ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2791гр. София, 28.05.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. дело № 700 по описа за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д., чрез адв. Св. Н., срещу въззивно решение № 714 от 17.09.2025 г., постановено по гр. д. № 152/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение № 2454 от 08.12.2023 г. по гр. д. № 5282/2023 г. на Районен съд – Бургас, жалбоподателката е осъдена да плати на ищеца В. М. Г. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 19 560 лв., дължима по договор за заем от м. август 2021 г., сумата 4000 лв., дължима по договор за заем, сключен между страните през м. януари 2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.09.2023 г. до окончателното им плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва в размер на 1037,72 лв. за периода от 11.04.2023 г. до 31.08.2023 г., от която 944, 56 лв. върху сумата от 19 560 лв., а останалите 193,16 лв. - върху сумата от 4000 лв.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е при доказан само един елемент от фактическия...