ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 2887

гр. София, 02.06.2026 г.Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. дело № 392 по описа за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Д. П., представлявана от адв. Л. М., срещу въззивно решение № 448 от 29.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 524/2025 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 468 от 30.04.2025 г. по гр. д. № 5026/2024 г. на Районен съд – Пазарджик. С първоинстанционното решение Й. Д. П. е осъдена да заплати на И. Г. П. и Т. А. П. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 15 000 лв., платена на 19.04.2021 г. като продажна цена във връзка с признато по съдебен ред право на изкупуване, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2024 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 725,11 лв. - обезщетение за забава за периода от 02.02.2024 г. до датата на подаване на исковата молба.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, както и това по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставя следните въпроси:

1. Ако ищците са предявили иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и обосновават правния си интерес с това, че този въпрос не е бил разрешаван в предходните искови производства и не бил разрешен с влязъл...