ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2941

София, 04.06.2026г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Д. ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като изслуша докладваното от съдия А. К. гражданско дело №2643 от 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Т. Х., чрез процесуалния си представител адвокат С. С. от ПАК, срещу решение №359 от 01.04.2025г. по в. гр. д.№2712/2024г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №2739/17.06.2024г. по гр. д.№13181/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е допусната делба на следните недвижими имоти:

- поземлен имот №***, находящ се в землището на [населено място], ***, [община], представляващ нива с площ от 0.694дка в местността „К.“ по картата за възстановяване при граници: имот №***, имот №***,имот №***и имот №***, който имот погрешно е заснет заедно с имоти №***и №***като ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] ;

- поземлен имот №***, находящ се в землището на [населено място],***, [община],представляващ нива с площ от 4.773дка, местност „К.“ по картата за възстановяване при граници:имот №***,имот №***,имот №***,имот №***и имот №***, който имот погрешно е заснет с имот №***и имот №***по картата на възстановените имоти в землището на [населено място] като ПИ с идентификатор ***, при квоти както следва: за И. Т. Х. и Н. Т. Х.-по 1/24 ид. част, за Н. И. П.-2/24 ид. части и за Л. Р. С. и П. М. С. общо 20/24 ид. части в режим на СИО.

В касационната жалба на ищеца И. Х. са изложени доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение, тъй като е налице сериозен порок в мотивите му, което по съществото си означава отсъствие на въззивна дейност със съдържанието, произтичащо от разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по отношение на която да е възможно упражняването на касационен контрол за правилността на преценките относно релевантните и спорните факти.В условията на евентуалност се твърди неправилност на въззивното решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което до делба да бъде допуснат имот с идентификатор №***по КККР на [населено място].

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.Въпросите са следните:

1/Намира ли приложение разпоредбата на т. 4 от ТР№8/23.02.2016г. по т. д.№8/2014г., ОСГК на ВКС в случаите, когато преди одобрението и влизането в сила на кадастралната карта и регистри за неурбанизирана територия, са били обединени два съсобствени земеделски имота, заедно с един, индивидуална собственост на един от съсобствениците, като в резултат на това е бил получен един общ поземлен имот въз основа на законосъобразно извършена процедура на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба №49/05.11.2024г. вр. чл. 51, ал. 3 от ЗКИР вр. чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г., започнала с молба на собственика на имотите и завършила с издаването на заповед на ОСЗ за извършеното обединение ;

2/Фактът на преобразуването на данните от картите, одобрени и поддържани по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ на основание §32 от ЗКИР, би ли могло да създаде законосъобразно нови обекти на правото и кадастъра от 3-ти процесни имота със закрити имотни партиди през месец януари 2017г., поради тяхното обединяване в един общ поземлен имот след завършена административна процедура на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба №4/05.11.2004г.

3/Реализирането на обединението на трите поземлени имота в резултата на надлежно проведена административна процедура създава ли нов обект на правото и кадастъра със собствен регулационен и вещноправен статут, преди влизането на заповедта, с която са приети кадастралната карта и кадастрални регистри, или тези имоти продължават да имат юридическа самостоятелност.До кой момент продължава да съществува тази самостоятелност при условие, че двамата имоти са съсобствени, а единият от тях е индивидуална собственост, придобит в режим на СИО.

Касаторът навежда доводи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по посочените въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

4/Следва съдът ли при постановяване на решение за допускане на делбата да съобрази актуалния регулационен статут на имота, който е предмет на делото.

Твърди се, че изводите на въззивния съд са формирани в отклонение на решение №68/10.06.2021г. по гр. д.№3619/2020г. на ВКС, І г. о. и решение №195/29.01.2018г. по гр. д.№5301/2016г. на ВКС, І г. о.

Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, което е основание за допускането му до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК.

