O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 692

[населено място] , 25.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Т. К. първо отделение, в закрито заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

Иванка Ангелова

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д.№ 1099/2023 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.248 ГПК.

Подадена е молба от Сдружение с нестопанска цел „Институт за европейски ценности, ответник в касационното производство, за допълване на Определение № 561 от 18.07.2023г. по т. д. № 1099/2023г. на ВКС, ІІ т. о. в частта за разноските.

В молбата се излага, че в отговора на касационната жалба ответникът е направил искане за присъждане на съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Иска се допълване на определението на ВКС с присъждане на сторените разноски за настоящата инстанция.

Ответникът по молбата „СК 2007“ ЕООД изразява становище за неоснователност на същата. При условията на евентуалност поддържа възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

ВКС констатира следното:

Молбата по чл.248 ГПК за допълване на определение в частта за разноските е допустима, подадена е в срок. Касае се до молба за допълване, тъй като липсва въобще произнасяне по искането на ответника за присъждане на разноски.

Производството по делото е било образувано по касационна жалба на на “СК 2007“ ЕООД, [населено място] срещу Решение № 1606 от 30.03.2023г. по в. гр. д. № 15153/2021г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение № 20177418 от 26.08.2021г., постановено по гр. д. № 2016/20г. на Софийски районен съд.

С Определение № 561 от 18.07.2023г. по т. д. № 1099/2023г. състав на ВКС, ІІ т. о. е оставил без разглеждане касационната жалба на “СК 2007“ ЕООД. Препис от определението е връчен на “СК 2007“ ЕООД на 03.08. 2023г. и на Сдружение с нестопанска цел „Институт за европейски ценности – на 26.07.2023г., няма данни да е обжалвано в законовия срок, следователно същото е влязло в сила на 10.08.2023г.

В писмения отговор, подаден от ответника по касационната жалба на 23.06.2023г., е обективирано искане за присъждане на разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в минимален размер по Наредба № 1/2004г., с приложено извлечение за заплатен хонорар в размер на 1 440лв. на 22.06.2023г.

Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи:

С оглед изхода от спора по т. д. № 1099/2023г. на ВКС, IІ т. о., в полза на ответника се дължат сторените от него разноски за защитата му срещу подадената касационна жалба. Писменият отговор е подаден от адвокат В. Р., като пълномощник на Сдружение с нестопанска цел „Институт за европейски ценности, поради което на осн. чл.78, ал.4 ГПК в полза на ответното сдружение следва да се присъди претендираната сума от 1 200 лв. от общо заплатената такава в размер на 1 440 лв., представляваща минималното адвокатско възнаграждение по чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004г.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на насрещната страна за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК. Предприетото от страната касационно обжалване е в следствие и на нейна преценка, а не само и единствено в резултат указанията на въззивния съд относно обжалваемостта на акта. Ответната страна е извършила разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба след администрирането й от въззивния съд, по който факт не се спори. При отказ на касационната инстанция да разгледа касационната жалба отговорността за разноски по аналогия следва да се разпредели съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, по силата на която при прекратяване на делото ответникът има право на разноски.

Отговорът на касационната жалба е подаден на 23.06.2023г., т. е. при действието на редакцията на чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004г. /ДВ бр.88 от 04.11.2022г./, по силата на която за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл.7 и чл.8, но не по-малко от 1200 лв. Следователно, неоснователен е доводът на насрещната страна за приложимост на редакцията на текста преди изменението от 04.11.2022г., предвиждаща минимален размер от 500 лв. на адвокатското възнаграждение в тези случаи.

Останалите доводи в отговора на молбата по чл.248 ГПК са по правилността на въззивното решение, която е извън предмета на настоящото производство.

Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА Определение № 561 от 18.07.2023г. по т. д. № 1099/2023г. на ВКС, ІІ т. о. в частта за разноските, като постановява:

ОСЪЖДА “СК 2007“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Институт за европейски ценности, ЕИК[ЕИК], на основание чл.248 вр. чл.78, ал.4 ГПК сумата от 1 200лв., представляваща сторените от последното разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.