ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3038

София, 08.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 89/2026 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. М., [населено място], чрез адвокат Д. С., и касационна жалба на Е. Г. В., [населено място], чрез адвокат Н. Б., срещу въззивно решение № 213 от 04.08.2025 г. по в. гр. д. № 48/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 333 от 15.07.2024 г. по гр. д. № 403/2023 г. на Окръжен съд – Русе. С първоинстанционното решение М. Г. М. и Н. П. К. са осъдени солидарно за заплатят на основание чл. 45 ЗЗД на ищеца Е. Г. В. сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от 10.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът на ищеца е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 70 000 лв. Касационната жалба на Е. Г. В. е срещу въззивното решение в частта, с която искът му е отхвърлен до пълния предявен размер от 70 000 лв. а на М. Г. М. – в частта, с която е осъден да заплати 35 000 лв.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил и отговор от Е. Г. В. срещу жалбата на М. М., в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски...