ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2738
гр. София, 26.05.2026 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 11.05.2026г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
БОРИС Д. ИЛИЕВ
разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №1273 по описа на съда за 2026г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М., [дата на раждане] , гражданин на Украйна със статут на постоянно пребиваване в Р.България, с адрес [населено място], [улица], чрез пълномощника му адв. Й. Б., против Решение №1369 от 17.12.2025г. по в. гр. д. №891/2025г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което след отмяна на Решение № 4591 от 18.12.2024 г. по гр. д. № 20233110116685 по описа за 2023г. на Районен съд - Варна, съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Е. С. М., [дата на раждане] , на майката М. М., [дата на раждане] , гражданка на Б., със статут на постоянно пребиваване в Р. Б. определил е местоживеенето на детето при майката М. М., на адрес: [населено място], [улица], ап. 6; определил е режим на лични отношения между детето Е. С. М. и бащата С. М., [дата на раждане] , гражданин на Украйна със статут на постоянно пребиваване в Р.България, с адрес [населено място], [улица], както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от петък след учебните занятия на детето до 17.00 ч. в неделя с преспиване; всяка четна година за Коледната ваканция от 10:00 часа на втория ден на ваканцията до 17:00ч. на предпоследния ден на ваканцията, всяка нечетна година за пролетната /Великденската/ ваканция от 10:00 часа на втория ден на ваканцията до 17:00ч. на предпоследния ден на ваканцията; два пъти по 15 дни през лятото по общо съгласие за конкретните дати между страните, когато майката не е в платен годишен отпуск, като в случай, че не се постигне разбирателство за дните до 01.06. всяка година, режимът ще бъде изпълняван от 10:00 часа на 01.07. до 17:00ч. на 15.07. и от 10:00 часа на 15.08. до 17:00ч. на 30.08.; за рождения ден на детето - страните ще присъстват на празника му заедно, а бащата ще може да вземе детето в деня, следващ рождения му ден за времето от 11:00 до 16:00ч., в случай, че е неучебен ден и след учебните занятия до 20.00 часа в случай, че е учебен ден; осъдил е С. М. да заплаща в полза на сина си Е. С. М., чрез неговата майка и законен представител М. М., месечна издръжка в размер на 500 лв. /петстотин лева/, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от постановяване на решението до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или решаване на делото по същество, като родителските права по отношение на детето бъдат предоставени на бащата С. М., при когото да се определи местоживеенето му, а на майката бъде определен режим на лични отношения с децата и издръжка, която да заплаща.
Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея М. М., [дата на раждане] , гражданка на Б., със статут на постоянно пребиваване в Р.България; с адрес: [населено място], [улица], ап. 6, чрез пълномощника й адв. Б. Т., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че С. М. и М. М. са родители на малолетното дете Е. С. М., [дата на раждане]
Съгласно заключението на приетата пред въззивната инстанция комплексна съдебна психологическа и психиатрична експертиза резултатите от психологичното изследване на бащата С. М. показват интелектуално функциониране в рамките на норма.
Изследването на личностните характеристики обективира силно защитно поведение, отричането на обичайни и общоприети човешки слабости и ниска саморефлексия, дихотомно възприятието за света по типа ,,добро – лошо“ без нюанси във възприемането. Резултатите от психологичното изследване на майката М. М. показват интелект в рамките на норма.
В рамките на здравата личност се обективират развити механизми за самоутвърждаване, характеристики на усърдие, постоянство, чувствителност към критика, предпазливост в отношенията с опонентите, изразена реакция на защита при опасност.
Родителите на Е. притежават необходимия родителски потенциал - двамата родители посрещат и задоволяват емоционалните и развитийните нужди на детето, осигурявайки най-доброто според разбиранията си за развитие потенциала му. В контекста на конфликта между тях липсва конструктивен диалог по отношение на родителстването, което от своя страна се отразява неблагоприятно върху детето.
И двамата родители притежават нужните качества да възпитават и отглеждат детето си, но към настоящия момент имат дефицити в родителския капацитет, като на първо място, той е компрометиран от неразрешените конфликтни отношения вследствие на раздялата. В случая отделянето на детето от майката повлиява емоционалното и цялостното му развитие. Разширеният режим на лични контакти между детето и майката би благоприятствал развитието му, давайки му, в тази ранна възраст, чувство за стабилност на най-важните за него човешки отношения. Неразбирането и неподкрепата на това от бащата понижават родителския му капацитет.
