ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3028

София, 08.06.2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 3220 / 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена В. А. Д., ЕГН [ЕГН] против решение № 334 от 27.03.2025 г., постановено по гр. д.№ 120 / 2025 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено Решение № 3756/24.10.2024 г., постановено по гр. д. № 3246/2023 г. на РС-Варна. С последното е признато за установено, на осн. чл. 23, ал. 1 СК, по отношение на касатора, че З. А. А., ЕГН [ЕГН] е изключителен собственик на придобития по време на брака на страните поземлен имот с идентификатор № ***по КККР на [населено място], представляващ дворно място с площ 865 кв. м., при описани съседи, находящ се в [населено място], общ.А., [улица], ведно с построените в имота сгради: жилищна сграда със застроена площ 66 кв. м., с идентификатор ***; жилищна сграда със застроена площ 31 кв. м., с идентификатор ***; жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. м, с идентификатор ***; гараж с площ 12 кв. м. с идентификатор ***; постройка на допълващо застрояване от 18 кв. м. с идентификатор ***, придобити чрез договор за покупко-продажба от 30.10.2019 г., обективиран в нот. акт № 91, том II, дело № 231/2019 г. на нотариус Т.М. с район на действие РС-Варна, изцяло с лични средства на ищцата З. А. А..

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с чл. 21, ал. 3 СК, нарушение на процесуалните правила, защото въззивната инстанция не е обсъдила оплакванията, че РС е следвало да провери верността на договора за дарение, за необоснованост на извода, че не е доказано заплащане на капарото за недвижимия имот от касатора и, че имота е изплатен изцяло със средства на ищцата.

Отделно изложение по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК не е представено, но в касационната жалба се твърди противоречие със съдебната практика, задължаваща съда да обсъди всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност и да се произнесе по всеки довод или възражение на въззивника и на въззиваемия. Твърди се и очевидна неправилност поради същите причини. Съдът приема, че са наведени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК

Ответникът по касация З. А. А. не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

Страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод с влязло в сила решение на 16.03.2022 г. по гр. д.№ 15084/2021 г. РС-Варна. През времетраенето на брака, на 30.10.2019 г. са купили процесния имот с нот. акт № 91, т II от 30.10 2019 г. на нотариус Т.М., вписан на 31.10.2019 г. за сумата 70 000 лв. От удостоверение изх. № 195/2023 г., издадено от „Ю. Б. АД и заключението на ССЕ е установено, че продажната цена е изплатена на 30.10.2019 по банков път с превод в размер на 70000 лева от лична банкова сметка на З. А. А., открита в посочената банка към банкова сметка с получател продавача Н. Д. С. с основание на превода – „Покупка недвижим имот, [населено място], [улица]. Сумата по сметката на З. А. е получена от ЗАД „Армеец“ и съставлява присъдено на нея обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на нейния баща в общ размер на 120000 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. Присъдените суми са преведени от банкова сметка на ЗАД „Армеец“ АД по банкова сметка на ЧСИ М. Ц., рег. № 840 с район на действие Софийски окръжен съд по изпълнително дело № 20198400400377 на 17.04.2019 г. и по изпълнително дело № 20198400401261 на 12.12.2019. /писмо изх. № 100-1577/28.06.2023 г./

ССЕ е установила, че банковата сметка на З. А. в Ю. Б. АД е открита на 25.01.2019 г. и е закрита на 04.03.2020 г. За периода 25.01.2019 г. – 04.03.2020 г. по сметката се извършени 56 операции с общ оборот 129 749.08 лева. Постъпленията по сметката са по 7 операции за сума 129 749.08 лева, както следва: при откриването на сметката е внесена сумата 20 лева. На 02.05.2019 г. е постъпила сумата в размер на 106 488.00 лева от сметката на адв. д. „Я. и съдружници“ с основание „застрахователно обезщетение от Армеец съгласно сключена спогодба от 08.04.2019 г.“. На 30.10.2019 г. е направена вноска на каса в размер на 120 лв. с основание захранване на сметка. На 31.12.2019 г. е постъпила сума в размер на 218,30 лева с основание „Олихвяване“. На 07.10.2020 г. е постъпила сума в размер на 22024,66 лева с наредител М. К. Ц. с основание „Погасяване ИД. 1261/19 г. срещу ЗАД – Армеец“. На 13.02.2020 г. е постъпила сума от 898,03 лева с наредител ЗАД „Армеец“, с основание гр. дело 1137/19. На 30.10.2019 г. е извършен вътрешнобанков превод на сумата 70 000 лева по сметка с получател Н. Д. С. и основание „Покупка на недв. имот, доп-е [населено място], [улица]“

