ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3000

гр.София, 08.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

осемнадесети май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1770/ 2026 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, гр.Варна /ВиК Варна/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 9/ 13.01.2026 г. по гр. д.№ 431/ 2025 г. /поправено с постановено по същото дело определение № 96/ 13.02.2026 г./, с което частично е потвърдено и частично е отменено решение на Варненски окръжен съд № 332/ 26.03.2025 по гр. д.№ 2274/ 2024 г. и като краен резултат ВиК Варна е осъдено да заплати на Вила Нордик ООД, гр.Варна, сумата 10 757,84 евро и на Н. С. С. сумата 2 203,41 евро - обезщетения за увреждане на подпорна стена на поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1384, находящ се в гр.Варна, ж. к.Бриз м-ст Св.Никола, ул. 2-ра /сега ул.“арх.Венедикт Попов“/ вследствие авария от 13.06.2022 г на уличен водопровод под надзора на ответника, на основание чл. 50 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 13.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, като исковете са отхвърлени за разликата над уважения до претендирания размер от 30 383,52 евро за всеки от ищците и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Въззивното решение не е обжалвано от ищците, няма съмнения по валидността му, поради което в частта, отхвърляща предявените искове, то е влязло в сила.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят повдига въпросите 1. “При формулирано възражение в насрещната въззивна жалба относно размера на обезщетението, длъжен ли е въззивният съд да разгледа, да обсъди и да...