В срок е постъпил отговор само от ответниците Л. С. и П. С., в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че собствеността върху процесните ниви е била възстановена на н-ци на К. П. Б. с решение №101/04.09.1999г.Същата е имала четири деца, видно от представеното удостоверение за наследници, като М. Б.,която е нейна дъщеря е починала през 1966г., Д. Б.-неин син е починал през 1992г., П. Б.-неин син, починал през 1983г. и В. Б.-също неин син, починал през 1987г.В. Б. от брака си с М. Б. не е имал деца, но бракът е продължил повече от десет години, поради което същата наследява 2/3 ид. части от полагащата му се 1/4 ид. част от останалите в наследство недвижими имоти и тъй като М. Б. е починала през 1990г., същата се наследява от брат си С. П.,който е починал през 2019г. и е наследен от своите съпруга и дъщеря Н. П. и П. Х., като последната е починала през 2018г. и е оставила за наследници своите деца-И. Т. Х. и Н. Т. Х..Както се посочи по-горе, всяко едно от децата на общия наследодател К. Б. е станало собственик по на 1/4 ид. част от нивите, останали в наследство от нея.

По делото са представени два договора за замяна, с които Л. и П. С. са придобили общо 5/6 ид. части от процесните ниви, като впоследствие са придобили и собствеността върху съседния имот 087017.

По делото не е установено как и по чия инициатива е извършено обединение на трите имота в един с идентификатор ***, но това е това е безспорно установен факт.

Въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.Изложил е съображения, че включването на реална част от чужд имот в поземлен имот по силата на одобрена кадастрална карта не води автоматично до възникване на съсобственост върху целия поземлен имот между съсобствениците на отделните реални части.Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗКИР и разясненията, дадени в мотивите към ТР №8/23.02.2016г. по т. д.№8/2014г. на ОСГТК на ВКС, одобрената кадастрална карта има само удостоверително/декларативно/, а не конститутивно действие.Тя не създава, не изменя, нито прекратява права и задължения.ЗКИР не съдържа правна норма, предвиждаща като последица на одобрената кадастрална карта възникване на съсобственост върху поземлен имот, ако същия е бил образуван от имоти на различни собственици.Оттук следва, че включването на няколко имота в един общ имот няма за последица изгубването на тяхната юридическа самостоятелност.Напротив съсобствениците запазват собствеността си върху всеки от имотите. Следователно, тъй като жалбоподателите не притежават права върху имот с №***, то тяхната собственост се простира до размера на правата им върху другите два имота ***и ***, в които същите притежават съсобственически квоти.Обединяването на имоти в един общ имот не води автоматично до права върху всички имоти на всички съсобственици, ако същите не са придобити заедно от тях, а всеки запазва правата си на собственост до определения от закона размер, придобит по наследство.

Допускането на касационното обжалване на обжалваните въззивни решения е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по последния поставен от касатора правен въпрос относно начина по който следва да се индивидуализират делбените имоти в решението по допускане на делбата за преценка на съответствието му с константната практика на ВКС, съгласно която съдът има задължение да индивидуализира точно имотите като самостоятелни обекти на собственост с посочването на техните основни белези - местонахождение, вид, площ, граници, тъй като от това зависи разрешаването на въпроса за начина на извършване на делбата във втората фаза.Тъй като по този въпрос има формирана съдебна практика на ВКС, касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1, а не по т. 3 от ГПК.

Така в решение №195/17 от 29.01.2018г., постановено по гр. д.№5301/ 2016г. на ВКС, І г. о., изводите на които се споделят изцяло от настоящия състав, е прието, че в решението съдът следва да опише делбеното имущество според възприетите в практиката белези, необходими и достатъчни за неговата индивидуализация, посредством които да бъде отграничено от друго имущество от същия вид. Затова исковата молба следва да съдържа тези индивидуализиращи белези, от които най-важни са неговото местонахождение, вид, граници и площ. Когато за съответната територия има одобрена кадастрална карта, в исковата молба следва да се посочи идентификаторът на имота, а когато той е урегулиран - индивидуализиращите белези по регулационен план или по одобрения при действието на ЗУТ подробен устройствен план. Когато имотът се намира в територия, за която няма одобрена кадастрална карта, индивидуализацията се извършва в зависимост от неговото местоположение и според действащите планове за съответния вид територия. Във всички случаи, ако в хода на делото настъпи промяна в индивидуализиращите белези на делбения имот, в съдебното решение той се описва според актуалното му състояние.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №359 от 01.04.2025г. по в. гр. д.№2712/2024г. на Пловдивския окръжен съд.

УКАЗВА на касатора И. Т. Х. в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 20.45евро и в същия срок да представи доказателства за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.

СЛЕД внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на Председателя на Първо гражданско отделение за насрочване на делото в открито заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: