ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2724

София, 26.05.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато изслуша докладваното от съдия Вълдобрева гр. дело № 1407/2026г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Районната прокуратура-Пловдив, подадена от административния ръководител, чрез пълномощника Д. Д., против решение № 1352 от 01.12.2025г., постановено по въззивно гр. дело № 2710/2025г. на Пловдивския окръжен съд, Х гр. състав. С това решение след потвърждаване на решение № 822/25.02.2025г. по гр. д. № 5937/2024г. на Районен съд-Пловдив, ХV гр. състав, ответната Районна прокуратура-Пловдив е осъдена да плати на В. Н. Я. сумата 12 293,94 лева-сбор от неплатени в брутен размер трудови възнаграждения, представляващи разлика между дължимото възнаграждение в предвидения от ЗСВ минимален размер от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера и действително платените му суми, както и сумата 1 993,24 лева-сбор от обезщетения за забавено плащане в брутен размер, върху всяка една от главниците, считано от 1-во число на следващия месец, до датата на подаване на исковата молба -01.04.2024г., ведно със законна лихва върху главница, считано от 01.04.2024г. до окончателното плащане.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът сочи наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и формулира следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства; 1а. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доводи на страните, които имат значение за решаване на делото, включително доводите, развити във въззивната жалба, както и всички релевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така че да реши делото според точния смисъл на закона; 2. Дължи ли съответния орган на съдебната власт, в който магистратът изпълнява задълженията си, заплащане на месечно възнаграждение в размера, предвиден в чл. 218, ал. 2 ЗСВ, когато определеното от Пленума на ВСС по реда на чл. 218, ал. 3 ЗСВ възнаграждение за съответната длъжност е по-ниско от удвоената средна месечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ. По първата група въпроси поддържа противоречие с т. 2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. дело №2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от ТР №1/04.02.2001г. по тълк. дело №1/2000г. на ОСГК на ВКС, а по втория въпрос-противоречие с решение № 699/20.11.2025г. по гр. д. № 960/2025г. и решение №747/11.12.2025г. по гр. д. №11/2025г. и двете на ІV ГО. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поставя и въпросът: 3. Имат ли оперативна самостоятелност административните ръководители на органите на съдебната власт да определят размери на основните месечни възнаграждения на магистрати, в отклонение от тези на първостепенния разпоредител с бюджет.

Ищецът В. Н. Я., чрез пълномощника адв.Т.П., излага съображения за липса на предпоставките за допускане на решението до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд.

В срока за произнасяне – на 14.05.2026г. от процесуалния представител на ищеца В. Я. е постъпила молба с искане за спиране на настоящото производство, на основание чл. 631-чл. 633 ГПК, поради това, че пред Съда на Европейския съюз са висящи две дела - дело С – 400/26г. и дело С-448/26г. образувани по преюдициални запитвания по гр. д.№ 9207/2025г. на РС-Пловдив и по гр. д. № 564/2025г. на Окръжен съд - Разград в които са включени следните въпроси: 1.Следва ли чл. 2 и чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС да се тълкуват в смисъл, че принципът на съдийската независимост не допуска национална правна уредба и тълкуването й в съдебната практика, съгласно които орган за самоуправление на съдебната власт, за който националното законодателство предвижда да включва и членове, избрани от законодателната власт и президента на държавата членка, за които не се предвижда изискване да са магистрати, да има пълна дискреционна преценка да определя възнагражденията на магистратите, заемащи всички съдийски, прокурорски и следователски длъжности, с изключение на възнагражденията за най-ниската и най-високата съдийска, прокурорска и следователска длъжност, без да са предвидени в закон ясни и прозрачни критерии, въз основа на които да се определят магистратските възнаграждения за тези длъжности, които да гарантират независимостта на магистратите на всички кариерни нива в съдебната система на държавата членка; 2. Следва ли чл. 2 и чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС, чл. 2, § 1 и § 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че принципите на съдийската независимост, създаването на ефективни средства за защита и забраната за дискриминация не допускат национална правна уредба и тълкуването й в съдебната практика, съгласно които органът на съдебната власт, в който магистратът изпълнява служебните си задължения и който съгласно националното законодателство изплаща възнаграждението му за заеманата длъжност, да се освободи от отговорност да заплати определеното в съответствие с тези разпоредби възнаграждение на магистрата с мотив, че ефективната му защита следва да бъде провеждана чрез предявяване на иск против органа за самоуправление на съдебната власт, въпреки обстоятелството че съгласно законодателството на държавата членка бюджетът на съдебната власт е самостоятелен и единен и не е допустимо, ако прекият работодател на магистрата бъде осъден поради това, че не е заплатил определеното в съответствие с горните разпоредби и принципи възнаграждение, а е заплатил такова, което не е в съответствие с тях, защото е получил такива указания от органа за съдийско самоуправление, да поиска от последния да го обезщети за така понесените вреди; 3. Следва ли чл. 2 и чл. 19, § 1, ал. 2 от Договора за Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба за определяне на основните възнаграждения на магистратите извън най-ниските и най-високите длъжности в съдебната система, по силата на която Пленумът на ВСС в качеството си на най-висш административен орган на съдебната власт е оправомощен да действа в условията на оперативна самостоятелност, която не е ограничена от обективни, предвидими, стабилни и прозрачни правила за определяне на възнагражденията извън най-ниските и най-високите длъжности в съдебната система и 4. Представлява ли национална правна уредба, регламентираща оперативна самостоятелност на най-висшия административен орган на съдебната власт, неограничена от обективни, предвидими, стабилни и прозрачни правила за определяне на възнагражденията на магистратските длъжности извън най-ниските и най-високите длъжности в съдебната система, нарушение на принципа на съдийската независимост, като елемент от правото на ефективна съдебна защита по член 19, параграф 1 ал. 2 от Договора за Европейски съюз.

Върховният касационен съд намира, че в преюдициалните запитвания са поставени въпроси, които са пряко относими към разглеждания правен спор, поради което са налице предпоставките на чл. 631 ГПК за спиране на производството по делото до произнасяне на СЕС. Съгласно установената практика на ВКС, предпоставките за спиране на делото по чл. 631 във вр. с чл. 628 ГПК са налице и в случаите на вече отправено преюдициално запитване по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава членка, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Р. Б. а не само за съда отправил запитването.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІV ГО

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д.№ 1407/2026г. на ІV ГО на Върховния касационен съд до произнасянето на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дела № C-400/2026г. и № C-448/2026г., които са образувани по отправени преюдициални запитвания по гр. д.№ 9207/2025 г. на РС Пловдив и гр. д. № 564/2025 г. на Окръжен съд Разград.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: