ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1610

гр. София, 03.06.2026 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : П. Х.

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 741 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Фонтес“ ЕООД - чрез пълномощник адв. Й. П., против определение № 9 от 13.01.2026 г., постановено по в. ч. т. д. № 4/2026 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено определение № 975 от 10.11.2025 г. по т. д. № 82/2025 г. на Окръжен съд - Бургас. С посоченото първоинстанционно определение е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по т. д. № 82/2025 г. до влизане в сила на решението по висящото пред Софийски градски съд гр. д. № 12129/2025 г.

В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради необоснованост и нарушения на закона и за връщане на делото на Окръжен съд - Бургас от стадия на устните състезания със задължителни указания за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявения иск. Поддържа се оплакване, че при постановяване на определението въззивният съд е игнорирал факта, че спирането на делото е обосновано с обстоятелство, въведено за първи път след приключване на устните състезания пред първата инстанция, а именно - наличието на висящ пред друг съд спор по предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК. Оспорва се правилността на извода на въззивния съд за наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, като се излагат подробни доводи за отсъствие на релевантна за приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК връзка на обусловеност между спора по иска с правно основание чл. 439 ГПК и този по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което е обосновано наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол и бланкетно е посочено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са значими за изхода на делото и че са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочена практика на ВКС, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „1. Налице ли е връзка на преюдициалност между производство по чл. 517 ГПК за прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност, по което ищец е кредиторът - взискател, а ответник е дружество, чийто едноличен собственик на капитала е длъжникът, от една страна, и от друга страна - производство по чл. 439 ГПК, образувано по иск на длъжника за оспорване на изпълнението на висящото изпълнително дело, по което взискателят е овластен за предявяване на иска по чл. 517 ГПК; 2. Допустимо ли е ползването на процесуално изявление от страна, което съдържа твърдение за наличие на преюдициално производство, обуславящо според страната основание за спиране на делото, което процесуално изявление е направено след приключване на съдебното дирене по делото; Допустимо ли е служебно установяване на обстоятелства от съда след приключване на съдебното дирене по делото“.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответника по жалбата „МК“ ЕООД.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение, съставът на Апелативен съд - Бургас е съобразил, че производството по т. д. № 82/2025 г. е образувано пред Окръжен съд - Бургас по искова молба, с която „Фонтес“ ЕООД, легитимирайки се като овластен с постановление от 06.02.2025 г. на ЧСИ М. Ц. с рег. № 840 взискател по изп. д. № 9/2025 г. с длъжник С. Я. Н. (едноличен собственик на капитала на „МК“ ЕООД) , е предявил срещу „МК“ ЕООД иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на дружеството. След приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд ответникът е депозирал молба, с която наред с възраженията за нередовност на процедурата по размяна на съдебни книжа, за местна неподсъдност на спора и за неоснователност на предявения иск, е поискал производството по делото да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради наличие на висящ пред Софийски градски съд спор по иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване, че правото на взискателя (ищец по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК) не съществува като погасено по давност. След като е преценил, че са налице предпоставките за спиране на делото, първоинстанционният съд е отменил определението за даване ход на устните състезания и е спрял производството по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 12129/2025 г. по описа на Софийски градски съд с предмет иска по чл. 439 ГПК.

Въззивният съдебен състав е споделил извода на първоинстанционния съд за обусловеност на спора по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК от изхода на спора по иска с правно основание чл. 439 ГПК, като е изложил съображения в следния смисъл: Надлежен ищец по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК е взискателят по образуваното срещу собственика на капитала на „МК“ ЕООД изпълнително дело. Качеството на взискател е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно във всяко положение на делото, и при неговото отпадане в хода на процеса образуваното производство по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК ще подлежи на прекратяване. Отказът на съда, разглеждащ иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, да спре разглеждането на делото при наличие на висящо производство по предявен иск, чието уважаване може да доведе до отричане на качеството взискател, и произнасянето с решение по съществото на спора може да доведе до недопустимост на решението, ако в резултат на изхода на спора по чл. 439 ГПК изпълнителното производство бъде прекратено. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК представянето на влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, е основание за прекратяване на изпълнителното производство.

Предвид изложените правни съображения и като е препратил към практика на ВКС, обективирана в определение № 185/15.03.2023 г. по ч. т. д. № 400/2023 г. на ІІ т. о. и определение № 11/13.02.2022 г. по ч. т. д. № 2721/2021 г. на І т. о., съставът на Апелативен съд - Бургас се е произнесъл, че са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по иска с правно основание чл. 439 ГПК, поради което е потвърдил обжалваното с частната жалба на „Фонтес“ ООД определение.

Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не е осъществено поддържаното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Бургас въззивно определение. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно и касационната инстанция не дължи произнасяне по него при селектирането на частната касационна жалба.

Първият въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК, е зададен по начин, който предполага извършване на проверка на правилността на решаващия извод на въззивния съд, обусловил постановения с обжалваното определение правен резултат - че е налице връзка на преюдициалност между производството по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на дружеството - ответник, чийто едноличен собственик на капитала е длъжник в изпълнителното производство, по което ищецът участва като взискател и е овластен с постановление на частния съдебен изпълнител да предяви иска, и производството по чл. 439 ГПК, образувано по иск на длъжника за оспорване правото на взискателя да проведе принудително изпълнение. Според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява дали изводите на въззивния съд в обжалвания съдебен акт са правилни - обосновани и законосъобразни, поради което въпросите, които имат значение за правилността на акта, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не се допуска.

Дори да се приеме, че формално въпросът удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, разрешаването му от въззивния съд не противоречи на относимата практика на ВКС, на част от която се е позовал въззивният съд при мотивиране на извода за наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК. В практиката на ВКС е възприето разрешението, че производството по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК подлежи на спиране съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на спора по иска с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от длъжника в изпълнителното производство с цел отричане правото на принудително изпълнение на взискателя, овластен в изпълнителното производство по реда на чл. 517 ГПК да предяви иска по чл. 517, ал. 4 ГПК. Връзката на преюдициалност между двете искови производства е мотивирана със съображения, че качеството на взискател в изпълнителното производство, от което произтича активната процесуалноправна легитимация на ищеца за предявяване и водене на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска и на образуваното по повод на него производство и че отричането на правото на принудително изпълнение на взискателя с влязло в сила решение за уважаване на иска по чл. 439 ГПК има за последица прекратяване на изпълнителното производство срещу длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, а оттук - и отпадане на качеството взискател. Както е посочено в мотивите към определение № 185/15.03.2023 г. по ч. т. д. № 400/2023 г. на ВКС, ІІ т. о., ако в резултат на изхода на спора по иска с правно основание чл. 439 ГПК бъде прекратено изпълнителното производство и взискателят изгуби това си качество преди влизане в сила на решението за прекратяване на дружеството - ответник по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, това решение ще е недопустимо поради отпадане на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 ГПК и на производството по него, а ако решението е влязло в сила поради отказ на съда да спре производството по чл. 517, ал. 4 ГПК до приключване на производството по чл. 439 ГПК, последиците от прекратяване на дружеството, което е трето за правоотношението между длъжника и взискателя с отречено вземане/право на принудително изпълнение лице, не биха могли да бъдат заличени. В идентичен смисъл е и произнасянето в постановеното от въззивния съд определение, поради което по отношение на него не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Посочената в т. 1 от изложението практика на ВКС не доказва релевантно за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК противоречие, тъй като се отнася до приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК в хипотези на предявени искове по чл. 517 ГПК и паралелно провеждани искови производства с предмет оспорване на самото материалноправно вземане на ищеца, каквато не е разгледаната от въззивния съд хипотеза - предявен по време на висящност на спора по чл. 517, ал. 4 ГПК иск с правно основание чл. 439 ГПК, насочен към оспорване на правото на принудително изпълнение на взискателя в изпълнителното производство, чието съществуване е предпоставка за допустимост и за надлежно провеждане на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК.

Поставените в т. 2 на изложението въпроси са свързани с оплакването в частната касационна жалба, че въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд въпреки обстоятелството, че фактите от значение за спиране на делото са въведени от ответника след даване ход на устните състезания в производството за разглеждане на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК. Въпросите са насочени към оспорване на правилността на обжалваното определение, поради което не могат да послужат като общо основание за допускане на определението до касационно обжалване. Не е доказана и поддържаната във връзка с тях допълнителна предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като в практиката на Върховния касационен съд трайно и непротиворечиво се приема, че съдът следи служебно за допустимостта на предявения пред него иск във всеки един момент от развитието на делото и ако констатира, че съществуват процесуални пречки за разглеждане на делото, спира неговото разглеждане на основанията по чл. 229, ал. 1 ГПК до тяхното отпадане или го прекратява, ако пречките са неотстраними и засягат допустимостта на производството. В случая въззивният съд е процедирал в съответствие с константната практика на ВКС като е отменил определението за даване ход на устните състезания и е спрял производството по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, установявайки обстоятелството, че има висящ спор по иск с правно основание чл. 439 ГПК, изходът по който има преюдициално значение за допустимостта на производството по чл. 517, ал. 4 ГПК. Цитираната в изложението практика на ВКС (определение № 565/08.07.2010 г. по ч. т. д. № 438/2010 г. на І т. о., решение № 141/05.12.2016 г. по гр. д. № 1599/2016 г. на ІV г. о. и решение № 385/2011 г. по гр. д. № 1538/2010 г. на І г. о.) не съдържа правни разрешения, относими към значимия за конкретното дело въпрос дали съдът е имал правомощия при наличие на информация за висящ преюдициален спор да отмени определението за даване ход на устните състезания и да спре делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което не доказва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. т. д. № 4/2026 г. на Апелативен съд - Бургас.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9 от 13.01.2026 г., постановено по в. ч. т. д. № 4/2026 г. на Апелативен съд - Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: