ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2700

Гр. София, 22.05.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание на девети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 2521 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 2315 от 05.05.2025 г., подадена от ищеца Н. Г. К. чрез адвокат К. Б. от АК – Монтана срещу въззивно Решение № 88 от 27.03.2025 г. по в. гр. д.№ 516/2024 г. на Окръжен съд – Монтана.

Ответникът по касация К. А. П., представляван от адвокат Л. А. от АК-Монтана е депозирал отговор, с който възразява, че отсъства основание за допускане на обжалването, а също така жалбата е неоснователна. Претендира присъждането на разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено Решение № 242 от 19.08.2024 г. по гр. д.№ 1622/2022 г. на Районен съд - Лом в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Н. Г. К. срещу К. А. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание чл. 79, ал. 1 ЗС – непрекъснато давностно владение, продължило повече от 10 години на процесния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [община], област М., с адрес на поземления имот [населено място], местност „С.“, с площ 1 772 кв. м., при посочени съседи, и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на така описания имот.

Въззивният съд е приел, че е налице идентичност между претендирания от ищеца имот и този, за който ответникът притежава констативен нотариален акт. Доколкото...