Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Д. Г. ЧЛЕНОВЕ:

М. Р.

В. П. при секретар

Р. А. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя

Д. Г. по административно дело № 4232/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на А. А. И. - непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, подадена чрез служебен адвокат И. И., против решение № 4597 от 04.02.2026 г., постановено от Административен съд София град, I отделение, 9 състав, по адм. д. № 11569/2025 г. С жалбата и в съдебно заседание, лично и чрез назначения особен представител по реда на чл. 25, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ касаторът релевира касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че в постановеното предходно решение № 22281 от 27.06.2025 г. по адм. д. № 4455/2025 г. Административен съд София - град /АССГ/ изрично е посочено, че неправилно е отказан хуманитарен статут на детето и същият следва да му се предостави поради наличието на предпоставките за това. Поддържа, че по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК председателят на Държавната агенция по бежанците при Министерския съвет не може да постанови нов административен акт въз основа на факти, които са били предмет на предходния правен спор. Изразява становище, че позовавайки се само на данните от представената актуална справка за общото положение в Сирия, първоинстанционният съд е достигнал до неправилен и необоснован извод, че детето А. А. И. няма да бъде изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи ако се завърне в Сирийска арабска република, които заплахи се потвърждават от съвета за сигурност на ООН. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се прогласи нищожността на решение № 5032 от 08.10.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен главен юрисконсулт Е. Х., който в съдебно заседание пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представя писмени справки относно актуалното положение в Сирийската арабска република.

Представителят на Д. С. осигуряване, отдел Закрила на детето в Р. К. село - Столична община, социален работник В. Б. изразява становище, че е в интерес на детето да получи закрила в нашата страна, тъй като се е адаптирало и се чувства добре. Изрично посочва, че непридруженият непълнолетен живее в сигурната зона на РПЦ - София и получава всички грижи.

Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 4597 от 04.02.2026 г. е отхвърлено оспорването на А. А. И. - непридружен непълнолетен гражданин на Сирия срещу решение № 5032/08.10.2025 г. на председател на ДАБ към МС, с което последният, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ, е отказал да предостави хуманитарен статут на А. А. И. - непридружен непълнолетен гражданин на Сирия. За да достигне до този резултат, решаващият състав на АССГ е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби на ЗУБ. Счел е, че актът не е нищожен като противоречащ на влязло в сила съдебно решение № 22281 от 27.06.2025 г., постановено по адм. д. № 4455/2025 г. на АССГ, влязло в сила на 22.07.2025 г., защото административният орган е съобразил дадените с него указания. Съдът е преценил, че при провеждане на интервюто е присъствал социален работник, определен от О. З. на детето, изготвен е и социален доклад, протоколът от интервюто е подписан от социалния работник и от всички присъстващи, в това число и от назначения по реда на чл. 25, ал. 1 ЗУБ адвокат. Изложено е, че административният орган е изследвал всички основания за предоставяне на хуманитарен статут, включително е взел предвид обстоятелството, че оспорващият е лице от уязвима група и в тази връзка е съобразен най - висшият интерес на детето. Според първостепенния съд оспореното решение не е нищожно, защото АССГ е върнал административната преписка на органа за спазване на дадени указания, а самата преценка дали да се предостави хуманитарен статут е на административния орган, а не на съда. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че председателят на ДАБ при МС законосъобразно е приел, че за оспорващия не се налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като спрямо него не са предприети никакви действия, както от официалните власти, така и от която и да било групировка, която държавата не е била в състояние да контролира, а напротив такива твърдения изобщо не са изложени при провеждане на интервюто след отмяна на предходния акт. Преценена е общата обстановка в Сирия към момента на напускането на оспорващия, което не може да обуслови основателен страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. Изложено е, че общото твърдение, че е напуснал родината си, защото там няма живот и сигурност, и заради войната не означава, че е налице преследване, основано на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, каквото е изискването на чл. 4, ал. 3, б. в от Директива 2011/95/ЕС. В хода на съдебното производство са анализирани допълнително представените от Д. М. дейност на ДАБ към МС справки за общото положение в страната на произход на оспорващия от 17.12.2025 г. и 30.09.2025 г., въз основа на които решаващият съдебен състав е приел, че е налице цялостно подобрение в ситуацията със сигурността в Сирия, като някои от свързаните със закрилата основни пречки - в това число и продължителната принудителна военна служба, вече не са налице и допринасят за по-голямо чувство за безопасност. Обсъден е найдобрият интерес на детето по смисъла на 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето /ЗЗдет/, в контекста на който съдът е преценил, че от събраните доказателства и най - вече от бежанската история на търсещия закрила е видно, че преди да напусне родината е живял в с родителите си и е напуснал Сирия само заради думите на баща му, че там е опасно и трябва да се спаси. Според първостепенния съд административният орган е разгледал всички релевантни обстоятелства, включително уязвимото положение на оспорващия като непридружен непълнолетен и законосъобразно е отказал предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е подчертал, че не са налице и предпоставките по чл. 9 ЗУБ за субсидиарна закрила, тъй като липсва реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, изтезание или заплахи вследствие на въоръжен конфликт. Макар ситуацията в Сирия да е нестабилна, не е установено ниво на безогледно насилие, което да създава реален риск за всяко цивилно лице само поради присъствието му там. Отчетено е и обстоятелството, че семейството на детето се намира в Сирия, което подкрепя извода, че връщането му е в негов най-добър интерес. Решаващият съдебен състав е подчертал, че изготвеният в хода на съдебното производство социален доклад не съдържа мотивирано становище относно мястото на пребиваване на детето, а само посочва желанието му да учи и да остане в страната с цел събиране със семейството. В подкрепа на изводите си АССГ посочва, че в съдебното производство чуждият гражданин потвърждава, че баща му се намира в Румъния и че основният му мотив да поиска закрила е събиране на семейството, а не наличие на принуда да напусне държавата си по причини от хуманитарен характер.

Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно поради постановяването му в нарушение на приложимия материален закон и при необоснованост. Административният съд не е изследвал и оценил всички факти и обстоятелства, относими към мотивите на постановеното предходно съдебно решение № 22281 от 27.06.2025 г. по адм. д. № 4455/2025 г. на АССГ, включително как е следвало да процедира председателят на ДАБ при МС след връщане на преписката със задължителните указания на съда. С цитираното съдебно решение съдът е отменил по жалба на А. А. И. решение № 3079/10.04.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, само в частта, в която е отхвърлена молбата на жалбоподателя за предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут; жалбата срещу решение № 3079/10.04.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС е отхвърлена в частта, в която е отхвърлена молбата на жалбоподателят за предоставяне статут на бежанец. Видно от мотивите на влязлото в сила решение, съдебният състав е изрично е посочил, че с оглед тежките и широко разпространени нарушения на правата на човека и продължаващите въоръжени конфликти и несигурност в Сирия, за жалбоподателя са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Изложено е, че към настоящия момент все още няма достатъчно информация, от която да се направи заключение, че след падането на режима на Б. А. обстановката в Сирия се е подобрила и е безопасно връщането на жалбоподателя, а освен това следва да се вземе предвид, че чужденецът е непридружен непълнолетен и като част от уязвима група, в още по - голяма степен отговаря на предпоставките да получи притендирания хуманитарен статут. Според съда, в конкретния случай не са взети предвид висшите интереси на детето, а уязвимото му положение е обсъдено само формално. Констатирано е и, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото, в нарушение на чл. 15, ал. 4 и ал. 6 ЗЗдет, по време на проведеното интервю с жалбоподателя не е присъствал социален работник, тъй като липсва подпис на протокола, което обстоятелство се потвърждава изрично в писмо с изх. № ПР/Д0 СКС/498-001/10.06.2025 г. на Д. С. подпомагане. При съобразяване на чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето, съдът е преценил, че в хода на производството по предоставяне на закрила не са били взети предвид правата на детето и административният орган въобще не е отчел заявеното от жалбоподателя по време на интервюто, че се страхува за живота си ако се завърне в Сирия. Според решаващите мотиви на съдебния състав на А. А. И. следва да бъде признат хуманитарен статут, поради наличието на доказани предпоставки за това, а делото трябва да се върне като преписка на административния орган за произнасяне, при съобразяване с развитите в решението правни съображения, във връзка с установените фактически обстоятелства, както и с целта на Закона за убежището и бежанците и основните принципи, залегнали в АПК.

В случая ответният административен орган само частично е изпълнил дадените му указания с горепосоченото влязло в сила решение, като е провел ново интервю, в присъствието на социален работник на дирекция Социално осигуряване, отдел Закрила на детето в Р. К. село - Столична община и е осигурил спазването на законовите изисквания на императивната норма на чл. 15, ал. 4 ЗЗдет. В конкретната хипотеза обаче издателят на процесния административен акт е пренебрегнал задължителните указания, фактически констатации и правни изводи, формирани в съдебно решение № № 22281 от 27.06.2025 г. по адм. д. № 4455/2025 г. по описа на АССГ. В атакуваното сега решение на председателя на ДАБ при МС отново са обсъждани обстоятелствата, свързани с бежанската история на непридружения непълнолетен, каквито вече са били напълно изяснени при първото интервю и в мотивите на визираното съдебно решение. Изискан е и социален доклад, за който, макар и съдържащ становище, че в интерес на детето е да бъде записано на училище и да получи закрила в страната, в оспореното решение № 5032/08.10.2025 г. на председателя на ДАБ при МС е прието, че това не може да бъде правнорелевантен аргумент при преценката по ЗУБ относно наличието на предпоставките на по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Решаващият съдебен състав в настоящото първоинстанционно производство не само че не е констатирал допуснатите от административния орган процесуални нарушения, но и на свой ред е изискал социален доклад, и е преценявал актуалната обществено политическа обстановка в Сирия, за да обоснове правилността на отказа да бъде предоставен хуманитарен статут на А. А. И..

С оглед дадените от АССГ указания във влязлото в сила решение № 22281 от 27.06.2025 г. по адм. д. № 4455/2025 г. на А. А. И. да бъде предоставен хуманитарен статут, настоящата касационна инстанция не следва да анализира данните в представените от Д. М. дейност на ДАБ два броя актуални справки за общото положение в Сирия съответно от 29.04.2026 г. и 07.05.2026 г., както и да обсъжда тяхната относимост към предпоставките на чл. 9 ЗУБ. Съдът съобразява и че преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие със Закона за закрила на детето и по-конкретно в т. 11 от 1 ДР на ЗУБ в сила от 16.10.2015 г., е предвидено, че Най-добрият интерес на детето е понятие по смисъла на 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето. Тълкувана логически, нормата задължава органите, които се разпореждат с права и интереси на деца и да спазват ЗЗД, което на първо място означава, че същите следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила. Съгласно 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, най-добрият интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В случая, в производството пред касационната инстанция определеният социален работник изрично посочва, че в интерес на детето е да получи закрила в страната, тъй като се е адаптирало и се чувства добре, живее в сигурната зона на [заличен текст] и получава всички грижи. По силата на чл. 10 от Директива 2008/115 преди да се вземе решение за връщане, се отчитат най-висшите интереси на детето. Ето защо, касационният съдебен състав намира, че решението на председателя на ДАБ е издадено и в противоречие с изискванията на Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23.06.2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенция на ООН за правата на детето.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира за основателна касационната жалба, подадена от А. А. И. - непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, против обжалваното съдебно решение. Това обстоятелство налага отмяната му, както и отмяна на процесния административен акт и да се постанови връщане на преписката на ответния административен орган за ново произнасяне по молбата за получаване на хуманитарен статут, с изричните указания претендирания хуманитарен статут да бъде предоставен, като при новото разглеждане на молбата следва да бъдат стриктно съобразени и мотивите на постановеното от Административен съд София град влязло в сила решение № 22281 от 27.06.2025 г. по адм. д. № 4455/2025 г.

На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4597 от 04.02.2026 г., постановено от Административен съд София град, I отделение, 9 състав, по адм. д. № 11569/2025 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 5032 от 08.10.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет и ВРЪЩА преписката на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за ново произнасяне по молбата А. А. И. - непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, за предоставяне на хуманитарен статут, съобразно дадените указания в мотивите на съдебното решение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Д. Г.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Р.

/п/ В. П.

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††?