ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2940

София, 03.06.2026 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 147 по описа за 2026 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Ц. С. С., чрез адвокат А. В., срещу въззивно решение № 189 от 25.08.2025 г., постановено от Врачанския окръжен съд по въззивно гр. д. № 272/2025 г.

Касаторът прави смешение между касационни доводи по см. на чл. 281 ГПК и основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280 ГПК. Съдът приема, че оплакванията в касационната жалба по съществото си са за неправилност поради необоснованост и неточно приложение на материалния закон, вкл. при твърдението за „очевидна нищожност“. Желае отмяна на въззивното решение (по същество изменение, защото не оспорва, че има промяна в обстоятелствата и нужда от промяна на режима на лични отношения на детето с бащата). Моли да се определят лични контакти с детето му “близки до споделеното родителство, като режимът бъде адекватен на работния му график“. Не изяснява какъв режим, според него, би отговарял на зададеното условие.

Насрещната страна К. В. Г., чрез адвокат М. С., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

С протоколно определение № 157 от 23.02.2023 г. по гр. д. № 1412/2022г. по описа на РС-Козлодуй съдът е одобрил постигната между родителите спогодба по чл. 127 СК, по силата на която родителските права спрямо малолетното дете са предоставени на майката, при която е определено и местожителството на детето, а бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка. Със спогодбата на бащата Ц. С. е определен режим на лични отношения с малолетния К. С., както следва: да вижда и взема детето два пъти месечно в две календарни седмици (и през седмица), в първите два последователни почивни дни между смените на всяка от тези две седмици, като не препятства детето да посещава училище, а в първия си почивен ден го взема след училище, преспива при него и на сутринта на следващия ден го завежда на училище, както и един почивен ден (събота или неделя) в края на месеца в ден събота от 10.00 ч. с преспиване до 10.00 ч. в неделя, а ако е ден неделя от 10.00 ч. до 19.00 ч. Също и два пъти по петнадесет последователни дни през лятото - четни години от 01.07. до 15.07. и 01.08. до 15.08. и нечетните години от 16 до 31 юли и от 16 август до 31 август. За официалните празници: през нечетните години на Великден и Новогодишните празници (31 декември и 1 януари) - с преспиване, като взима детето в 10 ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден, през четните години на Коледа (24-27 декември) с преспиване, като взима детето в 10 ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден. В спогодбата е посочено, че за осъществяването на личните контакти, бащата ще взима детето от дома, в който живеят майката и детето, съответно ще го връща в този дом, с изключение на дните, в които детето е на училище, когато следва да го взима от детското заведение, което то посещава.

К. Г. е предявила иск против Ц. С. С. за изменение на така утвърденото от РС - Козлодуй споразумение в частта относно режима на лични отношения между малолетното дете К. С. и бащата, поради промяна в обстоятелствата. Ц. С. С. предявил насрещен иск, също за промяна на утвърденото споразумение в частта относно режима на лични отношения с детето.

Въззивният съд намерил, че са налице промени след 23.02.2022 г., които налагат изменение на личните отношения между малолетното дете и баща, по следния начин: бащата да взема детето в 17.00 часа на всеки първи, трети и пети петък от месеца (когато съответният месец има и пети петък) до 17.00 часа в неделя на същата седмица - с преспиване, като взема и връща детето от дома на майката в [населено място] [жилищен адрес]; през летните месеци - на два пъти по петнадесет последователни дни - четни години от 01.07. до 15.07. и 01.08. до 15.08. и нечетните години от 16 до 31 юли и от 16 август до 31 август, като взема и връща детето на адреса на майката от 10.00 часа на първия ден до 19.00 часа на последния ден; през пролетните ваканции, определени от министъра на образованието и науката (когато не съвпадат с Великденските празници) - всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на първия ден, до 17:00 часа на последния ден от тези ваканции, като взема и връща детето на адреса на от 10.00 часа на първия ден до 19.00 часа на последния ден; на официалните празници: през нечетните години на Великден и Новогодишните празници (31 декември и 1 януари), с преспиване, като взима детето в 10.00 ч. и го връща до 19.00 ч. в съответния ден, а през четните години на Коледа (24-27 декември) с преспиване, като взима детето в 10.00 ч. и го връща до 19.00 ч. в съответния ден; в случай, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на останалите официални празници, те следва да спазват следния режим: през нечетните години бащата да взема детето по време на следните официални празници: Деня на Освобождението (3 март), Гергьовден (6 май) и Деня на Съединението (6 септември), а през четните години да взема детето по време на следните официални празници: Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май) и Деня на Независимостта (22 септември); на рождения ден на бащата Ц. С. С. - 31.08., и на именния му ден и всяка нечетна година на рождения ден на детето - 20.09., същото да бъде с баща си от 10.00 часа сутринта до 19.00 часа вечерта, като бъде вземано и връщано от дома на майката

Детето К. Ц. С. е родено на 20.09.2017 г.

Родителите са в лоши отношения, всеки от тях е инициирал различни законови производства срещу другия – по ЗЗДН, изпълнителни дела, включително и сигнали до Прокуратурата на РБ във връзка с неизпълнение на задължения по първоначално определения режим на лични отношения, налице са и множество сигнали на тел. 112. Съдът установил случаи на връщане на детето от бащата на майката, след определеното време за лични отношения, като тези случаи са предизвикали допълнително напрежение между двамата родители. Детето има много топла връзка, както с майка си, при която живее, така и с баща си. Въпреки конфликтите, то има дълбока привързаност към двамата, не ги дели и не пренебрегва или омаловажава единия за сметка на другия. Има желание за повече контакти са бащата. Не са налице страхови изживявания, няма поведенчески проблеми, макар да е установена лека тревожност у него, породена от конфликтите между родителите му. Присъствието в живота на детето на всеки от родителите му задоволява различни интереси и е налице баланс между ролята на единия и другия родител. Първоначалният режим на лични отношения с бащата е определен, когато детето е било на 5 г. и е посещавало детска градина. Понастоящем то е ученик; майката е създала ново семейство и има друго дете от новия си мъж, бащата също има нова жена до себе си. Първоначалният режим е създавал условия за конфликти, от които страда преди всичко детето, този режим е и често нарушаван. Според досегашния режим бащата може да взема детето при себе си и през делнични дни (съобразно неговите почивни дни между смените), но понастоящем, в това време момчето трябва да посещава училище, т. е. старият режим не може да се съвместява с учебната заетост на детето и не е в негов интерес. Допълнително, всяка седмица, през различни дни, то трябва да пренася учебниците, учебните си помагала и дрехи от един дом в друг, да се подготвя за учебните занятия като пише домашни и научава уроци за следващия учебен ден на различни места, да бъде воденето на и, съответно, вземано от училище, от родителите си съобразно работния график на бащата, което несъмнено рефлектира върху подготовката му за учебни занятия, нарушава дневният му режим и ритъм на живот между училище, извънкласни занимания и почивка и пречи на изграждане на устойчиви поведенчески навици и адаптирането му към учебния процес. Наред с горното, детето посещава извънкласни занимания в дните понеделник-четвъртък, което също усложнява изпълнението на досегашния режим. Досегашният режим се явява още неудобен и за двамата родители, което е довело и до редица конфликтни ситуации между тях, и преди всичко, не е в интерес на детето, при променените обстоятелства.

При определяне на новия режим на лични отношения на детето с бащата, съдът е изходил от разумния баланс между интереса на детето да прекарва повече време с баща си и интереса му да има устойчив дневен режим и ритъм на живот, да изгради устойчиви поведенчески навици. Предвид влошените отношения между родителите, на този етап, те не могат да постигнат съгласие за споделено родителство, което да е в най-добър интерес на детето им. Тези специфики в отношенията между родителите изискват и детайлно разписване на контактите между К. и бащата, за да се избегнат конфликтите, а и заради спокойствието на детето.

Съдът съобразил, че работният график на бащата не допринася за това да има чести срещи с детето в работни дни, а от друга страна, контактите в почивни дни пък не трябва да пречат за посещение та учебните занятия и за подготовката на детето за училище. Бащата работи на трисменен режим на работа, като трудът при всяка смяна се полага в три последователни дни, след което следват два дни почивка, след това се преминава към следващата смяна, която продължава три дни, отново два дни почивка и т. н. Почивните дни на бащата всяка седмица и месец са в различни дни, включително и делнични такива (в по-голямата част от случаите).

Съдът е изходил преди всичко от интересите на детето, като постановил личните отношения да се концентрират в неприсъствени дни – през време, в което детето не е на училище; установил е регулярни, точно определени по дни от седмицата и часови диапазон срещи. Съдът е указал на двамата родители, че следва да полагат усилия за спазване на новия режим, като загърбят разногласията си за сметка на благополучието на детето.

Касаторът счита, че касационно обжалване следва да се допусне поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. По същество обосновава само наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: може ли съдът да предостави режим на контакти на родителя, на когото не са предоставени родителски права, за периода с равна продължителност с другия родител; може ли съдът да предостави такъв режим на контакти с родителя, на когото не са предоставени родителски права, за период, адекватен за неговата трудова ангажираност, поради това, че същият в календарен месец му се полага една събота или неделя почивен ден, от където идва заключението, че бащата не би могъл да реализира постановените му лични контакти с детето от ОС-Враца, а именно: петък, събота и неделя - два пъти в месеца, точно поради тази служебна ангажираност на бащата; може ли съдът да предостави различен режим за лични контакти, съобразени с работният график на бащата, които да могат да се изпълняват и да бъдат такива, които да охраняват интересите на малолетното дете с оглед на това, че същото е прекалено привързано към баща си и малкото дни на лични контакти го карат да инициира инфантилен гняв, за това, че не може повече време да бъде с бащата, откъдето следват и сложните взаимоотношения между майката и бащата; отричането на майката, че детето има такава потребност, би ли довело до прекъсване на връзката между баща и син, която е силно изразена, поради факта, че майката живее с друг мъж, който обаче по никакъв начин не може да се впише в задълженията на родителя и баща Ц. С., за да бъдат изцяло охранени интересите на малолетното дете, при неговото психо и емоционално състояние, което е показало, съгласно изследването на психолозите и психиатъра по назначената КМСЕ по делото. Твърди противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2016 г., ОСГК.

Следващият въпрос е „следва ли, при предявяване на родителски права да се счита това за изричен петитум на иска и следва ли съдът да се произнася съвсем отделно с нарочен диспозитив по предявен насрещен иск или в производство по чл. 59, ал. 9 СК това не е задължително“; твърди противоречие с решение № 30 от 01.02.2019 г. по гр. д. № 3060/2018 г. на ВКС, IV г. о.“

Последният въпрос няма обосновка. Според касатора, била налице хипотезата на „чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – неправилност и нищожност“. Питането е следното: „дали може пряко да влияе на постановяване на съдебния акт фактическа обстановка и твърдения от страна на майката по подадена тъжба по чл. 182 ал. 2 от НК, които не са доказани по несъмнен начин и за тези твърдения няма влязъл в сила съдебен акт“.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Част от въпросите не са съобразени със съображенията на въззивната инстанция: съдът не е отрекъл на разделени родители да бъде предоставяна възможност да прекарват време с общото им дете по равно. В случая обаче е намерил, че това е невъзможно, предвид неустановения работен график на бащата, който изключва възможността изначално да бъдат ясно очертани по дни и часове периодите, в които детето ще е с бащата и с майката. Тази невъзможност следва и от силно влошените отношения между родителите, които не биха могли да постигнат сами подобно разпределение, а още и от необходимостта да се охрани благополучието на детето, за което е от съществено значение да се избягват ситуациите на спорове и неразбирателства между родителите му, както и то да спазва ясен дневен и седмичен режим, съобразен с възрастта, потребностите му, учебния процес и извънкласни занимания. Съдът, също така, не е отказал да съобрази и индивидуалните особености, вкл. трудова заетост на родителите. Напротив, именно с оглед особеностите в случая и променени обстоятелства, вкл. липсата на изначално ясно определен траен график на работа на бащата, съдът е изменил първоначално определения режим на лични отношения между детето и бащата. Основна грижа на съдът обаче е била именно интереса на детето, което е вече седмично ангажирано в учебен процес, като ученик. Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като законодателят е въвел във висшият критерии за решението на съда интересът на детето. Точно така е процедирал и въззивният съд. Установеният от съда режим не предполага прекъсване на връзката между детето и бащата, като създаването на спокойна среда а детето, е винаги благоприятно за развитието му, а още и за взаимоотношенията и близостта с родителите. Децата имат нужда от подкрепа, любов и разбиране, като отговорност и на двамата родители е да подсигурят безконфликтни условия, да са отстъпчиви и да разговарят помежду си за най-добри решения относно детето си, към което призовава и касационната инстанция, наред с въззивната, към Ц. С. и К. Г.. Психоемоционалното състояние на последното, установено от съда на база експертно заключение, не сочат на риск за детето при прилагане на определения режим на лични отношения с бащата. Следва да се посочи, че той в хода на процеса поддържа, че първоначалният режим трябва да бъде променен (сам е предявил насрещен иск). Иска новият да е съобразен с работата му, която обаче, както стана ясно, упражнява по график, при който почивните му дни всяка седмица и месец са в различни дни, включително и делничните такива, и сам няма виждане какъв би бил този режим на лични отношения с детето, който да е конкретен и подробен, да е съобразен едновременно с трудовата му заетост, и с училищните и извънкласни занимания на детето, нуждата му от отдих и лично време.

На следващо място, без значение е какви са твърденията по подадена тъжба от майката и доколко те отговарят на истината; същественото е, че с тази тъжба, а и другите установени от съда прояви и на двамата родители, а и видно от поведението им по делото, те, към настоящия момент, не успяват да водят спокоен диалог, в конфликт са, не умеят да вземат общи решения за детето си, и това налага намесата на съда, който е задължен, в интерес на детето, да определи подробен режим на лични отношения с бащата, който да е до такава степен подробен и ясен, че да избягва спорове и конфликти, които са изключително неблагоприятни за детето. Следва също да се припомни, че предмет на настоящото дело не е на кого да се предостави упражняването на родителските права спрямо детето, а дали е налице промяна в обстоятелствата, имащи отношение към въпроса за мерките на лични отношения с бащата.

Без всякакво значение за валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение е колко диспозитива следва да има съдебен акт, с който съдът се произнася по предявени насрещни искове от родителите за изменение на съдебно утвърдено споразумение в частта относно режима на лични отношения между дете и неупражняващия родителски права родител. Въззивното решение, също така, е ясно, няма затруднения за разбирането му и за изпълнението му.

И накрая, с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за приложението на материалния закон, настоящият състав не намира и основания, непосочени в жалбата за касиране на въззивното решение.

Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1022,58 евро (2000 лв.) заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 189 от 25.08.2025 г., постановено от Врачанския окръжен съд по в. гр. д. № 272/2025 г

ОСЪЖДА Ц. С. С. да заплати на К. В. Г. сумата в размер на 1022,58 евро, представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: