O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 302

гр.София, 04.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Т. ЧЛЕНОВЕ: П. К. И. С.

разгледа докладваното от съдия Трифонова кнчд 487/26г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.

С определение № 1975/30.04.26г., по НЧХД № 15687/25г. по описа на Районен съд - гр. София, 17 състав, съдебното производство по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред Върховния касационен съд.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

По повод депозирана частна тъжба от К. Д. Т., с постоянен адрес [населено място], общ.Е. П., обл.С., подадена чрез адв.П. П. е било образувано НЧХД № 94/25г. по описа на Районен съд - гр. Е. П. срещу П. Р. К.. С тъжбата и с допълнението към нея, са повдигнати обвинения за извършени от К. престъпления против честта и достойнството на частната тъжителка - обида и клевета.

С разпореждане от 27.10.2025г. съдията - докладчик е прекратил съдебното производство по делото лаконично отбелязвайки, че престъпленията са извършени в района на гр. София, поради което делото следва да се разгледа от Софийския районен съд

След изпращане на делото в Софийски районен съд е било образувано НЧХД № 15687/25г. С определение от 30.04.26г съдията-докладчик е изразил несъгласие с мотивите на колегата си от Районен съд-гр. Е. П. посочвайки подробно за всеки пункт от обвинението, липсата на местна компетентност да разгледа делото. Като алтернативно основание, подкрепящо тезата, че неправилно РС - гр. Е. П. е прекратил делото и че именно този съд трябва да го разгледа, е посочил и наличието на предпоставките по чл. 43 НПК.

В частната тъжба и в допълнението към нея са описани няколко деяния, с осъществяването на които тъжителката счита, че са извършени от подсъдимия престъпления по чл. 146, чл. 147 и чл. 148 НПК. Част от обидите се твърди, че са нанесени от К. в публикация във фейсбук, други в писмена комуникация с Комисията за защита на личните данни, в открито заседание на въпросната Комисия, в подаден сигнал до МВР Е. П. и до кмета на община Е. П.

Определянето на подсъдността съобразно чл. 42, ал. 1, вр. чл. 36, ал. 1 НПК е според мястото на извършване, респективно, довършване на деянието, предмет на наказателното производство.

В една част от частната тъжба са инкриминирани обиди, разпространени чрез интернет. Спецификата на интернет пространството, в което чрез социалната мрежа фейсбук са се разпространили инкриминираните твърдения, прави трудно установимо мястото на възприемане и на разпространение на инкриминираните обстоятелства, поради което съдебната практика е определила като критерий за местоизвършване на подобни престъпления центъра на интереси на тъжителя./ определение № 59/15г. на ІІІ н. о. на ВКС, определения № 250 от 06.06.2023 г. по ч. н. д. № 450/2023 г., на І н. о. на ВКС, определение № 409 от 20.09.2023 г. по ч. н. д. № 805/2023 г., н. к., І н. о. на ВКС, определение по дело 2/2022г на II н. о. на ВКС.

Въпросът относно „центъра на интереси“ е интерпретиран в Решение от 25.10.2011г. на Съда на ЕС по обединени дела С-59/09г. и С-161/10г. Въпреки, че проблематиката в решението касае частично въпросите за подсъдността в рамките на ЕС при искове за обезщетения при нарушаване правата на личността по граждански дела, при публикуване на информация в интернет, то може да се отнесе и към настоящия казус, доколкото в него е повдигната препирня за подсъдност при търсене на наказателна отговорност по частен ред за нанесена обида и клевета по интернет/ в гражданско-правен смисъл представляващо деликт/ .

В настоящия казус при определяне на мястото, център на интереси на тъжителката, се преценява обичайното й местопребиваване, посочено в частната тъжба като [населено място], което е свързано с фактите, относими към повдигнатите с тъжбата обвинения . Именно за това и аргументите на Софийския районен съд, с които е изразил несъгласието си, че е местно компетентен да разгледа делото, са верни.

Що се отнася до твърденията за разпространени обидни и клеветнически обстоятелства чрез подадени сигнали до МВР Е. П. и Кмета на същия град, то това е станало на територията на този град, като в случая е от значение и мястото на узнаване на твърденията от тъжителката.

В принципен план са верни разсажданията на съда и относно описаните от тъжителка обидни твърдения, намерили място в изложение до Комисията за защита на личните данни и в проведено от въпросната Комисия заседание. Отсъствието на данни за узнаването им от страна на тъжителката не обуславя компетентността на Софийския районен съд.

Мотивите относно същността на направените в сигнали, писма, становище писмени изявления до съответен държавен орган и адресирането им до него, а не до неопределен кръг лица, са верни, но биха намерили място в разсъжденията на съда, който ще разгледа делото по същество.

Това прави аргументите на съдията от Софийския районен съд правилни и законосъобразни. Компетентен да разгледа делото е Районен съд, гр. Е. П.

За пълнота трябва да се отбележи, че и алтернативно изложените доводи в определението на съдията от Софийски районен съд, за наличие на основанието за определяне на подсъдността съобразно разпоредбите по чл. 43, т. 1 НПК, са основателни.

Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗПРАЩА прекратеното НЧХД № 15687/25г. по описа на Районен съд - гр. София, 17 състав за разглеждане от Районен съд - гр. Елин Пелин

Препис от настоящото определение да се изпрати на Софийския районен съд за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: