ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3043

гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 1750 по описа на Върховния касационен съд за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. А. Н., чрез адв.Ал.Ч., срещу въззивно решение № 212/04.08.2025 г. по възз. гр. д. № 168/2025 г. на Апелативен съд – В. Т. с което като е потвърдено решение № 38/28.01.2025 г. по гр. д. № 334/2024 г. на Окръжен съд – Русе, са отхвърлени предявените от касатора против ЧСИ В. Й. М., peг. № 833 на КЧСИ, искове по чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца 29 910 лв. неимуществени вреди и 90 лв. имуществени вреди, претърпени от неправомерно отнети несеквестируеми средства от личната партида на Н. в Затвора – [населено място], където е изтърпявал наказание лишаване от свобода.

В касационната жалба са изложени доводи, че въззивното решение е неправилно и следва да се отмени, тъй като доходът от труд на лишените от свобода по личната им партида е несеквестируем.

В изложението си жалбоподателят сочи, че касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) „Дохода на лишените от свобода по личната им партида, когато е от възнаграждение за труд, несеквестируем ли е?“; 2) „Налице ли е причинна връзка между налагането на запор върху несеквестируем доход и причиняването на вреда?“; 3) „Налице ли е очевидно неправилно решение при положение, че е наложен запор от ЧСИ върху несеквестируем доход?“.

Ответникът по жалбата – ЧСИ В. Й. не е подал писмен отговор по подадената жалба.

Третото лице помагач на ответника ЗК „Л. И. АД в писмен отговор поддържа становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е недопустима за разглеждане в частта й, имаща за предмет постановеното въззивно решение по иска за имуществени вреди с цена 90 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени по искове с цена до 5 000 лв. В случая, цената на иска за имуществени вреди е 90 лв., поради което в тази си част касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

В останалата й част касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

По предпоставките за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което претенциите на ищеца са отхвърлени, въззивният съд е посочил, че доходите, които законът признава за несеквестируеми, са лимитативно посочени в чл. 446 и чл. 446а ГПК. Несеквестируемостта, като изключение от правилото по чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК, е уредена с разпоредби, които не могат да се прилагат по аналогия или да бъдат тълкувани разширително. Съгласно чл. 446 ГПК трудовото и всяко друго възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично секвестируеми, като запор върху такива доходи на длъжника може да бъде наложен само на секвестируемата част. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно – в размер на МРЗ и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията (ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК). Извършването на удръжки от вземанията на лишения от свобода се подчинява на правилата на несеквестируемостта, регламентирани в чл. 446 ГПК и чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС, отнасящи се единствено до вземанията за трудово възнаграждение или други възнаграждения за труд и за пенсия. В случая, доходът на лишения от свобода (към този момент) ищец по личната му партида в затвора не е получен вследствие на трудова дейност или от пенсия, тъй като е безспорно установено, че при престоя си в затвора Н. полага доброволен труд без възнаграждение. Средствата по личната му затворническа партида, респ. – процесните запорирани от ЧСИ 90 лева - са получени от негови близки чрез пощенски записи. Поради този си произход, те са извън обхвата на забраните по чл. 446 ГПК и чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС, респ. - не са несеквестируеми и на това основание са могли в пълен размер да бъдат събрани от ЧСИ за погасяване дълга на Н. по изпълнителното дело. Направен е извод, че налагането на запор върху сумата от 90 лв. не представлява незаконосъобразно действие на ответника ЧСИ. Отговорността на СИ по чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ е деликтна отговорност, която се реализира при виновно извършени неправомерни действия (бездействия), настъпила вреда и причинна връзка между тях. В случая, липсва елемент този фактически състав – не се установява неправомерно поведение на ответника, поради което не може да бъде ангажирана имуществената му отговорност за причинени на ищеца вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд има правомощия да селектира касационните жалби (вж. - т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС). Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата, освен в изключенията по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК, за които ВКС следи служебно. Непосочването в изложението на конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание касационният контрол да не бъде допуснат.

В случая, въпросите в изложението са неотносими, тъй като формулировката им предпоставя факти, каквито по делото не са приети да се установени и доказани. Съдът не е приемал, че процесните 90 лв. по личната партида на Н. са „от получено трудово възнаграждение“, тъй като е установено, че парите са предоставени на ищеца от негови близки. Предвид безспорно установения произход на средствата, няма как да бъдат коментирани въпросите дали възнагражденията от труд на лишените от свобода са техен несеквестируем доход.

В контекста на тази поддържана от касатора аргументация, не би могла да се констатира и „очевидна неправилност“ на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Цитираното селективно основание предпоставя, че във фазата по допускане на жалбите Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалваното решение, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, жалбоподателят не е изложил надлежна аргументация за наличие на такъв тежък порок, който да може да се установи пряко от съдържанието на решението, поради което основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. А. Н. срещу въззивно решение № 212/04.08.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 168/2025 г. по описа на Апелативен съд – В. Т. в частта му по предявения иск за имуществени вреди с цена 90 лв.

ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази му част.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 212/ 04.08.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 168/2025 г. на Апелативен съд – В. Т. в останалата му обжалвана част по предявения иск за неимуществени вреди.

Определението е постановено при участието на третото лице-помагач на ответника ЧСИ В. Й. М. – ЗК „Л. И. АД.

Определението в прекратителната му част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг състав на ВКС, а в останалата си част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.