ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3071

гр.София, 09.06.2026г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 2105/2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК по частна жалба на Н. А. Н. срещу определение №158/19.03.2026г. по в. ч.гр. д.№ 80/26г. по описа на ОС Силистра, с което е потвърдено определение на РС Силистра за оставяне без разглеждане на молба на Н. по чл. 207 ГПК за обезпечаване на доказателства.

Жалбата съдържа оплаквания за неправилност на въззивното определение и недопустимост на потвърденото с него определение на РС Силистра.

При служебна проверка настоящият състав констатира, че частната жалба е недопустима като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

С атакуваното определение е потвърден акт на първоинстанционния съд по молба на ищеца Н. по чл. 208 ГПК. Обжалваното въззивно определение не потвърждава преграждащо определение на първата инстанция, т. е. не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, а според практиката на ВКС то не попада и в приложното поле на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, т. е. не е определение, с което се дава разрешение по същество на друго самостоятелно производство или да се прегражда неговото развитие. Приема се, че производство по обезпечаване на доказателства има несамостоятелен и привременен характер, поради което постановените в него съдебни актове не дават разрешение по същество на друго производство, нито те биха могли да имат преграждащ за развитието на самото исково производство ефект. Аргумент за това се извежда и от задължителната практика на ВКС - ТР № 5/2015 на ОСГТК на ВКС, което не включва определението, с което съдът се произнася по молба по чл. 208, ал. 1 ГПК, в...