ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3008 София, 08.06.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

като разгледа докладваното от съдия Е. Д. гр. д. № 2950 по описа на ВКС за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт Г. Н., като пълномощник на Агенция „Пътна инфраструктура”, Областно пътно управление-София и по касационна жалба, подадена от адв. М. И., като пълномощник на К. Ф. Д., срещу въззивно решение № 55 от 31.01.2025 г., постановено по гр. д. № 568/2024 г. по описа на Софийския окръжен съд.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът в касационното производство - Държавата, представлявана от министъра на финансите, не е подал писмен отговор.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Производството е образувано по предявени от ищцата срещу държавата искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди и искове с правно основание чл. 109 ЗС срещу Държавата. При условията на евентуалност исковете са предявени срещу Агенция „Пътна инфраструктура” /[Фирма 2]/.

С решението на Елинпелинския районен съд исковете са уважени срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите.

С обжалваното въззивно решение е отменено изцяло първоинстанционното решение и вместо него е постановено ново по същество, с което са отхвърлени исковете срещу Държавата и са уважени срещу евентуалния ответник, като[Фирма 2] е осъдена да заплати на ищцата сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди: безсъние, неспокоен съд, усещане на страх, безпокойство поради очакване домът й да се разруши, напрежение, отчаяние, разочарование, поради усещане на шум и вибрации в къщата, находяща се в [населено място] П., от преминаващи по ж. п. надлеза тежки камиони и интензивен пътен трафик, заедно със законната лихва, считано от 17.08.2021 г. Отхвърлен е иска с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу[Фирма 2] за заплащане на сумата 20 000 лв.-обезщетение за имуществени вреди: напуквания по конструкцията на къщата външно и вътрешно на зидарията, напукване на плочите/таваните, разрушени прозоречни первази, разместени каси на врати и прозорци, свлечена покривна конструкция, паднала мазилка и корнизи, пропадане на улична ограда. Уважен е иска с правно основание чл. 109 ЗС, като[Фирма 2] е осъдена да преустанови бездействието, с което пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху имота, като предприеме действия по ремонт на пътната настилка, поставяне на компенсаторните фуги и изграждане на шумозащитни съоръжения на жп надлез, км. 14+100 при Гара Е. П., път III-105, община Е. П.

Касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” е срещу въззивното решение в осъдителните му части срещу нея. Поддържаното основание е по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК - очевидна неправилност.

Касационната жалба на ищцата е срещу въззивното решение в частите, с които са отхвърлени исковете срещу Държавата.

В изложението са поставени следните въпроси, по отношение на които се твърди наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се сочи, че същите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. „Може ли отговорност за вреди да бъде търсена едновременно на основание чл. 49 и чл. 50 ЗЗД“. Твърди се противоречие с ППВС № 17 от 18.11.1963 г. 2. „длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата и да изложи мотиви“; 3. „Налице ли е увреждащо деяние, когато за настъпили/нанесени вреди са налице множество фактори, които оказват негативно въздействие, и съответно при установяване наличието на един от тези негативно въздействащи фактори, допустимо ли е и следва ли да бъде ангажирана отговорността на източника/причинителя чрез действие/бездействие на това негативно влияние. Сочи се противоречие с решение № 370/01.12.2015 г. по гр. д. № 2310/2015 на ВКС, четвърто г. о.; 4. „Следва ли при условията на пълно и главно доказване ищецът да установява отрицателни факти, а именно, при наличие на увреждане, потенциално причинено от няколко различни фактора, ищецът да докаже наличието на един от тях /заявеният като източник на претендираното право/ и да установи и липсата на другите фактори-т. е. да установи отрицателните факти, че тези други фактори не са налице“.

Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК - очевидна неправилност.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на Държавата, представлявана от министъра на финансите. Оплакването е, че легитимирана да отговаря по исковете е Агенция „Пътна инфраструктура”.

Въззивният съд е приел, че легитимиран да отговаря по исковете е ответникът[Фирма 2]. Изложил е следните съображения: процесният път е републикански. В чл. 19, т. 1 ЗП е установено задължение за Агенция „Пътна инфраструктура” да управлява републиканските пътища. Това обуславя възможността Агенцията да отговаря по искове, свързани със защита срещу неоснователно въздействие върху обекти на право на собственост на трети лица. По силата на чл. 30, ал. 1 ЗП[Фирма 2] осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Процесният надлез представлява пътно съоръжение по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР на ЗП и е част от републикански път. Въз основа на ППВС № 4/30.10.1975 г., т. 3, е направено разграничение между отговорността по чл. 50 ЗЗД и отговорността по чл. 49 ЗЗД, като е посочено, че когато при ползване на вещта е допуснато нарушение, отговорността е по чл. 49 ЗЗД, каквато е и настоящата хипотеза.

По делото е установено с експертиза на в. л. Н., че цялостното състояние на собствената на ищцата жилищна сграда не е добро. Налице са пукнатини по цялата къща, обрушване на стоманобетоновата площадка пред входа и довеждащата до нея стоманобетонова външна стълба, като носещата армировка е разкрита. Според експертиза на в. л. В. има повреди по оградата и къщата, като по оградата се изразяват в пропуквания, олющвания, разместване, а по къщата са по фасадата, засегната е покривната конструкция. Има пропуквания, олющвания, обрушвания, опадала мазилка, оголена тухлена зидария, пропуквания около прозорците, нарушена е целостта на стълбището от към входа, на самия вход и на козирката над нея. В стаите също има пропуквания, паднала мазилка от тавана и стените. Направено е заключение, че описаните повреди могат да бъдат причинени както от вибрации, така и от други фактори.

Въззивният съд е приел, че е спорен въпросът дали настъпилите повреди се намират в причинно-следствена връзка с генерираните от път № 105 и пътно съоръжение „надлез“, вибрации. Обосновал е извод, че липсва такава връзка. Кредитирал е заключението на в. л. Н., според което вибрациите могат да бъдат фактор за отваряне на пукнатини, но не единствен такъв. При положение, че сградата има стоманобетонов скелет и стените са обрамчени със стоманобетонови пояси и колони, те биха поели сериозни натоварвания, без да се отварят пукнатини. Други причини са неравномерното слягане на земната основа, замръзването на основите, естествено стареене, некачествените материали. При огледа са констатирани пукнатини, които със сигурност нямат връзка с вибрациите-при подмяна на прозореца, зидарията не е привързана към тази на съществуващата фасадна тухлена стена. По цялата височина на прозореца има пукнатини, като вибрациите биха могли единствено да ги задълбочат. Процесната къща е изградена през 1960 г. Направена е съпоставка с останалите къщи /общо са 6, разположени в близост до съоръжението/. Най-близо е къща № 1 /на снимка № 4, която акумулира най-много вибрации, но е със стоманобетонов скелет и има незначителни пукнатини/.

Приел е за основателен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С експертизи на вещите лица В. и М. са установени завишени норми на вибрации; същите са над максимално допустимите нива. Според дневни измервания и контрол на шума и измереното виброускорение, с източник на вибрация „пътен трафик“ не съответства на изискванията за максимални допустими нива стойности на вибрации в жилищни помещения /Наредба № 9/2010 г. за максимално допустими стойности на вибрации в жилищни помещения/. В случая са установени и наднормени нива от пътния трафик.

Според техническа експертиза на в. л. М. пътното съоръжение, минаващо над ж. п. коловозите, представлява надлез от стоманена конструкция, лежаща на масивни стомано-бетонови основи в двата края. Съоръжението е изградено през 1980 г. Процесната сграда се намира на по-малко от 10 м. разстояние от него. През 2016 г. е бил извършен ремонт на металната конструкция на надлеза. При парапета на моста от двете му страни няма изградени шумозаглушителни предпазни съоръжения; установени са повреди по парапета и настилката. Дадено е заключение, че шумът е от компенсаторните фуги, а не от вибрациите. Може да се намали, ако се поставят допълнителни съоръжения.

Обоснован е извод за бездействие на ответника и за основателност на негаторния иск. Възможно е да се намали негативното влияние на нивата на шум, вибрации, прахови частици, автомобилни емисии, като се предприемат следните действия от ответника: извършване на основен ремонт на повърхностната асфалтова настилка и компенсаторните фуги, както и чрез изграждане на подходящи шумозащитни съоръжения.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, съставът на ВКС, Второ г. о., съобрази следното:

Според задължителните указания, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, касационната инстанция е длъжна да го допусне до касационен контрол, независимо от посочването от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет.

Настоящият състав приема, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване на атакуваното въззивно решение с цел преценка неговата допустимост.

В съдебната практика се приема, че отговорността на държавата за вреди може да бъде реализирана чрез предявен срещу самата нея иск, а в случаите, когато това е допустимо и чрез иск предявен против причинилия увреждането неин орган, в който случай последният има качеството на процесуален субституент. Във втория случай държавата не става страна по делото, но е обвързана от решението. Конституирането на процесуалния субституент като главна страна по делото, която извършва процесуалните действия от свое име, изключва възможността носителят на задължението (в случая държавата) да вземе участие в процеса като главна страна – в това е смисълът на процесуалната суброгация и разпростирането на действието на съдебното решение (решение № 71/06.04.2020 г. по гр. д. № 3804/2019 г., ІV г. о.). Затова в процеса държавата не може да участва едновременно и като главна страна, представлявана от министъра на финансите, и чрез свой орган (Агенция „Пътна инфраструктура”) като процесуален субституент.

Жалбоподателите дължат внасяне на държавна такса в размер на 122,71 евро всеки от тях /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационните жалби по същество.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 55 от 31.01.2025 г., постановено по гр. д. № 568/2024 г. по описа на Софийския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателя К. Ф. Д. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 122,71 евро и представи в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

УКАЗВА на жалбоподателя Агенция „Пътна инфраструктура” в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 122,71 евро и представи в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: