ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1552

[населено място], 02.06.2026 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 788 по описа за две хиляди двадесет и шеста година, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. А. Ф. против решение № 7613/12.12.2025г. по гр. д.№ 1647/2025 г. на Софийски градски съд, в частта му с която, след частична отмяна на решение № 20329/11.11.2024г. по гр. д.№ 23769/2024г. на Софийски районен съд, е признато за установено в правоотношението между страните, че на основание чл. 23 ЗПК К. Ф. дължи на „Първа инвестиционна банка„ ЕАД, сума от още 3 437,56 лева / наред с присъдената от първоинстанционния съд от 3 103, 63 лева, в която част решението му не е обжалвано и е влязло в сила /, представляваща непогасена част от главница по договор за банков кредит № 006LD-R-003865/22.01.2013 г., ведно със законна лихва за забава върху тази сума, от датата на подаване заявлението по чл. 417 ГПК - 17.02.2023г. до окончателното й изплащане. Касаторът оспорва правилността на решаващия извод на въззивния съд, че погасителна давност за вземането на кредитора, на основание чл. 23 ЗПК, от чистата стойност на кредита, договорът за който е установен за недействителен, като съдържащ неравноправни клаузи и на основание чл. 22 ЗПК, не тече, докато съдът не установи съществуването на това вземане, т. е. момента на неговата изискуемост е и начален момент на погасителната давност, поради което не се явява изтекла за установеното с въззивния акт вземане. Страната намира, че подобен извод е в противоречие с т. 7 на ППВС № 1/1979г. и ТР №...