ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2836

София, 29.05.2026 год.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВАкато разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 1374 по описа за 2026 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Й., турска гражданка, чрез адв. Д. Д., срещу решение № 927/01.12.2025г. по в. гр. д.№ 1461/2025г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е оставена без уважение молбата на касатора по чл. 542, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 4 ЗГР вр. с чл. 44, ал. 2 ЗГР за приемане за установено, че е [дата на раждане] в [населено място], [община], [област], България с имена С. А. Ш. и родители А. Ш. Ш. /Х./ и Ф. А. Ш., и да бъде задължена Община Айтос да й издаде акт за раждане.

Касаторът иска отмяна на въззивното решение като твърди, че изводът на въззивния съд за липса на идентичност на молителя и родителите му е резултат от формален подход и на непълно обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпросите: 1/Допустимо ли е съдът да откаже установяване на факта на раждане и съставянето на акт на раждане единствено поради разминавания в изписването на имена, дати и места в официални документи, без да извърши цялостна преценка на идентичността на лицето въз основа на всички събрани доказателства?; 2/ Следва ли при производство по чл. 542 ГПК съдът да отчита историческите, административните и езиковите особености при издаване на документи на български граждани – изселници, включително разлики в транслитерацията и именната система?;...