражи, който не представлява самостоятелен обект на правото на собственост и не може да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. Прието е, че с тези искове ищците бранят притежаваното от тях право на собственост върху дворното място, имащо характеристика на обща част в етажната собственост, чието съществуване и упражняване е засегнато с процесната сделка, като търсената от тях защита е насочена към постановяване на съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо да бъдат отречени правните последици на сключения от ответниците договор, респ. вещнотранслативния му ефект, накърняващ правната сфера на ищците. Ето защо и съобразявайки, че допустимостта на иска се преценява въз основа на твърденията в исковата молба, въззивният съд е приел, че при заявените обстоятелства ищците имат интерес от съдебно установяване, че ответниците не са собственици на закупения от тях недвижим имот, което ги легитимира да предявят исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Произнасяйки се по съществото на спора, въззивният съд е посочил, че общите части в етажната собственост се делят на две групи – по естеството си и по предназначение. Дворът, извън застроената му част е сред изрично изброените в чл. 38 ЗС като обща част. Той е обща част по предназначение и като такава неговият статут би могъл да бъде променен по общо съгласие на собствениците или по разпореждане на закона. Етажната собственост възниква по право в момента, в който отделните обекти в сградата са били придобити от лица, различни от първоначалния собственик, от който момент тези лица са станали собствениции на общите части, визирани в чл. 38 ЗС. Преди възникване на етажната собственост – преди самостоятелните обекти в сградата да са разпределени в собственост на различни лица, меродавно за разпореждането с общите части е единствено решението на едноличния собственик на сградата. При липса на тези предпоставки мястото представлява обща част по предназначение. То не може да бъде обект на отчуждителни сделки и се ползва от всички етажни собственици според взетото от тях решение.
Паркинг, изграден върху покривна плоча на подземни гаражи с определена площ, местонахождение и граници, но без оградни стени и покрив, не представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Нито преди, нито след промените в ЗУТ (ДВ, бр. 86 от 2012 г. и бр. 101 от 2015 г.) законът допуска изграждането на открит паркинг като самостоятелен обект на собственост в дворното място или върху друга обща част на сградата. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗУТ, за новите сгради необходимите места за паркиране се осигуряват задължително в границите на УПИ, в който е построена сградата, но тези места, дори да са наименувани „паркинг”, не са самостоятелен обект на собственост. Паркоместата, изградени в незастроената част на дворното място не са самостоятелни обекти на правото на собственост и не могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка.
В настоящия случай ответниците по делото не твърдят да притежават такъв самостоятелен обект и не ангажират доказателства да са етажни собственици. Лице, което не е етажен собственик, не може да придобие част от общите части на сградата в никаква хипотеза, по какъвто и да е начин да се тълкува сделката, с която му се прехвърля реална част от тях, включително и по давност. Предметът на сделка, с която общи части от сградата се придобиват от лице, нямащо качеството на етажен собственик, е невъзможен. След като ответниците не са установили по делото правото си на собственост върху имота, предмет на правния спор, исковите претенции са намерени за основателни.
В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях ?“.
Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение.
Не е налице основание за допускане на обжалването.
Според чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК и т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, Върховният касационен съд следва служебно да го допусне до касационен контрол дори и когато недопустимостта не е посочена от жалбоподателя като основание за допускане на касационно обжалване. В постоянната си практика ВКС приема, че недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: което е постановено въпреки липсата на правото на иск или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или наличието на отрицателно процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Когато порокът се състои в нередовност на исковата молба, която не е била отстранена, решението също е недопустимо. Недопустимо е решението, когато въззивната и касационната инстанция са постановили решение по същество, макар че жалбите е следвало да се оставят без разглеждане, като недопустими, напр. при просрочие на жалба, когато това не е констатирано от съда. Решението е недопустимо, когато съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало, като се е произнесъл по непредявен иск или е постановил решение плюс петитум.
В случая касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради липса на правен интерес за ищците от предявените отрицателни установителни искове за собственост, тъй като не притежават идеални части от възприемания от касатора като самостоятелен обект на правото на собственост открит паркинг – реални части от ПИ *** с предназначение и ползване за паркоместа.
Наличието на правен интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на всички искове, вкл. на установителните искове за собственост, за която съдът следи служебно, се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран. Правният интерес винаги произтича от конкретните обстоятелства, очертали предмета на спора и се изразява в обоснованото твърдение, че е засегната правната сфера на ищцовата страна. В случая ищците - ответници по касация, са обосновали правен интерес от предявяването на отрицателните установителни искове за собственост с твърденията си, че притежават идеални части от правото на собственост върху ПИ ***, част от чиято незастроена част ответниците претендират да представлява самостоятелен обект на право на собственост и да са придобили по силата на сключената с „Б. П. Б. АД сделка от 11.04.2019 г., оспорвайки по този начин правата на ищците и създавайки им пречки да ползват процесната незастроена част от поземления имот. С въззивния акт правилно е прието, че във фазата „процес относно процеса“ допустимостта на иска се преценява с оглед заявените твърдения. Наред с това задължителната практика на ВКС – ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д.№ 8/2012 г. на ОСГТК, разяснява, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. В случая предявените претенции осъществяват първата от визираните с тълкувателното решение хипотези на допустимо предявени отрицателни установителни искове за собственост, а представените още с исковата молба нотариални актове на ищците (л. л. 41-195 от гр. д.№ 2694/2019 г. на ОС – Пловдив) подкрепят извода, че са доказани фактите, от които произтича правния интерес за всеки от ищците съобразно релевираните с исковата молба твърдения. Изложеното мотивира ВКС да приеме, че не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо, поради което отсъства основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Поставеният въпрос в контекста на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касае задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди изложеното във въззивната жалба. Въпросът не е разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, включително цитираната в изложението към касационната жалба. В мотивите към обжалвания съдебен акт подробно и последователно са разгледани всички относими доказателства от значение за изхода на спора. Въз основа на тях съдебният състав е формирал собствени констатации за установената фактическа обстановка, като е изложил ясни мотиви по приетите за установени факти, защитните тези на страните и приложимите правни норми, съобразно предявения иск и очертания от въззивната жалба предмет на делото. С това задължителните указания на раздел I, т. 3 от ППВС № 1 от 13.07.1953 год. и т. т. 1 и 2 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК са изпълнени с произтичащия от това извод, че отсъства и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед липсата на основание за допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати на ответниците по касация разноски за защитата пред касационната инстанция. Установено е заплащането на такива от страна на Д. Г. М. в размер на 1 000 лв. (л. 19). На основание чл. 5, 12 и 13 ЗВЕРБ разноските се присъждат в настоящата валута и възлизат на 511,29 евро.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 1330 от 15.11.2024 г. по в. гр. д.№ 2428/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. М. сумата 511,29 (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента) евро - разноски за защитата пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: