ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1653/08.06.2026 г.

гр. София, 02.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1077/2026г., взе предвид следното:

Производството е по чл. 48, ал. 4 ЗА.

[община] е предявила искове за отмяна на Решение № Ф6- - 107/06.07.2025г. по арб. д. № Ф6-06/2025г., постановено от едноличен арбитър ad hoc К. В. с което ищецът е осъден да заплати на „ЕВРО ИНТЕГРА КОНСУЛТ“ ЕООД, регистрирано в Р. У. сумата от 297 920 лева – законна лихва за забава, за периода 05.11.2020г. – 05.11.2025г., върху главница в размер от 304 000 лева, дължима за изпълнението по договор за възлагане на обществена поръчка № 115/01.07.2013г., с предмет: “Изпълнение на СМР на обект: Реконструкция / рехабилитация на водопроводна мрежа в [населено място]“, която сума е обективирана като дължима по ОП № 1 - СМР [населено място], проформа фактура № 3/08.09.2015г. и фактура № 16/31.07.2020г., акт № ОП 1- 003/05.08.2015г..

В исковата молба се твърди, че между страните по постановеното решение няма постигнато споразумение, възникнал между тях спор да бъде решаван от арбитраж, поради което е налице липса на арбитражно споразумение, по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗА. Визират се страните по договора, на който се основават присъдените вземания: сключен между [община], в качество на възложител и „К. Щ. ЕВИ МСМ„ – дружество по ЗЗД, в качество на изпълнител / вземане на основание който договор е цедирано от водещия партньор в дружеството, в полза на цесионера - ищец по арбитражното дело, и е обусловило материалноправната легитимация на ищеца по арбитражното дело, видно от мотивите на атакуваното арбитражно решение /.

Паралелно с това ищецът се позовава на съдържанието чл. 28, ал. 3 от договора за обществена поръчка, в който е обективирано съгласие за разглеждане на споровете по този договор от Арбитражния съд при БТПП, съобразно неговия правилник и вътрешното за Р. Б. законодателство, в състав от трима арбитри / по един, посочен от всяка страна и трети, избран от другите двама /. Следователно, доколкото тази арбитражна клауза е обвързваща и в отношенията между длъжника – [община] и цесионера - „Е. И. К. ЕООД, според ищеца образуването на арбитражния съд и арбитражната процедура не са съобразени с арбитражното споразумение / чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗА /.

Ищецът твърди, че не е бил уведомяван за постъпилата пред арбитражния съд искова молба и за образуваното арбитражно производство. Не са му връчвани каквито и да било книжа / изключая арбитражното решение – на 24.02.2026 г. /, поради което и не е вземал каквото и да било становище по спора, още по-малко с последиците на изрично или мълчаливо съгласие за разглеждането му от едноличен арбитър ad hoc и като цяло – че е бил лишен от възможност за каквато и да било защита по делото.

С исковата молба са представени договора за възлагане на обществена поръчка, съдържащ обосновала компетентността на арбитражния състав арбитражна клауза / кумулативно обоснована и с последиците по чл. 20, ал. 1 ЗМТА – липса на изрично противопоставяне от ответника [община], за разглеждането на спора пред арбитража ad hoc /, решението по процесното арбитражно дело, както и множество решения на същия едноличен арбитър, постановени по други арбитражни дела между същите страни.

Поискано е спиране на изпълнението на арбитражното решение, като се приеме, че са налице достатъчно убедителни доказателства за основателността на предявения иск.

На основание чл. 63 ГПК е поискано продължаване на срока, за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса за производството, с не по-малко от 6 месеца, предвид следните „уважителни причини„: [община] е ищец по множество аналогични производства по чл. 47 ЗА срещу ответното дружество „Е. И. К. ЕООД / посочени и в молбата по чл. 47 ЗА /- над 50 до момента. За вземанията на дружеството срещу Общината по част от постановените / атакувани по реда на чл. 47 ЗА / арбитражни решения са образувани изпълнителни дела / посочени в молбата / и са наложени запори по сметките на Общината. Постановеното по част от тях спиране на изпълнението, като обезпечителна мярка по чл. 48, ал. 4 ЗА, е последващо вече наложените запори. Излагат се и доводи, че строгите финансови правила за разходване на публични средства не позволяват на [община] да отклонява суми от несеквестируеми вземания, от държавни субсидии и постъпващи по проектно финансиране с национален източник или от Европейски фондове средства, за заплащане на държавните такси по множеството образувани дела по чл. 47 ЗА, а и по частни производства за обжалване издадените въз основа на атакуваните арбитражни решения изпълнителни листи. Позовавайки се на ноторно известния факт за неприет Държавен бюджет за 2026 г. и на относими законови разпоредби, страната обосновава тезата си, че до приемането на такъв и на Общински бюджет за 2026г., извършването на разход, който не е бил предвиден в бюджета за 2025г. или е в размер надвишаващ размера на разходите за същата дейност през съответния период на 2025 г., би бил в нарушение на чл. 98 от Закона за публичните финанси и чл. 1 от Закона за събиране на приходи и извършването на разходи през 2026г. до приемането на Закон за държавния бюджет на Р. Б. за 2026 г. , Закона за бюджета на ДОО за 2026 г. и Закона за бюджета на НЗОК за 2026 г.. Именно поради това, [община] претендира продължаване на срока за заплащане на държавна такса с минимум 6 месеца, предвид вероятността в рамките на същия да бъде приет Общинския бюджет за 2026 г..

Исковата молба е предявена в срока по чл. 48, ал. 1 ЗА, считано от уведомяване на ищеца за постановеното арбитражно решение – на 24.02.2026г. и изхожда от легитимирана за подаване на иска страна.

Настоящият състав на Върховния касационния съд намира, че искането за спиране на изпълнението е основателно.

Наведеният довод за образуване на производството през арбитражен съд в несъответствие с договорения в арбитражното споразумение между кредитора – цедент и длъжника, за което представеният договор за обществена поръчка се явява достатъчно писмено доказателство, по смисъла на чл. 48, ал. 4, изр. второ ЗА, ведно с оспорими последици от приложението на чл. 20, ал. 1 ЗА, с оглед твърдението на [община] за неуведомяването й и неучастието й в арбитражното производство, обосновават в достатъчна степен, за нуждите на настоящото произнасяне, наличието на основание за отмяна на арбитражното решение, без необходимост от представяне на гаранция.

Налице са и уважителни причини, по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК, за продължаване срока за отстраняване нередовността на исковата молба / заплащане на държавна такса /, вкл. с предоставянето на поискания, макар значително по - дълъг от обичайния, срок.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл. 48 , ал. 4, изр. второ ЗА

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА изпълнението на Решение № Ф6- - 107/06.07.2025г. по арб. д. № Ф6-06/2025г., постановено от едноличен арбитър ad hoc К. В.

ПРОДЪЛЖАВА, на основание чл. 63 ГПК, с 6 / шест / месеца, срока за изпълнение на даденото, с разпореждане № 1211/21.05.2026г. на Председателя на ІІ т. о. при ТК на Върховен касационен съд, указание до [община], за представяне на доказателство за заплатена държавна такса по делото.

УКАЗВА на [община], че при неизпълнение в продължения срок производството ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: