ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3015

гр. София, 08.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. дело № 1075 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. С. Х., чрез адв. Д.-К., срещу решение № 291/20.05.2024 г., постановено по гр. д. № 122/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отменено решение № 41/21.02.2019 г. по гр. д. № 188/2018 г. на Районен съд – Горна Оряховица и вместо него е отхвърлена молбата на жалбоподателя за промяна на данните за гражданско състояние, вписани в акта му за раждане, относно пола, имената и единния граждански номер.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, се поставят въпросите: 1.Длъжен ли е националният съд в случаите, когато е сезиран с иск за промяна на данните, свързани с пола, в актовете за гражданско състояние, да приложи пряко, на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ, правните стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ по чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС)? като под „стандарти“ касаторът очевидно визира установената от ЕСПЧ съдебна практика. Въпросът е поставен в контекста на съотношението между задължителната сила на решенията на Европейския Съд и задължителната сила на тълкувателните решения на ВКС. 2.При повторно разглеждане на дело, след възобновяване въз основа на влязло в...