ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2769

гр. София, 27.05.2026 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д. № 1504 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. А. Л., М. Д. Л., С. Г. С. и Д. К. М. чрез пълномощника им адв.Н. А. срещу определение № 88 от 27.02.2026г. постановено по ч. гр. д. № 68/2026г. на Апелативен съд-Пловдив, с което е потвърдено протоколно определение от 15.01.2026г. по гр. д. №1066/2025г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната исковата молба на жалбоподателите и е прекратено производството по предявения от тях срещу Община Пловдив иск за установяване, че ответникът не е собственик на ПИ *** по КККР на Пловдив, с адрес: район З., [улица], с площ 1655 кв. м., урбанизирана територия, начин на ползване: друг вид застрояване.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, тъй като съдът е направил извод за завършена реституционна процедура само по формални външни белези и е отказал да извърши косвен съдебен контрол върху постановения отказ, както и върху самото съдебно решение с административен характер. Решението на ПК при непроведена процедура по чл. 11 ППЗСПЗЗ се явява нищожно и административният орган през 2008г. сам е ревизирал становището си и е започнал процедура по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ за определяне на застроената и свободната площ, като е било издадено удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи несъобразяване с практиката на Върховния...