ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2350
гр. София, 07.05.2026 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 940 по описа на Върховния касационен съд за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община, [населено място] срещу въззивно решение № 1419/02.12.2025 г. постановено по гр. д. № 2136/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 754/06.02.2025 г. по гр. д. № 9511/2022 г. на Софийски градски съд и като краен резултат Столична община е осъдена, на основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Ю. Л. А.: сумата 1870,60 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди в следствие разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата 30 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпил деликт на 26.01.2021 г. в [населено място],[жк]на тротоара на [улица]преди кръстовището на [улица]и [улица]/по иск предявен като частичен иск за сумата от 30 000 лв., от иск за обезщетение в размер на 45 000 лв./, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди се, че по делото не е било установено по категоричен начин конкретния участък на тротоарът, който е бил заледен и непочистен, а това не позволява да бъдат изяснени важни обстоятелства по делото, а именно - противоправно деяние, изразяващо се в действие или бездействие; реално настъпила и претърпяна вреда; причинна връзка между деянието и настъпилата вреда, както и вина на делинквента. Изразява се несъгласие и с извода за липса на съпричиняване от страна на ищеца, както и с присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК повдига правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, както следва: 1. „Следва ли въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди да извърши задължителна и подробна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното тълкуване на критериите при прилагане на принципа на справедливостта, и да обоснове какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?“; и 2. „Длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди всички относими обстоятелства по делото, в това число релевирани своевременно от ответника писмените доказателства относно съществен елемент от фактическия състав на процесното непозволено увреждане, а именно - налице ли е неизпълнение в тежест на ответника, включително и правонамаляващи възражения за прекомерност и съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като в мотивите си посочи кои обуславящи спорното право факти счита за установени и кои счита за недоказани?“. Според касатора първия въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г.; решение № 111/17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4207/2013 г., IV г. о.; решение № 79/17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2017 г., IV г. о.; решение № 108/13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2017 г., IV г. о.; решение № 88/16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4209/2017 г., III г. о.; решение № 93/04.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3460/2017 г., III г. о.; решение № 57/01.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1677/2017 г., I т.o.; решение № 162/13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3190/2017 г., IV г. о. и др. По втория въпрос се сочи противоречие с: ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК; ППВС № 1/1953 г.; ППВС № 7/1965 г.; ППВС № 1/1985 г.; решение № 94/28.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2623/2013 г., IV г. о.; решение № 68/24.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 78/2012 г., II т. о.; решение № 12/16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2184/2015 г., III г. о.; решение № 134/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 34/2013 г., II т. о.; решение № 212/01.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1106/2010 г., II т. о.; решение № 621/22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1927/2009 г., IV г. о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Ю. Л. А., е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд съобрази следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима в частта, имаща за предмет въззивното решение по иска за имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. В случая претенцията по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е с цена 1890 лв., поради което въззивното решение по този иск не подлежи на касационен контрол и касационната жалба в тази й част следва да се остави без разглеждане.
В частта по иска с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд, за да достигне до извод за основателност на иска по чл. 49 ЗЗД, е приел за установено от фактическа страна, че на 26.01.2021 г., около 16 часа, в [населено място], на територията на Столична община, придвижвайки се пеша в[жк]в посока [улица], по левия тротоар, в района на Основно училище, преди кръстовището на [улица]и [улица], ищецът Ю. А. попаднал на заледен и покрит със сняг и лед участък на тротоара, като се подхлъзнал и паднал, в следствие на което получил фрактура на лява тазобедрена става. Това е установено от показанията на свидетеля К., кредитирани в качеството му на очевидец на падането на пострадалия. Свидетелят описал механизма на настъпване на инцидента, мястото на настъпване на същия, състоянието на тротоара и това на ищеца, както и поведението на ищеца преди падането. Бил категоричен, че тротоара е бил заснежен, а под снега имало лед, както и че ищеца е пострадал именно при това падане. Свидетелят позвънил на телефон 112 и помогнал ищецът да бъде качен в пристигналата на място линейка, след което пострадалият бил откаран в УМБАЛ Софиямед. Според св. К. тротоара не бил почистен. Преди падането ищецът вървял нормално.
За установяване на увреждането е приложена медицинска документация и е прието заключението на съдебномедицинска експертиза. Според вещото лице, при падането поради подхлъзване на заледено място ищецът Ю. А. получил пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост. Проведено било своевременно оперативно лечение на 27.01.2021 г., при което било извършено кръвно наместване на фрактурата и била направена метална остеосинтеза с интрамедуларен пирон, трохантерен и антиротационен винт. Продължителността на лечебния период бил от 3 до 6 месеца, а на възстановителния - от 6 до 9 месеца, като прекараната ковидна инфекция и пневмония от ищеца забавила периода на рехабилитация, макар ковидната инфекция да нямала отношение по зарастването на счупената кост. Свидетелката С. – майка на ищеца, дала показания за състоянието на ищеца след изписването му от болницата по време на възстановителния и рехабилитационен период. Според нея в началото придвижването му било изключително трудно. Силни болки изпитвал около 6 месеца, като не можел да спи. Към момента на разпита левия крак продължавал да го боли. Според вещото лице било възможно, периодично, при по-голямо физическо натоварване, промяна на времето, а понякога и без определена причина, да се появят болки в травмираната област /тазобедрената става/, които се определяли като болки от ревматоиден тип, които не се отразявали на силата на крайника и в обема на движение на тазобедрената става, но можели да доведат до известен дискомфорт.
За да приеме наличие на предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на Столична община за обезщетяване на причинените вреди, въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканската пътна мрежа в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. Тъй като инцидентът е настъпил в района на Основно училище в[жк]на тротоара на [улица]преди кръстовището на [улица]и ул. „Ген. Н. Ж., то Столична община се явявала надлежно легитимиран ответник да отговаря по предявения иск. Установено е, че върху участъка на тротоара е имало заледяване покрито със сняг. Столична община отговаряла за поддръжката на улицата и прилежащите тротоарни площи. Неизпълнението на вмененото задължение, чрез съответните за това лица, представлявало противоправно поведение. За ангажиране отговорността на възложителя не било нужно да се издири точно лицето, на което била възложена работата, чието виновно бездействие довело до настъпване на вредата. От значение било единствено, че в резултат на пропускането да бъдат извършени съответните дейности са настъпили вредоносните последици за ищеца.
Възражението за съпричиняване от страна на ищеца въззивният съд е отхвърлил поради липса на доказателства за такова. Не било установено конкретно действие или бездействие при придвижването от страна на ищеца, което да е допринесло за настъпването на събитието. Подхлъзването на заледения и непочистен тротоар не можело да се приеме като липса на полагане на дължимата грижа от страна на пострадалия.
За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът е взел предвид силата, продължителността и интензивността на болките и страданията - ищецът бил на 43 години; претърпял операция; пълното възстановяване с възможност за физическо натоварване на левия долен крайник продължило около 9 месеца; болките също били продължителни, дълго време имал имал затруднения в обслужването и необходимост от чужда помощ. При тези конкретни обстоятелства и с оглед социално-икономическите условия в страната, съдът е приел, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000 лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Тъй като искът бил предявен като частичен, същия е уважен до предявения размер от 30 000 лв.
След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение, в частта му по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, следва да се допусне, по втория поставен от касатора въпрос: за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС.
По първия въпрос в изложението, касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото правните разрешения по същия са свързани и обусловени от отговора на въпроса, по който касационният контрол се допуска.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя Столична община, [населено място] следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 306,78 евро и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Столична община, [населено място] срещу въззивно решение № 1419/02.12.2025 г. постановено по гр. д. № 2136/2025 г. по описа на Апелативен съд – София по предявения иск по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди и прекратява касационното производство в тази му част.
ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 1419/02.12.2025 г. постановено по гр. д. № 2136/2025 г. по описа на Апелативен съд – София в частта му, с която Столична община, [населено място] е осъдена, на основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Ю. Л. А. сумата 30 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпил деликт на 26.01.2021 г. в [населено място],[жк]на тротоара на [улица]преди кръстовището на [улица]и [улица]/по иск предявен като частичен иск за сумата от 30 000 лв., от иск за обезщетение в размер на 45 000 лв./, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
УКАЗВА на жалбоподателя Столична община, [населено място], в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 306,78 евро, като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба, пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.