По делото е представен договор за дарение с посочена дата в него 02.10.2019 г., в който е вписано, че А. С. и С. Н. са дарили на сина си В. А. Д. сума в размер на 45000 лева, като благодарност към него, която сума следва да му послужи за закупуване на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]. Посочено е, че договорът за дарение е сключен пред свидетеля Н. С. И.. Договорът не е сключен с нотариална заверка на подписите, съгласно изискването на чл. 225, ал. 2 ЗЗД. Оспорен е от насрещната страна, като неотразяващ истина, съставен с оглед процеса.

Разпитаният по делото свидетел Н. Н. С., без родство и дела със страните, син на собствениците, които са продали на страните процесния имот, заявява, че договорката продажна цена на имота била 70 000 лв. и 20 000 лв. за имуществото - климатици, хладилници, фурни, кухня, всичко което остава в имота. Разбрали се сумата в размер на 20 000 лв. да му бъде дадена като капаро за недвижимия имот, като с нея да бъдат заплатени движимите вещи, които се намира в имота. За останалата част от сумата уговорката е била, да бъде преведена по банков път след изповядане на сделката пред нотариус. Свидетелят сочи, че той получил една пачка от по 20 лв., че получените от него пари били 20 000 лв. Парите ги е получил в Н., защото са комшии. Заявява, че е присъствал на изповядването на сделка.

Разпитан е и свидетел св. Н. С. И., без родство и дела със страните по спора, посочен като свидетел в договора. Той заявява, че познава страните, докато били женени, живеели при бащата на В. в [населено място], на [улица]. Знае, че З. и В. са си купили къща. Според показанията му, едната половина от продажната цена на къщата е била платена от З., а другата половина е от В., като В. е взел сумата от 45000 лева от баща си. Присъствал, когато били дадени парите на В., парите били на пачки - четири пачки по 100 лева и една пачка по 50 лева. Свидетелят сочи, че е присъствал, когато В. е дал на собственика на къщата 20 000 лева като капаро, а другите 25 000 лева знае, че ги е дал на жена си, тъй като тя има банкова сметка, за да могат през банкова сметка да ги прехвърлят на собственика, като посочените действия са станали 2021г. или 2022г.

Въззивният съд е обсъдил възражението на касатора, че цената на имота била 90 000 лв., а не 70000 лв. и че той дал капарото от 20 000 лв., но е приел тези възражения за недоказани и неоснователни със следните мотиви: Не са кредитирани показанията на свидетеля Н. С. И., в частта им, че В. е взел сумата от 45000 лева от баща си, че е присъствал, когато са били дадени парите на В., като парите са били на пачки – четири пачки по 100 лева и една пачка по 50 лева; че е присъствал, когато В. е дал на собственика на къщата 20 000 лева като капаро, а другите 25 000 лева ги е дал на жена си, тъй като тя има банкова сметка да могат през банкова сметка да ги прехвърлят на собственика, като посочените действия са станали 2021г. или 2022г., тъй като тези показания противоречат на писмените доказателства. От писмените доказателства по категоричен начин се установява, че сделката по закупуване на процесните имоти се е състояла през 2019 г., а свидетеля говори за събития 2020-2021 г. Не са кредитирани и показанията на св.Н. Н. С., че е получил сумата в размер на 20 000 лв. като капаро за недвижимия имот, и като заплащане за движимите вещи, които се намира в имота, защото сочи, че е получил една пачка от по 20 лв., като това са били 20000 лева, но една стандартна пачка съдържа 100 банкноти, съответно свидетелят, не е получил сумата в размер на 20000 лева, с оглед явното противоречие в показанията му.

Като се е позовал на разясненията по ТР № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е посочил, че трансформацията на средства при придобиване на недвижим имот изключва СИО, като в този случай новопридобитото става лично по силата на закона. За него презумпцията за съвместен принос изобщо не действа, поради което доказването на лично притежание не преминава през оборването на презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК. Съпругът, който твърди придобиване на лично имущество при трансформация, трябва да докаже произхода на средствата, вложени в придобиването, т. е. че е вложил свое лично имущество в конкретното придобиване, за да се приеме, че то представлява преобразуване на негово лично имущество. Ирелевантен е и не се изследва приносът на другия съпруг по смисъла на това понятие, произтичащ от разпоредбата на чл. 21, ал. 2 СК.

Тъй като вземанията не попадат в обхвата на СИО, а произхода и движението на получените от ищцата суми като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й е доказано, съдът е приел, че е доказано придобиването на процесния имот с лични средства на ищцата.

За неоснователно е прието възражението на ответника, за симулация в цената на сделката – че действително уговорената цена на процесните имоти е в размер на 90 000 лева, половината от която платил той, тъй като той е бил страна по сделката – фигурира като купувач, но не представя обратно писмо, което да докаже напълно симулацията, като опровергае съдържанието на нот. акт. Не е представено и начало на писмено доказателство - документ, в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна. При наличие на такъв документ са допустими свидетелски показания за установяване на симулацията. При липса на такъв документ свидетелски показания за установяване привидност на сделка или на съществен елемент от нея от участник в сделката са недопустими. Затова е прието, че не се доказва симулация в цената на сделката. За неоснователно е прието и възражението на ответника, че в нотариалния акт за покупко-продажба на процесните имоти са вписани, като собственици както той, така и З. А., което според него означава, че е доказано, че той притежава половината от имотите. Установяване на трансформация е допустима независимо на чие име е придобит имота, според редакцията на чл. 23 СК.

Твърдението, че ответникът е предал на ищцата сума в размер на 25000 лв. за закупуване на процесните имоти също е прието за недоказано, защото единственият критерий за преобразуване на лично имущество е изцяло обективен – характерът на вложените средства. В случая вложените средства за закупуване на процесните имоти са собственост само на ищцата, заплатени по банков път от нейната банкова сметка, с оглед на което искът е приет за основателен.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК.

Според т. 1 от ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда за постановения резултат. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира.

В случая въпросът, по който касатора иска допускане до касация е изведен от съда от съдържанието на касационната жалба, което е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване.

Въпреки това съдът посочва следното:

Видно от подробно изложените мотиви към обжалваното решение, въззивната инстанция е изпълнила задълженията си да обсъди събраните доказателства и доводи и възраженията на страните. Съгласно чл. 269 ГПК, тя се произнася служебно по валидността и допустимостта на обжалваното решение, но относно правилността му, се произнася само по наведените оплаквания във възивната жалба, т. е. въззивният съд не дължи пълна проверка на изводите на първата инстанция. Не кореспондират на съдържанието на мотивите твърденията на касатора, че въззивният съд не е обсъдил договора за дарение и довода, че е платил капаро в размер на 20 000 лв. и дал 25000 лв. на съпругата си, за да плати част от цената с тях. Обстоятелството, че изводите на съда не съвпадат с тезата на касатора не е основание за допускане до касационно обжалване. Договорът за дарение, за който не е спазена формата на чл. 225, ал. 2 ЗЗД, е обсъден, но той е частен документ и при оспорване тежестта да докаже истинността на отразеното в него е на представилата го страна. Ищцата не е страна по този договор и той е непротивопоставим на нея. Обсъдени са свидетелските показания, ангажирани от касатора за установяване на отразеното в договора, но тези показания не са кредитирани поради противоречието им с писмените доказателства и поради недопустимостта им за опровергаване съдържанието на нот. акт относно цената, посочена в него. Събитията, за които разказва единият свидетел са с една-две години по-късно и противоречат на писмените доказателства – цената на сделката, посочена в нотариална акт, подписан и от касатора, движението по сметката на ищцата, по която не се установява внасяне на средства от нея освен сумата 20 лв. и 120 лв. за захранване на сметката. Плащането на продажната цена е извършено изцяло по банков път от сметката на ищцата, по която постъпилите средства са в по-голям размер. Изцяло с тези средства от обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, които имат личен характер е изплатена продажната цена.

Предвид изложеното, твърдението за противоречие със съдебната практика, задължаваща съда да обсъди представените доказателства по отделно и в съвкупност и доводите и възраженията на страните не е доказано. Въззивният съд е изпълнил задълженията си по ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради това не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не е налице и очевидна неправилност. Очевидно неправилно е решението, когато от мотивите на обжалвания акт се установява, че съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Спорът е решен според установените факти по делото в съответствие с материалния и процесуалния закон. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе, а изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 334 от 27.03.2025 г., постановено по гр. д.№ 120 / 2025 г. на Окръжен съд-Варна по касационна жалба, подадена В. А. Д., ЕГН [ЕГН].

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: