О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2882

Гр. София, 02.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.04.26 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1194/26 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. С. срещу въззивното решение на Градски съд София/ ГС/ по гр. д. №11583/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от И. М. срещу касаторката иск по чл. 240 ЗЗД за връщане на сумата от 10 000 лв., предоставена й по договор за заем между страните от 13.07.17 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. В контекста на осн. по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставя като разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС четири процесуални въпроса относно задължението на въззивния съд да допусне до разпит своевременно поискан свидетел / свидетели/ при наведени доводи и оплаквания във въззивната жалба за неизясняване на делото от фактическа страна и необоснованост на фактическите изводи на първата инстанция, която в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснала свидетеля; за задължението на въззивния съд да събере доказателства, които се събират и служебно, вкл. експертиза.

В контекста на осн. по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторката поставя въпроса: допустимо ли е със свидетелски показания да се доказват обстоятелства за действителната воля / на страните/, различна от заявената в договора за заем, както и симулативност? Във...