ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ …….

гр. София, ……… 2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 1328 по описа на Върховния касационен съд за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. М. М., чрез пълномощник адв. М. Х. от САК, против въззивно решение № 251/05.11.2025 г. постановено по в. гр. д. № 358/2025 г. по описа на Апелативен съд - В. Т. с което е потвърдено решение № 111/27.05.2025г. по гр. д. № 712/2024г. на Окръжен съд - Ловеч, с което е признато за установено на основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Ц. И. С. не дължи на Б. М. М. сумата от 119 842,80 лв., ведно със законна лихва върху тази сума от 02.06.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума е образувано изп. дело № 588/2024 г. на ЧСИ Р. Д., peг. № 880 на КЧСИ.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че решението е немотивирано, доколкото от същото не ставало ясна каква е решаващата воля на съда по въпроса относно основателността на иска по чл. 439 ГПК и наличието на факт, настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Според касатора изложените мотиви са неясни и непълни, тъй като в същите липсвало конкретно произнасяне по въпроса от коя дата съдът приема да е приключило съдебното дирене по делото, по което е издаден изпълнителния титул и съответно изпълнителния лист по гр. д. № 1455/2022 г. на ВКС, и дали сключеното на 15.12.2023 г. споразумение обективирано в нотариален акт за замяна на недвижими имоти № .., том VI, peг. № 5448, дело № 913/2023 г. на нотариус Б. К. представлява факт, който е настъпил след тази дата.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касатора, навежда доводи за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. „за основателността на иск по чл. 439 ГПК“, свързан с твърдения в жалбата, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 50041/10.05.2023 г. по т. д. № 20/2022 г.; решение № 175/12.12.2013 г. по гр. д. № 2931/2013 г., II г. о.; ТР № 2/2012 г., ТР № 4/2013 г., и ТР 5/2015 г. на ВКС, според която при иск по чл. 439 ГПК, длъжникът може да се позове само на обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството. 2. „за правното значение в исково производство по чл. 439 ГПК на спогодба, която не включва договорки за сумата, за която ответникът има доказателствена тежест да установи, че се дължи от ищеца“. Относно наведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не излага конкретни обстоятелства за значимостта на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа и основанието по чл. 280 ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, изразяваща се в приетото от съда, че е нотариален акт за замяна на недвижими имоти № .., том VI, peг. № 5448, дело № 913/2023 г. на нотариус Б. К., страните са уредили отношенията си и по отношение на суми, за които ищцата е осъдена е определение № 50231/28.11.2023 г. по гр. д. № 1455/2022 г. на ВКС.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата Ц. И. С. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че на основание чл. 404 ал. 1 т. 1 от ГПК, въз основа на невлязло в сила въззивно решение № 10/27.01.2022 г. по в. гр. д. № 430/2021 г. на ВТАС, на 14.02.2022 г. ищцата Ц. С. се снабдила с изпълнителен лист срещу ответника Б. М. за сумата от 163 270,23 лв., дължима на основание чл. 59 от ЗЗД и за сумата от 100 000 лв. дължима на основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД и двете, в едно със законна лихва считано от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. Въз основа на ИЛ било образувано изп. дело № 20228790400723 по описа на ЧСИ В. П. с № 879 в КЧСИ. Съгласно представено по делото удостоверение за дълг, към 22.08.2023 г. в полза на взискателя по изп. дело С. била разпределена сума в размер на 282 096,01 лв., с която били погасени следните нейни вземания от длъжника: 215 082,69 лв. – главница, 60 950,56 лв. – законна лихва, 6 062,76 лв. – разноски по изпълнението. Начислени били и такси по т. 13 и т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ в общ размер на 10 547,58 лв., които били дължими от длъжника по изпълнението.

Не било спорно между страните, че въззивно решение по в. гр. д. № 430/2021 г. на ВТАС е било допуснато до касационно обжалване в частта, с която Б. М. е осъден да заплати на Ц. С., на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 163 270,23 лв. /решението на въззивния съд в частта, с която е бил уважен иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба-22.03.2021 г. до окончателното изплащане, не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила/, както и че с решение № 50103/11.08.2023 г. по гр. д. № 1455/2022 г. на ВКС, решението на въззивния съд за сумата от 136 908,10 лв. предмет на този иск е обезсилено и производството в тази част е прекратено, като недопустимо, като в останалата част за сумата от 26 362,13 лв. е оставено в сила, и на Б. М. били присъдени разноски в размер на 18 244,82 лв., а на Ц. С. – 19 380,66 лв. за трите съдебни инстанции.

С оглед изхода на делото пред касационната инстанция, в случая въззивният съд е приел, че към датата 11.08.2023 г. М. е дължал на ищцата, главници от общо – 126 362,13 лв., ведно със законна лихва върху същите считано от дата 22.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Установено е също, че с определение № 50231/28.11.2023 г. по гр. д. № 1455/2022 г., ВКС е уважил молба на М. от 23.08.2023 г. с правно основание чл. 245, ал. 3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист, за сумата от 119 842,80 лв., заплатена от него по изп. дело № 20228790400723 по описа на ЧСИ В. П. въз основа на предварително изпълнение на невлязло в сила въззивно решение по в. гр. д. № 430/2021 г. на ВТАС, обезсилено частично с решение № 50103/11.08.2023 г. по гр. д. № 1455/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о., ведно със законна лихва, считано от 02.06.2023 г. до окончателното изплащане. Въз основа на издадения обратен изпълнителен лист, на 21.05.2024 г. по молба на М. било образувано изп. дело № 20248800400588 по описа на ЧСИ Р. Д. с № 880 в КЧСИ.

Посочено е, че преди образуване на изп. дело № 20248800400588, с договор от 15.12.2023 г., обективиран в нотариален акт за замяна на недвижими имоти № ..., том VІ, рег. № 5448, дело № 913/2023 г. на нотариус Б. К., рег. № 337, страните са постигнали съгласие /в т. 3 за уравняване на разликите в цените на недвижимите имоти, предмет на замяната/, както следва: т. 3.1. Б. М. прихваща вземането си срещу Ц. С., съгласно влязлото в сила Решение № 50103/11.08.2023 г. по гр. дело № 1455/2022 г. на ВКС за главница, лихви и разноски и което вземане се счита напълно погасено; т. 3.2. Ц. И. С., прихваща вземанията си срещу Б. М. М., за които е предявена претенция по сметки по гр. д. № 225/2018 г. на РС – Троян за главница, лихви и разноски, и вземането си за разноски съгласно влязлото в сила решение № 50103/11.08.2023 г. по гр. д. № 1455/ 2022 г. на ВКС и които вземания се считат напълно погасени. В т. 5 от договора страните изрично посочили, че: „С настоящата замяна се уреждат изцяло всички отношения между страните по гр. д № 225/2018 г. на Районен съд Троян и по гр. дело № 1455/2022 г. на ВКС, IV гр. отд.“.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, по спорния между страните въпрос за обхвата на постигнатото между тях споразумение, обективирано в нотариален акт за замяна на недвижими имоти №... и дали същото се отнася и за сумите по издадения в полза на ответника обратен изпълнителен лист от 28.11.2023 г., че спогодбата съдържаща се в договора за замяна е факт настъпил след приключване на съдебното дирене гр. д. № 1455/2022 г. на ВКС, по което е издадено изпълнителното основание, и че в договора ответникът е декларирал, че е уредил всичките си отношения с ищцата: по гр. д № 225/2018 г. на РС -Троян и по гр. д. № 1455/2022 г. на ВКС. Т.е. е направил изявление за недължимост на процесната сума, която е част от предмета на гр. д. № 1455/2022 г. на ВКС. Достатъчно било, посочването че страните уреждат отношенията си по посоченото дело. Допълнителен аргумент, че спогодбата си се е отнасяла и за сумите по издадения обратен изпълнителен лист било и заявеното от ответника в нотариалния акт за замяна на недвижими имоти задължение, че за уравнение на разликите в цените на недвижимите имоти дължи на ищцата и сумата от 150 000 лв. /т. 3.3 от договора/.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.

Първият от тях няма характеристиките на правен въпрос по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, доколкото не поставя принципен правен проблем, а изисква съобразяването на конкретни фактически обстоятелства. В този смисъл въпросът касае съществото на спора и разглеждането му може да се осъществи едва при допуснато касационно обжалване в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не може едновременно с това да послужи като основание за допускане на такова. Наред с това, произнасянето на въззивния съд не противоречие с практика на ВКС /вкл. и с приетото в посоченото от касатора решение № 50041/10.05.2023 г. по т. д. № 20/2022 г., I т. о./, според която искът по чл. 439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес защита, която е регламентирана в Глава тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“ на ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Не се установява въззивният съд да е дал различно правно разрешение от приетото в цитираното решение във връзка с приложението на нормата на чл. 439 ГПК. Съдът е съобразил договорката между страните, постигната в договора за замяна от 15.12.2023 г., и като е приел, че отношенията между тях са такива, каквито те са уговорили – че „уреждат изцяло всички отношения между страните по гр. д № 225/2018 г. на Районен съд Троян и по гр. дело № 1455/2022 г. на ВКС, IV гр. отд.“, е обосновал извод, че е налице новонастъпил факт, след приключване на съдебното дирене в производството по делото на ВКС, по което е издадено изпълнителното основание, обуславящ недължимостта на изпълняемото материално право.

Вторият въпрос не може да се определи като обусловил правните изводи на съда и изхода на делото. Въпросът е изведен от становището на страната, поддържано в процеса. В случая въззивният съд не е приемал, че спогодбата обективирана в договора за замяна от 15.12.2023 г., не включва договорки за сумата предмет на обрания изпълнител лист издаден по гр. д. № 1455/2022 г. на ВКС в полза на ответника. Съдът е зачел сключената между страните спогодба, доколкото изрично в нея страните са отразили своето съгласие, всички въпроси по гражданското дело, да се считат за окончателно приключени. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не е правен въпросът, изведен от становище на касатора. В цитираното ТР на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е изяснен като предпоставка за допускане на касационен контрол с конкретни характеристики, на които посоченият въпрос не отговаря, тъй като не е изведен от разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на делото. Същия не удовлетворява изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а това е достатъчно според тълкувателното решение, за да не се допусне касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания.

Не е налице и соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. С оглед на изложеното, въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изхода на делото, жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, установени с представените по делото писмени доказателства, в размер на 4850 евро.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 251/05.11.2025 г. постановено по в. гр. д. № 358/2025 г. по описа на Апелативен съд - В. Т.

ОСЪЖДА Б. М. М., с ЕГН [ЕГН] да заплати на Ц. И. С., с ЕГН [ЕГН], сумата от 4850 евро - разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.