ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 288

Гр. София, 28 май 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева касационно наказателно частно дело № 469/2026 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 43, т. 1 от НПК.

Образувано е по искане за промяна на местната подсъдност по н. о.х. д. № 3314/2026 г. по описа на Софийски градски съд.

Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното:

Производството по н. о.х. д. № 3314/2026 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по обвинителен акт, внесен срещу П. Б. Ц. за престъпление по чл. 343, ал. 4 НК.

С разпореждане от 19.05.2026 г. съдията-докладчик, комуто делото е било поверено за разглеждане, е прекратил производството по него и го е изпратил на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да се произнесе по жалбата. Счел е, че са налице основанията на чл. 43, т. 1 НПК, тъй като девет от общо единадесетте свидетели, посочени в приложението към обвинителния акт, имат местожителство в или в близост до гр. Пазарджик и с оглед процесуална икономия и своевременно приключване на делото неговата местна подсъдност подлежи на промяна.

При тези данни и като се запозна с материалите по делото, ВКС, първо наказателно отделение, намери искането за основателно.

Известно е, че разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК обезпечава постигането на процесуална икономия при разглеждането на делата. Предпоставка за приложението й е обстоятелството много обвиняеми или свидетели да живеят в района на друг съд. Под много следва да се има предвид не само цифровото изражение на лицата, чийто разпит...