Преодоляването на конфликта между родителите и способността им да обсъждат нуждите на детето ще повиши родителския капацитет и на двамата. Детето Е. е изградил емоционална връзка и сигурна привързаност към двамата си родители, от ранното детство грижата на родителите е била последователна и надеждна, привързаността е надеждна и сигурна. Е. е привързан и се чувства спокоен и приет от всички отглеждащи го възрастни значими за него - родителите си, партньора на майката и неговите родители, които детето нарича “баба и дядо“ и детегледачката О..
Няма клинични признаци на отчуждение на детето от нито един от родителите му или целенасочени действия на някой от тях в тази посока. Въпреки това относително редките срещи на детето с майката, в тази ранна възраст, повлияват неблагоприятно психоемоционалното развитие.
Режимът на лични контакти на майката с детето би трябвало да бъде разширен, тъй като редките им срещи са стартирали процес на компрометиране на връзката между родителя и детето. В развитието и функционирането на Е. е налице мека задръжка в развитието, което не нарушава значително функционирането на детето.
Важно е да се вземе предвид стила на отглеждане от бащата - относително ограничените социални контакти, недостатъчното владеене на български език, което допринася за ограничаване на контактите с връстници. Тази дискретна задръжка може да се дължи на различни причини - стил на отглеждане, липса на достатъчно стимули, травматизъм с последващ регрес от раздялата с майката или други разстройства в развитието.
Необходимо е клинично наблюдение и проследяване на развитието и функционирането на детето от детскопсихиатричен екип за диагностично прецизиране. Не са налице достатъчно изразени симптоми, покриващи диагностичните критерии за генерализирано разстройство в развитието /детски аутизъм/. От разпита на в. л. Т. в откритото съдебно заседание се установява, че дефицитът в социалното свързване на детето се дължи на малко по-изолирания начин на живот на детето и на стила на отглеждане, защото бащата има подобен стил на социално свързване и живеене.
В този смисъл това не е признак на заболяване, не е клинично значим признак. Вкъщи детето комуникира с гледачката, която е рускиня и говори на детето само на руски език, а бащата е компютърен специалист и работи от вкъщи.
В детската градина детето има ограничени контакти само с едно-две дечица, тъй като детето е отхвърлено поради това, че не може да комуникира с другите деца - то говори на руски език, разбира отделни думи на български език, но те не са достатъчни за един дори елементарен диалог без помощ. Сочи още, че детето е твърде малко, за да бъде толкова дълго време отделено от майката. Детето е казало в интервюто: ,,К. бутна моето тате!“, но няма данни за травматизъм или агресия, няма травматизъм. Напротив, детето споделя как с К. играят футбол и с топка, чисто мъжки игри.
Вещото лице не е сигурно, че детето е видяло това бутане и посочва, че детето е внушаемо. Това заключение прави от факта, че имало разлика между това, което казва детето при клиничното интервю, и след това като наблюдавала контакта му с К.- новия приятел на майката. Според вещото лице децата в тази възраст, колкото са по-малки, толкова по-бързо и лесно приемат гледната точка на отглеждащия родител.
От посказанията на разпитания пред въззивната инстанция св. П. Ж. П., хазяин на страните, а впоследствие само на ищеца, се установява, че родителите на детето са негови квартиранти от месец май 2020 г., когато наели таванското помещение.
След раздялата на двамата се срещал със С., когато той излиза или се прибира с детето. Не е гледал дали детето е мръсно или със скъсани дрехи. В жилището се е качвал няколко пъти, но не може да каже дали е мръсно вътре, не му е правило такова впечатление. Като мъж не обръщал внимание на тези неща /дали детето или жилището са мръсни/. Освен С. за детето се грижат и две жени, които идват да го връщат и водят на градина. Не може да каже дали детето остава само вкъщи.
Виждал е, че детето се разболява и С. го води на лекар. Когато е болно, го оставя вкъщи, не го води на градина. Заедно двамата излизат и се прибират от градина, излизат и на пазар, ходят на разходки.
Не му е правило впечатление детето да ходи облечено не според сезона, тъй като и той се грижи за малко дете и ако детето е леко облечено, щяло да му направи впечатление. Детето на С. си играе навън с неговото внуче и ходят в една и съща детска градина. Децата нямат проблеми в комуникацията, играят си, бягат. Детето на С. е спокойно.
Вижда ги не много често, но ги e виждал да излизат и влизат. Води го с колело със столче. На тавана, където С. е под наем, банята се намира в коридора, излиза се на стълбите и се влиза в банята и тоалетната. Тоалетната и банята са обезопасени, защото това е тавански етаж и стълбището е затворено. Относно отопляването на стълбището - колкото се отоплява от сградата, толкова.
Свидетелят Х. К. Л., майка на съжителя на ответницата, сочи, че всеки път майката води детето при тях в Х.. Детето е свикнало с тях и те са го приели като внуче. Детето и К. си играят заедно, то много обича конструктори и пластилин, обича да се гушкат.
Детето винаги с желание идва при тях на гости, водят го на басейн. Когато детето е при майка си в Х., тя гледа да му доставя удоволствия. Детето е спокойно и казва: ,,Мамо, обичам те“. Ако бащата е до него, детето се страхува, притеснено е, когато говорят по телефона или по видеовръзка.
В жилището на майката има стая за детето и отделно легло, дори закупено бюро. Майката всяка събота и неделя почива. Детето няма негативно отношение към К.. К. се отнася добре с детето, не го е виждала да му се кара или да го бие. Ходят на кино, на басейн, на игри. Когато детето се дава на майката, е в неугледен вид - със захабена блуза, която му е малка.
Единият път якето му миришело на неизпрано, след което К. му купил ново яке и обувки, купил му и телефон и таблет. С детето свидетелката говори на български език, макар че знае и руски език. Тя е детска учителка. Чете му книжки и гледат филми на български. Детето е асоциално - като иска да играе с деца, им говори на руски и те се дърпат от него, защото не го разбират. Последния път, когато били в парк „Кенана“, видяла, че детето не може да общува с другите деца на български език.
Бащата само държи вкъщи детето, като се обади майката, той винаги казва, че е вкъщи. Детето ходи на детска градина. Не е виждала майката да се държи грубо с детето. Майката говори на детето на български език.
Свидетелят К. Л. Д., който живее на семейни начала с майката М. от две години, твърди, че е приел детето като доведен син. Вижда го, колкото пъти може да го види и М., т. е. два пъти месечно. Понякога не може да дойде с нея до В. поради професията си на военен.
От началото на годината детето е идвало в Х. два пъти. Детето винаги плаче, че не иска да тръгва, не иска да се връща при баща си, защото там е много строго и скучно. Когато са заедно, обича да играят на електронни игри. Когато майка му звъни по телефона, детето винаги е у дома, изолиран. С тях винаги е навън, за да може да общува с други деца и да си играе.
Детето сега е в първи клас. Детето винаги си стои вкъщи. Не знае да има приятели във В.. Когато взимат детето, дрехите му не винаги са изпрани. Когато се запознал с нея през 2023 г., детето нямало зимно яке. Завел го в ,,Декатлон“ и му купил яке и обувки. Когато е с тях в Х., винаги го питат какво иска, след това излизат, за да може да диша чист въздух.
Детето му е казвало, че изпитва страх от това да споделя с баща си и плаче, като трябва да се връща при бащата. Когато е при тях, първо като се събуди идва в леглото им да се гушка, след това стават да закусват, пускат му анимация, която гледа сутрин и вечер по 30 минути максимум.
Детето прекарва време и с неговите родители, които го приемат като собствен внук. Детето не може да чете на български език. Не е виждал майката да е груба с детето. Той не му се кара, а му казва кое е редно и кое не. Когато се чуват по телефона, майката говори с детето на руски език. Чуват се всеки ден.
Някой път той не си вдига телефона и не се чуват. Никога не е удрял бащата. Не е осъждан от наказателен съд. Има и друго дете, за което плаща издръжка.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че независимо че съгласно приетата във въззивното производство съдебно-психологична и психиатрична експертиза и двамата родители имат необходимите възпитателски качества да упражняват родителските права по отношение на детето, то по този критерий майката има превес.
За да направи този извод, се е позовал на заключението на вещите лица, според което отделянето на детето от майката на тази ранна детска възраст за дълъг период от време, извършено от бащата, повлиява емоционалното и цялостното развитие на детето, като накърнява чувството му за стабилност, което дава близостта с майката.
Неразбирането на този факт и неподкрепата на контактите на майката с детето от бащата понижават родителския му капацитет. Посочил е и че по делото се установява, че детето има дефицити в социалното общуване, които се дължат на по-изолирания начин на живот на детето, който от своя страна се определя от стила на отглеждане, налаган от бащата.
Детето няма заболяване /аутизъм/, а проблемите му се дължат на неправилната преценка на потребностите му. Неосъзнаването на факта, че развитието на детето се спира поради невъзможността му да общува /на български език/ със своите съученици, също води до извод на дефицити в родителския капацитет. Невъзможността на детето да общува със своите съученици води и до негативи в емоционалната сфера на детето - то се чувства отхвърлено.
Тези емоционални проблеми /евентуално потенциални травми/ също не се осъзнават от бащата.
По отношение на моралния облик на родителите, съдът е посочил, че не се навеждат твърдения за прояви, които да уронват престижа им в обществото или за противообществени или неморални прояви - алкохолизъм, хазартна зависимост, безразборни връзки и пр., поради които моралният облик и на двамата е ненакърнен.
По критериите: „грижи и отношение на родителите към децата“ и „желанието на родителите да отглеждат същите“, съдът е изложил съображения, че и двамата родители имат желание да се грижат за детето, като и двамата са полагали грижа за него до момента, в който ищецът е започнал да възпрепятства контактите на майката с детето, т. е. преимущественото отглеждане на детето от бащата не се дължи на отказ на майката да полага грижи за него, поради което по-дългото време на отглеждане на детето от бащата не може да се съобразява като факт в негова полза.
От съвкупната преценка на свидетелките показания може да се направи извод, че и двамата родители полагат и могат да полагат адекватни грижи за детето - отнасят се добре с него, грижат се за неговото здраве, полагат ежедневни грижи за него, когато е при тях, полагат според разбиранията си грижи и за образователните му потребности.
По отношение на последните според съда майката има превес над бащата, доколкото бащата е ангажирал детегледачка - рускиня, която да подпомага детето, но в учебния процес то трябва да положи повече усилия да научи български език, на който се преподава.
В тази връзка майката е по-осъзната и прави усилия за обучението на детето на български език, подпомагана от подкрепящата я среда, което ще подпомогне както обучението му, така и социализацията му.
По отношение на критерия: „привързаност на децата към родителите“, съдът е посочил, че от изготвената по делото СППЕ се установява, че Е. е изградил емоционална връзка и сигурна привързаност към двамата си родители. Е. е привързан и се чувства спокоен и приет от всички отглеждащи го възрастни, значими за него - родителите си, партньора на майката и неговите родители, които детето нарича “баба и дядо“ и детегледачката О..
Няма клинични признаци на отчуждение на детето от нито един от родителите му или целенасочени действия на някой от тях в тази посока.
По отношение на пола и възрастта на детето съдът е изложил съображения, че не са основни критерии за преценката на съда. По принцип се приема, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата.
Възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето.
Децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата. Възрастта винаги е допълнително обстоятелство и нейното значение се определя от нуждата от определени родителски грижи. В конкретния случай детето е момче, но възрастта му /седем години/ предполага все още силната нужда от майчина грижа.
Съдът е съобразил и възможностите на родителите за помощ на трети лица при отглеждането на детето. В този аспект бащата не може да разчита на близки и роднини, а следва да заплаща за помощта на трето лице - детегледачка на детето, когато той е възпрепятстван да се грижи за него лично.
От своя страна майката има подкрепяща среда, макар и несвързана с роднински връзки - същата може да разчита на подкрепата на съжителя си и неговите майка и баща, с които са изградили топли отношения, близки до семейните. Не само майката, но и детето изпитва топли чувства както към съжителя на майката - К., установени безспорно от СППЕ, свидетелските показания и социалния доклад, както и към неговите родители, които той нарича „баба“ и „дядо“.
По критерия „социално обкръжение“ съдът е отчел, че следва да бъде съобразена по-широката среда, осигурена от майката. Предвид затворения начин на живот на бащата, същият е в невъзможност да изгради за детето социална среда, в която същото да се чувства прието и разбрано.
Същото няма много приятели, не може да общува с другите деца поради езиковата бариера, като бащата неглижира проблема и не взима мерки за отстраняването му - наел е учителка, която е рускоговоряща, не се твърди детето да ходи на курс по български език, не твърди да прави опити за социализация на детето чрез записването му на извънкласни занимания например и пр.
От своя страна майката има подкрепата на съжителя си и родителите му, като всички те са ангажирани в обучението на детето на български език /говорят му на български, бабата е детска учителка и му чете книжки/ и социализацията му в обществото /често го извеждат сред природата и сред други деца/.
По отношение на жилищните, битовите и другите материални условия на живот съдът е приел, че майката може да осигури по-благоприятни такива. Бащата живее на тавански етаж, а банята и тоалетната се намират извън жилището на същия етаж, съответно са неотоплени. От своя страна майката обитава жилище, съобразено с потребностите на детето, като за детето има достатъчно жизнено пространство, отделено е за него легло и бюро, има играчки.
Въз основа на обобщения анализ на горепосочените факти и съобразно критериите, посочени в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на Пленума на ВС съдът е приел, че в най-добър интерес на детето е то да се отглежда от майката, съответно на нея да бъдат предоставени родителските права и при нея да бъде определено местоживеенето на детето.
По отношение на режима на личен контакт, съдът е отчел факта, че детето ще се отглежда в град, различен от града, обитаван от неотглеждащия родител, т. е. следва да бъде съобразено разстоянието и при възможност да бъде определен по-продължителен контакт с родителя, на по-големи интервали от време, като същевременно се цели запазване на емоционалната връзка между тях.
Предвид горното е определил следния режим на лични контакти: всяка втора и четвърта седмица от месеца от петък след учебните занятия на детето до 17.00 ч. в неделя с преспиване; всяка четна година за Коледната ваканция от 10:00 часа на втория ден на ваканцията до 17:00ч. на предпоследния ден на ваканцията, всяка нечетна година за пролетната /Великденската/ ваканция от 10:00 часа на втория ден на ваканцията до 17:00ч. на предпоследния ден на ваканцията; два пъти по 15 дни през лятото по общо съгласие за конкретните дати между страните, когато майката не е в платен годишен отпуск, като в случай, че не се постигне разбирателство за дните до 01.06. всяка година, режимът ще бъде изпълняван от 10:00 часа на 01.07. до 17:00ч. на 15.07. и от 10:00 часа на 15.08. до 17:00ч. на 30.08., за рождения ден на детето - страните ще присъстват на празника му заедно, а бащата ще може да вземе детето за деня, следващ рождения му ден за времето от 11:00 до 16:00ч., в случай, че е неучебен ден и след учебните занятия до 20.00 часа в случай, че е учебен ден.
Дните за контакт през ваканциите са били съобразени с необходимостта от организация и на учебния процес, доколкото и през ваканциите децата са ангажирани с домашни. Часовете на взимане и връщане след рождения ден на детето са посочени така, че да бъде съобразена както необходимостта от личен контакт с другия родител, който да внесе празнична атмосфера у детето за личния му празник, така и при съобразяване с ангажиментите на детето в училище и факта, че то трябва да има и време да се подготви за следващия ден.
По отношение на размера на издръжката съдът е изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
С Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на В. от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./ е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата за страната, която за 2025г. е в размер на 1077лв., т. е. минималната издръжка към настоящия момент е равна на 269.25лв. месечно.
С Постановление № 243 от 13.11.2025 г. (обн. ДВ, бр. 98 от 18.11.2025 г.) за определяне размера на минималната работна заплата за страната, М. съвет определя от 01.01.2026 г. размер на минималната месечна работна заплата за страната- 1213 лв. (620,20 eвро), т. е. минималната издръжка към 01.01.2026 г. ще е равна на 303.25лв. (155,05 eвро) месечно. Съгласно т. 4. от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. За изчисляване на нормалните разходи за едно малолетно/непълнолетно дете, съдът е взел за база средните разходи за едно лице в едно домакинство /съгласно статистическите данни на НСИ за четвърто тримесечие на 2024г./, като изключва разходите, нехарактерни за малолетните и непълнолетни лица /алкохолни напитки и тютюневи изделия, жилищно обзавеждане и поддържане на дома, данъци и социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/.
С оглед на посоченото средният разход за малолетно или непълнолетно лице за трето тримесечие на 2025г., съгласно статистическите данни на НСИ, е в размер на 2523,14лв. за периода или 841,04лв. на месец /храна и безалкохолни напитки – 957,31лв., облекло и обувки – 98,38лв., жилища, вода, електроенергия и горива – 337,72лв., здравеопазване – 165,59лв., транспорт – 224,84лв., съобщения – 134,56лв., свободно време, културен отдих и образование – 324,83лв., разнообразни стоки и услуги – 192,88лв., други разходи - 87,03лв./
В исковата молба не се твърди детето да има особени нужди, съответно липсва доказване на такива. Поради това съдът е приел, че общият размер на необходимата издръжка за детето е в размер на нормално необходимата такава за едно дете, а именно сумата от 841,04лв. на месец, съгласно данните на НСИ. Бащата С. М. полага труд по граждански договор като софтуерен специалист при възнаграждение 30 $ на час, като през периода 14.02.2023г. - 14.06.2023г. е получил доходи в размер на средно месечно 2913 $, като заплаща наемна цена на обитаваното от него жилище в размер на 100 лв. месечно.
Майката М. М. е работила като фризьор по трудов договор от 19.06.2023г. до 15.11.2023г. в [населено място], при месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева., а от 24.01.2024г. работи като офис асистент в [населено място] при месечно възнаграждение в размер на 933 лева.
От договор за наем от 01.01.2024г. се установява, че тя М. и К. Д. са сключили договор за наем на апартамент в [населено място], [улица], ет. 4, при месечен маем в размер на 300 лева. При съобразяване на факта, че доходът на бащата значително превиша този на майката, както и на това, че майката ще упражнява непосредствената грижа за детето, съдът е приел, че бащата следва да заплаща издръжка на детето в размер на 500лв. месечно, а майката, полагаща непосредствените грижи за него, следва да поеме останалата част от 341.04лв.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, позовавайки се на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, касаторът твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС по следните въпроси:
1. В случай че въззивният съд изцяло отменя първоинстанционното решение, а същевременно се съгласява с установената от първата инстанция фактическа обстановка, необходимо ли е да изложи своите мотиви за различните правни изводи? Длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички релевантни доказателства по делото?- този въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС;
2. Следва ли при спор по чл. 127, ал. 2 СК съдът да изследва служебно фактите и обстоятелствата, обуславящи интереса на детето, в това число мястото, условията и средата, при които то ще пребивава, както и разширеното семейство/обкръжение на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно? В този контекст, императивна ли е разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето?- този въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото;
3. Задължен ли е съдът служебно да изследва поведението и личностните качества на новия партньор на родителя, с когото същият съжителства, както и останалите лица от най-близкото му обкръжение?- този въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС;
4. Императивна ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от Семейния кодекс (преди измененията от 30.12.2025 г.), според която при спорове относно упражняването на родителки права родителите следва да бъдат лично изслушани пред съда?- този въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото;
5. Може ли да се приеме, че 7-годишната възраст на дете е ниска по смисъла, вложен в ППВС № 1 от 1974 г.? Следва ли съдът априори да предостави упражняването на родителките права на майката, в случай че детето се намира в тази възраст?- този въпрос се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото;
6. Длъжен ли е съдът да изследва в пълна степен критериите, обуславящи най-добрия интерес на детето, когато взема решение за промяната на местоживеенето му и да изложи подробни мотиви за това свое решение?- този въпрос се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото;
7. Длъжен ли е съдът, при констатация за равен родителски капацитет на двамата родители, да изложи конкретни, ясни и задълбочени мотиви относно решението си да избере да възложи упражняването на родителските права само на единия от тях - майката, както и относно ограничаването на другия родител до минимален режим на лични отношения с детето - въпреки пълноценното му участие в живота на последното и равната му способност да полага преки и непосредствени грижи?
7.1. Допустимо ли е, при констатиране на еднакъв родителски капацитет, единият родител да бъде сведен до епизодично и ограничено участие в живота на децата - чрез архаичен режим за лични отношения от едва 4 дни месечно – без задълбочена мотивировка и без анализ на критериите по чл. 59, ал. 4 СК (редакция преди 30.12.2025 г.), § 1, т. 5 ДР на ЗЗДет и постоянната практика на ВКС?- този въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС;
8. При висящ спор за упражняване на родителски права. местоживеене и определяне на режим на лични отношения между детето и неотглеждащия родител, длъжен ли е съдът, при отчитане на интересите на детето като основен принцип, да съобрази географската отдалеченост между домовете на двамата родители?- този въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС;
9. Отговаря ли на принципа за защита на най-добрия интерес на детето определянето на режим на лични отношения с родителя, при когото детето не живее постоянно, така че той да включва не само време през почивните дни и ваканции, но и в обичайни учебни дни, с цел детето да има възможност за пълноценно и равнопоставено общуване и взаимодействие с всеки от родителите, при поставянето му в центъра на родителската грижа?- този въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС;
Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК поради очевидната му неправилност.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Според настоящия състав на съда не са налице поддържаните от касатора основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените в изложението въпроси, с които обосновава основанията, макар и в по - голямата си част формулирани съобразно доводите му за неправилност на решението, обобщено се отнасят до обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при решаване на спор между родителите на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права по отношение на ненавършило пълнолетие дете, и които са от значение при определяне на режима /продължителността и честотата/ на личните отношения на детето с неупражняващия родителски права родител, и за задълженията на съда, сезиран с такъв спор.
Съгласно формираната трайна и непротиворечива практика на ВС и ВКС интересът на детето е приоритетен при преценката кой от родителите да упражнява родителските права, при кого да живее детето и какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Съдът следва да обсъди и съобрази в тяхната съвкупност множество обстоятелства от най-разнообразно естество, които са от значение за защита на интересите на децата, за които съдът следи служебно, като най-съществените от тях, като критерии за извършването на служебната преценка от съда, са примерно посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г., чл. 59, ал. 4 от СК, § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД- възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето, привързаността на детето към родителите; полът и възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при неговото отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, жилищно - битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други, а те се преценяват в съвкупност с оглед установената фактическа обстановка по всеки конкретен случай.
Съдът следва да положи максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем обстоятелствата, които са от значение за интересите на детето, като се съобразят и указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца и негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето.
В случая обжалваното въззивно решение е в съответствие с така формираната практика на ВКС, тъй като в съответствие със задълженията си по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, както и с указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, при постановяване на решението си въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства за релевантните факти и направените от страните доводи и е посочил и преценил всички конкретни обстоятелства, които са от значение за изхода на спора, като е изложил мотивите за правните си изводи. Съобразена е трайната съдебната практика на ВКС по споровете относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения между родители и деца, с която се възприемат и доразвиват постановките на ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., според които от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай, като съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства.
В случая, за да предостави на майката упражняването на родителските права по отношение на детето, съдът е приел, че в сравнение с бащата тя има по - добри възпитателски качества. В тази връзка е отчетено обстоятелствата, че в един продължителен период от време бащата е извършил действия, пренебрегващи интересите на детето, като е възпрепятствал контактите му с майката, както и че възприетият от него стил на отглеждане на детето със сравнително ограничени социални контакти и липса на целенасочени усилия за научаване на български език е довел до дефицити в социалното общуване и емоционални проблеми при детето. Взето е предвид, че за разлика от бащата майката осъзнава същите и е демонстрирала готовност и желание детето да научи български език с оглед образованието и социализацията си, за което има подкрепа и от новия си партньор и роднините му.
Съобразено е и че майката може да осигури по - широка социална среда на детето и по - добри битови условия. Макар и съдът да е посочил, че детето предвид възрастта си се нуждае от майчина грижа, то не е отдавано приоритетно значение на това обстоятелство при произнасянето по въпроса на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права.
По делото са били събрани множество доказателства за социалното обкръжение на майката, за личностните качества на новия й партньор и за отношенията му с детето, както и за мястото, условията и средата, в които ще пребивава детето, като същите са обсъдени в решението.
При постановяването му не е допуснато противоречие със съдебната практика по отношение уведомяването и представянето на социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за защита на детето. По делото пред първата инстанция са били изготвени доклади от социалните служби във В. и Х., като съгласно формираната практика на ВКС /Решение № 60208 от 03.12.2021 г. по гр. д. № 3512/2020 г. на 4-то г. о.; Решение № 60195 от 01.11.2021 г. по гр. д. № 3816/2021 г. на 3-то г. о.; Решение №257 от 01.07.2015г. по гр. д.№711/2015г., 4-то г. о. и др./ ново становище, съответно нов доклад на социалните служби, съдът изисква, ако изразеното становище е неясно или необосновано, съответно, представеният доклад не е пълен и точен и не е годен да изпълни процесуалното си предназначение, или има промяна в обстоятелствата, които изискват нова проверка или събиране на допълнителна информация и изготвяне на ново становище.
Доколкото в случая по делото пред въззивната инстанция не е твърдяна и установявана промяна на обстоятелствата, нито е изминал значителен период от време от изготвянето на приетите пред първата инстанция социални доклади, които са били пълни и точни, то не се е налагало съдът да изисква изготвянето на нови такива.
Не е било допуснато противоречие и със съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от СК в редакцията й до 30.12.2025г., предвиждаща задължително изслушване на родителите. Съгласно същата /Решение №24 от 26.02.2021г. на ВКС по гр. д.№1541/2020г., 3-то г. о.; Решение № 207 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 911/2012 г., 4-то г. о. Решение № 447 от 08. 12.2015г. на ВКС по гр. д. № 3067/2015г., 4-то г. о. и др./ непровеждането на лично изслушване на родителите от съда не е съществено нарушение в случаите, когато съдът, постановявайки решението си е съобразил доказателствата относно родителския капацитет на майката и бащата и възможностите им да предоставят най-подходящите условия за отглеждане и възпитание на детето и когато с постановения резултат по спора интересите на детето са защитени в достатъчна степен.
В случая по делото е било проведено лично изслушване на родителите пред първоинстанционния съд и са били събрани достатъчно доказателства за родителския им капацитет и за условията, които могат да предоставят за отглеждането и възпитанието на детето, поради което решението не е в отклонение от съдебната практика.
В съответствие със същата при извършената съвкупна преценка на релевантните обстоятелства, подробно обсъдени в решението, съдът е стигнал до извода, че в конкретната ситуация най - добрият интерес на детето налага предоставянето на упражняването на родителските права на майката.
Предвид горното настоящият състав на съда не намира противоречие между въззивното решение и задължителната и казуална практика на ВКС по въпросите за обстоятелствата, които са от значение при преценката на съда на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права, поради което се налага изводът за липса на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Същите не са налице и по отношение на въпросите относно определянето на режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права.
Съгласно трайната и последователна практика на ВКС режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59, ал. 3 СК, включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители.
По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва да бъде така определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да се осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители; да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител, роднините и приятелския кръг на майката и бащата.
При определянето му съдът преценява най-добрия интерес на детето като следва да отчита: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта и пола му; възпитателските качества на родителя, за когото се предписват мерките за лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето, да го зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на неговите интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя; възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с детето, както и спрямо детето; умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на лични отношения.
В случая обжалваното въззивно решение е в съответствие с така формираната практика на ВКС, тъй като при определяне на режима на личните отношения между касатора и ненавършилото му пълнолетие дете съдът е взел предвид всички релевантни за най - добрия интерес на детето обстоятелства, установени по делото.
Съдът е изпълнил и задължението си да следи служебно за интересите на детето, като по делото са били събрани необходимите за изясняването на релевантните факти доказателства, които са били преценени в тяхната съвкупност при постановяване на решението.
На касатора е бил определен режим на лични отношения, съобразен с възрастта, нуждите и състоянието на детето, с привързаността между него и бащата и със способностите на последния да полага грижи за него, като е отчетена и географската отдалеченост между местоживеенето на детето и това на бащата.
Така определеният режим на този етап е достатъчен за поддържане и развиване на нормална връзка между тях, като няма пречка в зависимост от конкретните обстоятелства в бъдеще същият да бъде променен. Предвид горното настоящият състав на съда не намира противоречие между въззивното решение и задължителната и казуална практика на ВКС по поставените от касатора въпроси, поради което се налага изводът за липса на поддържаните от него основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Доколкото по въпросите е налице съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, то в случая не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика.
В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. При произнасянето си по въпроса на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права и при определяне на режима на лични отношения между детето и бащата съдът не е нарушил задължението си да следи за най-добрия интерес на детето, а е съобразил в пълна степен същия.
По изложените съображения и доколкото и при извършената служебна проверка с оглед задължението му да следи за интересите на ненавършилото пълнолетие дете настоящият състав на съда не установи наличие на основания по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 за допускане на касационно обжалване на решението, то такова не следва да се допуска.
По делото липсват доказателства ответната страна по касационната жалба да е направила разноски, поради което и такива не й се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1369 от 17.12.2025г. по в. гр. д. №891/2025г. по описа на Окръжен съд - Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.