ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1455

Гр. София, 26.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на пети май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т. д. № 1451 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца, „Банка ДСК“ ЕАД, срещу решение № 233 от 05.03.2025 г. по в. гр. д. 2146/2024 г. по описа на ОС – Варна, с което на основание чл. 270, ал. 3 ГПК е обезсилено решение № 2331 от 20.06.2024 г. по гр. д. № 13631/2022 г. по описа на РС – Варна и е прекратено производството по предявените от жалбоподателя „Банка ДСК” АД срещу А. Григориаду кумулативно съединени осъдителни искове за сумите: 13 213,06 лева – главница по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, сключен на 12.02.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2022 г. до окончателното плащане; 1 418,20 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.04.2021 г. до 12.10.2022 г.; и сумата 335,90 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 01.04.2021 г. до 12.10.2022 г., като недопустимо поради липса на компетентност на българския съд.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо в частта, с която въззивният съд при липса на подадена въззивна жалба е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която предявените искове са уважени за сумата 10 438,96 лв. – главница, и сумата 1 136,80 лв. – лихва. Изтъква, че в тази част първоинстанционият съдебен акт не е обжалван и е влязъл в сила, поради което и не може да бъде обезсилен при съобразяване нормата на чл. 269 ГПК. Сочи, че в останалата част решението е...