ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1517

гр. София, 29.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети май, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№843 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. М., гражданин на Обединеното кралство срещу решение №13 от 14.01.2026 г. по в. т.д.№430/2025 г. на АС Варна. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №257 от 17.06.2025 г. по т. д.№289/2024 г. на ОС Варна, в частта с която е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД следните суми, дължими по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 28.09.2015г.: сумата от 26 662.28 лв. /двадесет и шест хиляди шестстотин шестдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/, възнаградителна лихва към главницата за гратисния период; сумата от 8555.31 лв. /осем хиляди петстотин петдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/, възнаградителна лихва за периода 28.11.2022 г. - 28.05.2024 г.; сумата от 972.80 лв. /деветстотин седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/, лихвена надбавка за забава за периода 28.11.2022 г. - 28.05.2024 г., на основание чл. 17, ал. 2 ЗКСД, вр. чл. 9, ал. 1, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В касационната жалба се навеждат доводи за нищожност/недопустимост на решението, както предвид липсата на международна компетентност на българския съд за разглеждане на спора съобразно Брюкселската конвенция от 27.09.1968 г., така и с оглед произнасянето на съда извън предметните предели на спора, осъждайки ответника да заплати сумата от 26 662.28 лв., възнаградителна лихва, каквото претенция не е предявявана. Евентуално се поддържа, че решението е неправилно тъй като съдът не е взел предвид, че процесният договор е нищожен на основание чл. 17, ал. 6, вр. чл. 18, ал. 3 ЗКСД: в договора липса фиксиран размер на възнаградителна лихва; установеният от съда анатоцизъм води до цялостна недействителност на договора; с чл. 17, ал. 2 от Общите условия се предвижда лихва, която не фигурира в договора и за нея няма разписани ясни правила, приети от кредитополучателя. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК освен наличие на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК (вероятна нищожност или недопустимост, евентуално очевидна неправилност) се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния, обосноваващ правната воля на въззивния съд въпрос: Представлява ли валидно договорена цена (фиксиран лихвен процент) на потребителски кредит уговорка, която не съдържа конкретно определен лихвен процент, а единствено препраща към максимално допустимия по закон размер.

Ответникът по касация „Банка ДСК“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 28.09.2015 г. между ищеца „Банка ДСК“ АД и ответника Х. М. е сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по силата на който банката отпуснала на кредитополучателя кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 93 879.84 лв., със срок на издължаване от 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период, като спорен между страните въпрос е наличието на валидна облигационна връзка между тях, предвид твърдението на ответника за пълна недействителност на договора за банков кредит поради нарушаване на изискванията на специалния закон за неговата действителност - чл. 17 ал. 6 от ЗКСД и противоречие на чл. 10.2 и 10.3 от Общите условия с изискванията на чл. 17 ал. 4, чл. 18 ал. 3, чл. 19 ал. 2, чл. 20, чл. 24 ал. 1 ЗКСД. Намерил е, че клаузата на чл. 10.2 от Общите условия /ОУ/, предвиждаща, че начислената през гратисния период лихва се капитализира годишно, е нищожна на основание чл. 10, ал. 3 от ЗЗД , тъй като е съчетана с олихвяване на вече изтеклите и капитализирани лихви, което е в противоречие и с императивната норма на чл. 24, ал. 1 ЗКСД (единствено предвиждаща главницата и лихвата да се изплащат като общ дълг след изтичане на гратисния период, но не допуска капитализация на лихвите и то ежегодно). При така констатираната нищожност на клаузата за капитализиране на договорната лихва съдът, при определяне на остатъчния дълг, след извършените плащания от ответника, е счел, че се дължи главница в размер на 80 879.84 лв. и възнаградителна лихва за гратисния период в размер на 26 662.28 лв., а лихвата за забава, изчислена само върху чистия размер на главницата, е в размер на 972.80 лв. Не е споделил твърдението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск /по отношение на размерите на дълга, заявени в исковата молба и отразените в диспозитива на решението/, както и доводите, че в договора липсва определен по взаимно съгласие на страните фиксиран размер на възнаградителната лихва. Отчел е, че размерът на лихвата, приложима през целия срок на договора е посочен в договора като не повече от 7%, но това не е неяснота, която да поражда затруднения във възприемането на разхода, който поема кредитополучателя, а същата формулировка на размера на иначе ясно обозначена като фиксирана годишна лихва е установена и в чл. 20 ал. 1 от ЗКСД. Намерил е, че няма основание да се отрече способността на разумен потребител, потърсил специализирано целево кредитиране за платено висше образование, при полагане поне на минимална грижа за личните си финанси да се ориентира в така формулираните условия и да разбере, че макар да не дължи плащания докато тече периода на обучение, услугата, която банката му предоставя, не е безвъзмездна и след като получи професионалната си квалификация ще трябва да върне както платените от негово име такси, така и възнаграждение в размер на не-повече от 7% годишно. Изразил е становище, че именно съгласието с такова лимитираното оскъпяване е потвърдил кандидатът за финансиране на обучението и като е подписал изготвения от банката въз основа на постигнатите договорености погасителен план, където изрично е посочена и дължимата възнаградителна лихва. Достигнал е до извод, че посоченото по–горе незаконосъобразно съдържание на сделката досежно капитализирането на лихвата в главницата за гратисния период не засяга съществените реквизити на самото кредитиране (срокове на ползване, размер на лихва и начин на разсрочено изплащане), поради което и така установената частична недействителност не може да изключи изцяло действието на договора (чл. 26 ал. 4 ЗЗД), а засяга само размера на определяемите задълженията след изтичане на гратисния период.

Решението на въззивния съд е постановено от компетентен съд (в т. ч. и международно компетентен съд с оглед разпоредбите на чл. 95, ал. 4, вр. чл. 94, ал. 1 КМЧП и неприложимостта на Регламент (ЕС) №1215/2012 и Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела по отношение на О. К. Великобритания и С. И. относно съдебни производства, образувани след 31.12.2020 г.), действащ в надлежен състав, в пределите на предоставената му правораздавателна власт, съставено е в писмен вид, подписано от членовете на състава и е разбираемо, а от друга страна е налице произнасяне и по редовна искова молба в съответствие с наведените в нея фактически обстоятелства и искания, отправени до съда (в исковата молба –л. 4 от първоинстанционното производство, ищецът изрично е посочил, че претендираната главница включва и начислена за гратисния период договорна лихва при съобразяване с частичното предсрочно погасяване). В този смисъл не съществува вероятност решението да е нищожно или недопустимо, а тъй като при постановяването му не е осъществено нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на обжалваното решение и на това основание касационно обжалване също не може да бъде допуснато.

С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставения в изложението въпрос, за проверка на съответствието на становището на въззивния съд с дадените в решение №9 от 27.02.2020 г. по т. д.№62/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №384 от 29.03.2016 г. по т. д.№2520/2016 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №205 от 07.11.2016 г. по т. д.№154/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и др. разяснения относно критериите, на които трябва да отговаря клаузата за възнаградителна лихва в договор за кредит.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №13 от 14.01.2026 г. по в. т.д.№430/2025 г. на АС Варна в частта, с която е потвърдено решение №257 от 17.06.2025 г. по т. д.№289/2024 г. на ОС Варна, в частта с която Х. М. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД следните суми, дължими по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 28.09.2015г.: сумата от 26 662.28 лв. /двадесет и шест хиляди шестстотин шестдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/, възнаградителна лихва към главницата за гратисния период; сумата от 8555.31 лв. /осем хиляди петстотин петдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/, възнаградителна лихва за периода 28.11.2022 г. - 28.05.2024 г.; сумата от 972.80 лв. /деветстотин седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/, лихвена надбавка за забава за периода 28.11.2022 г. - 28.05.2024 г., на основание чл. 17, ал. 2 ЗКСД, вр. чл. 9, ал. 1, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 370.02 евро.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.