ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1623
Гр. София, 04.06.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
изслуша докладваното от съдия З. Х. т. д. № 752 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Орко ресторанти и барове“ ЕООД срещу решение № 645 от 17.12.2025 г. по т. д. 702/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1037 от 11.07.2025 г. по т. д. 1716/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което по предявения от „Фтелаки коре“ К.Д. срещу „Орко ресторанти и барове“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО, вр. чл. 113, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 и т. 5 ЗМГО и чл. 17 от Регламент /ЕС/ 2017/1001 е прието за установено извършено на територията на Р. Б. в периода след 06.06.2024 г. от ответника нарушение на правото на ищеца върху регистрираната комбинирана търговска марка на ЕС „Alemagou” с peг. №[ЕИК], заявена на 11.10.2021 г. и регистрирана на 28.01.2022 г., за услуги в класове 41 и 43 от МКСУ, чрез използване в търговската му дейност и изразяващо се в предлагане, обозначаване и рекламиране от страна на ответника на предлаганите от него идентични с тези на ищеца услуги в клас 43 и по-конкретно обозначаване на наименование на стопанисвания от ответника ресторант край [населено място], местност Мапи, комплекс Г. Л. както и използване върху табели, менюта, подложки, търговски документи и за реклама в интернет на адрес https://www.facebook.com/AlemagosRestaurant?locale=bg_BG и на адрес https://www.greenliferesorts.bg/bg/service/26/restorant-alemagos/, на сходен с регистрираната марка на ищеца словен знак ALEMAGOS и комбиниран знак със словен елемент GREEN LIFE ВЕАСН ALEMAGOS, и комбиниран с графичен елемент - комбинация от 4 малки фигурки - стилизирани цвете, под него - чаша, от дясно вълни и над тях – око; по предявения от „Фтелаки коре“ К.Д. срещу „Орко ресторанти и барове“ ЕООД иск с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМГО, вр. чл. 17 от Регламент /ЕС/ 2017/1001 ответникът „Орко ресторанти и барове“ ЕООД е осъден да преустанови извършваното от 06.06.2024 г. нарушение на правото на ищеца върху регистрираната комбинирана търговска марка на ЕС „Alemagou” с peг. №[ЕИК], заявена на 11.10.2021 г. и регистрирана на 28.01.2022 г., за услуги в класове 41 и 43 от МКСУ, чрез използване в търговската му дейност, както и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО да заплати на „Фтелаки коре“ К.Д. сумата 50 389 лв. – обезщетение за нарушението на правата на ищеца върху регистрираната комбинирана търговска марка на ЕС с peг. №[ЕИК], заявена на 11.10.2021 г. и регистрирана на 28.01.2022 г., за услуги в класове 41 и 43 от МКСУ под формата на пропуснати ползи от неполучаване на лицензионно възнаграждение през периода 06.06.2024 г. - 19.08.2024 г., ведно със законната лихва от 19.08.2024 г. до окончателното плащане, и са присъдени разноски по делото.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че в използвания от него знак водещ елемент е словосъчетанието „GREEN LIFE BEACH”, а не елементът “Alemagos”. Счита, че последното се установява от показанията и впечатленията на разпитания по делото свидетел. Изтъква, че факти от значение, които не са обсъдени от въззивния съд, са, че търговската марка на ищеца “ALEMAGAU” никога не е била използвана на територията на Р. Б. ползва се само на остров Миконос, респективно малко българи биха могли да се объркат, защото не са възприемали двата знака едновременно и няма как да свържат знака на ответника с марката на ищеца. Счита, че липсват мотиви и за това как при установените по делото факти е отнет пазарен дял на ответника, както и как съдът е определил присъденото обезщетение за нарушението в размер на сумата 50 000 лв. Поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, защото е постановено в противоречие на установената практика в редица решения на СЕС, че потребителят обикновено възприема знака като едно цяло и не се впуска да изследва неговите детайли. Изтъква, че предвид неизползването на марката на ищеца на територията на Р. Б. няма как да се постигне пряко объркване на потребителите, нито дори косвено, доколкото потребителите не ги възприемат едновременно. Сочи, че марката на ищеца и знакът на ответника са напълно различни – визуално и фонетично, поради което оспорва като необоснован извода на въззивния съд, че знаците са сходни. По тези доводи моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на разноски по делото.
В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото и моли касационно обжалване да бъде допуснато по тях на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
1. „Дали може второстепенните елементи на една търговска марка да доведат до заблуда на потребителя по отношение на водещи елементи в друга марка, ако същият този потребител не познава двете марки и те не се ползват с известност(такава не е доказана в настоящото дело от ищеца) на територията на Р. Б. “
2. „Дали е налице очевидна неправилност на съдебното решение на Апелативен съд - София, с което е прието, че европейската търговска марка „ALEMAGOU“ може да бъде възприета като идентична или объркваща спрямо марката на ответника - „GREEN LIFE BEACH Alemagos“, на територията на България, без въззивната инстанция да е взела предвид обективно доказаните факти, че марката на ищеца никога не е използвана на територията на Р. Б. а единственото й използване е на остров Миконос, Гърция? Как в този контекст се стига до отнемане на пазарен дял на територията на България, след като ищецът никога не е оперирал на тази територия под марката „ALEMAGOU“? На второ място молим ВКС да отговори на въпроса дали тези факти изключват реалната възможност за пряко объркване на българския потребител, включително в хипотезата на непряко объркване, и по какъв начин българският потребител би могъл да сравнява двете марки паралелно на пазара при факта, че те не съществуват и не се възприемат заедно и паралелно на един и същи географски пазар, като в този контекст ВКС да се произнесе дали решението на въззивната инстанция противоречи не само на юридическата логика, но и на нормалната житейска логика и на установените съдебни стандарти за объркване(теоретично по два различни начина, посочено по-горе) на потребителя при търговски марки? Моля ВКС да анализира детайлно мотивите на въззивната инстанция и да даде отговор на въпроса как потребителят може да бъде объркан в хипотезата на пряко объркване при факта, че никога не е виждал двете марки да се разпространяват паралелно на територията на България?“
Поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, с което обосновава искането си касационно обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответникът по касация, „Фтелаки коре“ К.Д., излага, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Изтъква, че формулираните от касатора въпроси са фактически, а не правни. Счита, че не е налице твърдяната от касатора очевидна неправилност, като се позовава на практика на ВКС, дефинираща последното понятие. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Подчертава, че в жалбата касаторът сочи знак, различен от този, въведен като предмет на делото с исковата молба. Излага подробни доводи за правилност на обжалваното въззивно решение и моли касационно обжалване да не бъде допуснато, а ако бъде допуснато, въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба на ответника е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО за установяване на нарушение, извършено от ответника върху регистрираната комбинирана марка на ЕС „Alemagou”, съдържаща словен и фигуративен елемент, с peг. №[ЕИК], регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост на 28.01.2022 г., заявена на 11.10.2021 г. и със срок на действие до 11.10.2031 г., за услуги в класове 41 и 43 от Класификация от Ница (хотелиерски и ресторантьорски услуги); иск за преустановяване на нарушението с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМГО и иск за обезщетение с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО. Съобразил е, че от представените по делото доказателства се установява, че ищецът е притежател на правата върху регистрираната комбинирана марка на ЕС. Позовал се е на нормата на чл. 112, ал. 1 ЗМГО и изтъкнал, че използването на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя й, съставлява нарушение. Отбелязал е, че твърдените от ищеца нарушения, се състоят в използване в търговската дейност на ответника на знак, за който се твърди, че е сходен с регистрираната марка, като наименование на ресторант в [населено място], местност Мапи, комплекс Г. Л. както и при предлагане и обозначаване на услуги в заведението за хранене, поставян е върху табелите на ресторанта, подложките за хранене, менютата, а също така и е използван за реклама на заведението в интернет пространството /във фейсбук профила на заведението и на уебсайт https://www.greenliferesorts.bg/bg/service/26/restorantalemagos/, както и в търговската документация на ответника на територията на Р. Б. в периода след 06.06.2024 г. Посочил е, че в конкретния случай ответникът не оспорва, че използва комбиниран знак със словен елемент „Green life beach Alemagos“ и фигурален елемент за означаване на ресторант, стопанисван от него. Намерил е, че от доказателствата по делото се установява, че само наименованието „Alemagos“ е използвано за означаване на името на ресторанта, а „Green life beach Alemagos“ и фигурален знак са ползвани върху подложки за хранене и менюта на ресторанта, табели на входа на същия, както и за реклама на фейсбук страницата на ответника. В тази насока е кредитирал събраните по делото писмени и гласни доказателства. Счел е, че с тези действия на ответника се реализират елементите на фактическия състав на предявените искове, а именно - ползване от ответника по смисъла на чл. 13, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 5 ЗМГО, осъществено при извършване на търговската му дейност.
Позовал се е на заключението по събраната по делото съдебно - маркова експертиза и намерил, че сравнителният анализ на регистрираната марка на ищеца с използваните от ответника знаци, налага извод за липса на идентичност, но наличие на сходство между тях. В тази насока е съобразил, че марката на ищеца е комбинирана и съдържа словен и фигуративен елемент, като в началото на марката е налице изобразителен елемент с хоризонтални, диагонални и вертикални черти, оформящи квадрати, в които са поставени стилизирани фигури на прозорец, ветрило и слънце, а словният елемент „Alemagou“ е на същото ниво и заема около ѕ от композицията на знака; марката е изпълнена в черен цвят; марката „Alemagou“ e c отличителен и доминиращ словен елемент, поради това че този елемент от една страна привлича вниманието и е единствения словен елемент в марката, изпълнява основната идентифицираща и диференцираща функция на марката като обект на индустриална собственост относно произхода на предоставяните услуги, включително с оглед позиционирането му в композицията, от която заема 3/4, стилизирания шрифт и начин на изписване на думата, липсата на указателни или описателни характеристики на същата, а от друга страна, графичният елемент, поради неразличимите отделни елементи и особения характер на стилизиране, се характеризира с ниски отграничителни свойства. Съобразил е, че комбинираният знак на ответника също съдържа словен (използван и самостоятелно от ответника) и образен елемент, като словният елемент „Alemagos“ е централно разположен и поради това привлича вниманието, както и е изписан с удебелени букви и специфичен шрифт. Посочил е, че над словесната част с по-малки конвенционални букви се намира и словен елемент „Green life beach“, а фигуративният елемент в комбинирания знак на ответника е комбинация от 4 малки фигурки - стилизирани цвете, под него - чаша, от дясно вълни и над тях - око. Възприел е извода на експерта, че отличителен и доминиращ елемент в комбинирания знак на ответника е отново словният елемент – „Alemagos“, включително и като водещ елемент при комбинираното означение „Green life beach Alemagos“, поради начина на изписване – шрифт и цвят, и централното разположение в словната композиция, а и цялата композиция, докато „Green life beach“ има указателен характер за място и поради това се характеризира със слаба отличителност. Намерил е, че при цялостното възприемане на марката на ищеца и ползваните от ответника знаци се разкрива сходство във визуално отношение, както на марката с ползвания от ответника словен знак „Alemagos“, така и макар в по - ниска степен с ползвания от ответника комбиниран знак, независимо от наличието на визуални различия. Подчертал е, че сравняваните словни части в комбинираните означения имат елемент, който по начина на позициониране и изписване с удебелен шрифт привлича вниманието – „Alemagou“, съответно – „Alemagos“, въпреки допълнението „Green life beach“, което разкрива висока степен на визуално сходство между тях. Кредитирал е и извода на експерта относно наличието на фонетичното сходство, което се определя от звученето на сравняваните знаци и по-специално на техните доминиращи и отличителни елементи, съобразявайки че при словните елементи първата част на думата е тази, която основно привлича вниманието на потребителя и съответно се запомня по-ясно от останалата част, като различното начало на думите влияе на цялостното впечатление, намалява сходството и обратно. Относно смисловото сходство на означенията е възприел извода на вещото лице за липсата на възможност за сравнение в смислово отношение на словните елементи „Alemagou“ и „Alemagos“, поради това, че гръцкият език не е сред най-разпространените езици на територията на Р. Б. и съответно за българския потребител тези думи нямат смислово значение. По тези доводи е заключил, че сравняваните означения не разкриват отлики от семантичен/смислов анализ, както и че при отчитане на отделните елементи на сходство се налага краен извод за наличието на сходство между регистрираната марка на ищеца и знаците, ползвани от ответника, което произтича най - вече от словните елементи „Alemagou“ и „Alemagos“, които са отличителни и доминиращи в комбинираните композиции на двете означения и силно сходни. Обосновал е извода си със заключението на експерта по приетата СМЕ, че при сравнение на регистрираната марка с използвания от ответника комбиниран знак е налице средна степен на сходство поради наличието от една страна на отличителност на сравняваните марки в цялост като комбинация от словни и образни елементи, шрифтове и цветове, но от друга страна – наличието на ниско разпознаваеми образни елементи и високата степен на сходство при отличителните и доминиращи словни елементи „Alemagos“ и „Alemagou“. По същите доводи е възприел и извода на вещото лице, че е налице висока степен на сходство на словния елемент от марката на ищеца с ползвания от ответника и самостоятелно словен знак „Alemagos“.
Отчел е, че ответникът използва знака при предоставяне на услуги, които са с широка обществена достъпност, поради което вероятността за объркване следва да бъде преценена от гледна точка на масовия потребител, който проявява средна степен на внимание и преценка при избор на заведение. Приел е, че водещ критерий в конкретната хипотеза ще е общата асоциация с гръцки ресторант и гръцка кухня, за които допринася специфичният интериор на заведението и наименованието на ресторанта, които са обозначени с ползваните от ответника знаци, които предвид средната до висока степен на сходство с регистрираната марка и идентичността на предлаганите услугите, разкриват висок риск у релевантния кръг потребители да възникне впечатлението, че предоставяните от ответника посредством стопанисвания от него ресторант услуги произхождат от едно и също или икономически свързано с притежателя на марката предприятие или се касае до свързани марки, притежавани от един и същ субект.
Обобщил е, че по тези съображения, по делото се установяват предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО.
В отговор на поддържаните с въззивната жалба на ответника възражения, че доброволно и добросъвестно е ребрандирал своето лого, е допълнил, че след наложените мерки по предходно съдебно производство, ответникът е променил единствено една буква в края на думата Alemagou, а именно - Alemagos. Изтъкнал е, че тази промяна на една буква в края на думата при изписването съответства на промяна в един звук, което не е достатъчно отличително, за да се приеме, че липсва сходство при изписването и произнасянето на думата. Намерил е за неоснователно и възражението на ответника, че по този начин, чрез промяната на тази буква е изписана дума с различно значение - на гръцки „магьосник“, „маг“, като е посочил, че от извършена от съда справка от общодостъпна интернет платформа за преводи - https://translate.google.bg/, се установява, че на гръцки език магьосник, маг, се превежда, като „мЬгпт“ (magos). По възражението на въззивника, че словният елемент от комбинираната марка на ищеца е дума без конкретно значение на миконоски диалект, е подчертал извода на вещото лице, че липсва възможност за сравнение в смислово отношение на словните елементи Alemagou и Alemagos, поради това, че гръцкият език не е сред най-разпространените езици на територията на Р. Б. и съответно за българския потребител тези думи нямат смислово значение, поради което сравняваните означения не разкриват отлики от семантичен/смислов анализ. По тези доводи е заключил, че смисловото сравнение и преводът на двете думи не са водещи при определяне на сходството, а такива са визуалното и фонетичното възприятие.
По наведения с въззивната жалба на ответника довод, че водещият елемент в използвания от него знак е текста „Green life beach“, а не „Alemagos“, се е позовал на изводите на експерта, че словният елемент „Alemagos“ при знака на ответника, е централно разположен и поради това привлича вниманието, както и е изписан с удебелени букви и специфичен шрифт, рефериращ към гръцката азбука, а над него, с по-малки конвенционални букви се намира словният елемент „Green life beach“. Кредитирал е заключението на вещото лице по СМЕ, че общото впечатление, което знакът оставя у потребителите, е словният елемент – „Alemagos“, включително и като водещ елемент при комбинираното означение „Green life beach Alemagos“, поради начина на изписване – шрифт и цвят, и централното разположение в словната композиция, а и в цялата композиция, докато „Green life beach“ има указателен характер за място и поради това се характеризира със слаба отличителност. Подчертал е, че изобразеният във въззивната жалба знак от ответника не съответства на този, посочен с исковата молба. Счел е за неоснователно и възражението на ответника, че от показанията на разпитания свидетел се установявало, че е свързвала посетения от нея ресторант с комплекса „Green life“, а не с името му, като е подчертал, че свидетелят Л. дава показания, че е посетила ресторант Alemagos, което име е изписано на входа, а името на комплекса е посочила само за да уточни мястото, където той се намира.
Въззивният съд е намерил за неоснователно и поддържаното от въззивника възражение, че исковете са неоснователни, защото марката на ищеца не е била позната на българския потребител, поради което не е налице възможност за неговото заблуждаване, защото това може да стане, единствено ако потребителят може да сравнява паралелно двете марки на пазара. Позовал се е на задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и приложение на правото на ЕС, дадени с решение от 22.06.1999 г. на СЕС по дело С -342/97, а именно, че: при цялостната оценка на вероятността от объркване във връзка с приликата на съответните марки в образ, звук или значение трябва да се вземе предвид общото впечатление, което марките предизвикват, като се обръща внимание на отличителните и доминиращи елементи; при цялостната оценка на вероятността от объркване решаващо значение има начинът, по който марката въздейства върху средния потребител на този вид стоки или услуги, като средният потребител възприема една марка обикновено като цяло и не обръща внимание на отделните детайли; при тази цялостна оценка трябва да се вземе предвид средно информираният, внимателен и разумен среден потребител на съответния вид стоки; въпреки това трябва да се има предвид, че средният потребител рядко има възможност да сравни различни марки директно, а се доверява на несъвършеното изображение, което е запазил в паметта си; трябва да се отчете, че вниманието на средния потребител може да варира в зависимост от вида на съответните стоки или услуги; за да се прецени доколко е голяма приликата между съответните марки, сезираният съд трябва да определи степента на тяхната прилика по отношение на образа, звученето и значението, а при необходимост да отчете и вида на съответните стоки или услуги, както и условията, при които те се предлагат, за да оцени значението на отделните елементи; при тази оценка следва да се вземат предвид всички релевантни фактори и по - специално характеристиките, които марката притежава поначало, включително обстоятелството дали съдържа описателни елементи по отношение на стоките или услугите, за които е регистрирана; не може общо, например чрез позоваване на определени проценти по отношение на известността на марката сред съответните потребители, да се посочи кога дадена марка притежава висока отличителна сила. В този смисъл се е позовал и на практика на СЕС по решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-334/22 по приложението на Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно марката на Европейския съюз, съобразно която ако националният съд приеме, че е използван сходен, а не идентичен с марката знак и че стоките на третото лице са идентични или сходни със стоките, за които е регистрирана тази марка, той ще трябва да прецени дали е налице вероятност от объркване по смисъла на чл. 9, § 2, б. б от Регламент 2017/1001, като вземе предвид всички релевантни фактори, по-специално: степента на сходство на знаците и тази на стоките, възприятията на средните съответни потребители, които са относително осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни, когато виждат стоките, за които третото лице използва знака, както и степента на внимание на тези съответни потребители, отличителния характер на марката на ЕС или условията, при които стоките се предлагат на пазара.
Въззивният съд е счел за неоснователен довода на въззивника, че българският потребител не бил запознат с регистрираната европейска марка на ищеца, която се ползвала от ресторант на остров Миконос, с доводи, че съдържанието на изключителното право на маркопритежателя включва правото да забрани на всяко трето лице да използва всеки знак в търговска дейност за стоки и/или услуги, който е идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката - чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Подчертал е, че това право не е ограничено нито от мястото, в което се полза регистрираната марка, нито от кръга лица, като е добавил, че потребители на ресторантьорски услуги по Б. Ч. не са само българските граждани.
Съобразил е, че липсват оплаквания във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМГО, и намерил, че произнасянето на първоинстанционния съд е правилно при безспорно установените от събраните по делото доказателства обстоятелства относно нарушението, включително липсата на твърдения, че ответното дружество е преустановило използването на процесните знаци.
В отговор на оплакванията по въззивната жалба на ответника за неоснователност на иска с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО, тъй като ищецът не бил доказал действително претърпени вреди, включително защото не е имало отнемане на пазарен дял от ищеца, въззивният съд е подчертал, че съгласно нормата на чл. 118, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗМГО обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Посочил е, че при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението, като определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Изтъкнал е, че в случая се претендират имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение (роялти), като с приетото заключение на вещото лице са посочени начинът, по който се определя това възнаграждение, и неговият предполагаем размер. Отчел е, че заключението не е било оспорено от ответника по отношение на приетия начин на изчисляване на дължимото лицензионно възнаграждение, както и че не са сочени и събирани доказателства, които да обосновават друго разрешение, поради което е споделил извода на първоинстанционния съд, че искът следва да бъде уважен за размера, посочен в експертното заключение. Допълнил е, че ищецът е доказал пропуснати ползи като пряка и непосредствена последица от нарушението от страна на ответното дружество на правото върху регистрираната марка на ищеца за процесния период, тъй като ищецът би увеличил имуществото си, ако между него и ответника имаше сключен лицензионен договор по реда на чл. 24 ЗМГО, поради което и има право на обезщетение за тези вреди.
По тези мотиви е постановил обжалвания резултат.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
Първият поставен от касатора въпрос не отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил правната воля на въззивния съд. Въззивният съд не е приемал, че второстепенните елементи на една търговска марка могат да доведат до заблуда на потребителя по отношение на водещи елементи в друга марка. Напротив, изложил е подробни мотиви кои са отличителните и доминиращи елементи в комбинираната марка на ищеца и в ползваните от ответника знаци - словните елементи „Alemagou“ и „Alemagos“, и като им е придал водещо значение при общото впечатление, което марката и знаците предизвикват, е обосновал извода си за сходство и вероятност за объркване на потребителите на същия клас услуги.
Посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като втори въпрос оплаквания на касатора също не покриват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, а съдържат искане до касационния съд да провери правилността на въззивното решение, включително като ревизира възприетите от въззивния съд фактически изводи, дейност която касационната инстанция не може да осъществи на етапа на селектиране на касационните жалби.
Неоснователен е и релевираният довод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Обжалваният въззивен съдебен акт не е очевидно неправилен, тъй като не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалваното решение като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ответника.
При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация. Не доказва извършването на разноски пред настоящата инстанция, поради което такива няма да бъдат присъдени с настоящото определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 645 от 17.12.2025 г. по т. д. 702/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.