Особено мнение на съдия Невин Фети по Определение № 6 от 11.06.2026 г. по к. д. № 1/2026 г.

Подписвам с особено мнение Определение № 6 от 11.06.2026 г., с което е отклонено в цялост искането на Висшия адвокатски съвет и е прекратено производството по к. д. № 1/2026 г., по следните съображения:

Действително след постановяване на определението за допускане на делото за разглеждане по същество една от оспорените разпоредби – тази на чл. 368, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), е изменена с § 17, т. 13, б. „а“ от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Недопустимостта на производството по оспорване на чл. 368, ал. 3 НПК е мотивирана с обстоятелството, че „след като оспорената законова разпоредба вече не е част от правния ред, Съдът не може да разглежда искане за установяване на нейната противоконституционност поради отпадане на предмета на искането“. Аргумент за отклоняване на искането по отношение на оспорения § 8 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 97 от 2025 г.) е липсата на „самостоятелно приложно поле“ на разпоредбата, „която урежда единствено действието по време на оспорения закон“.

Горните доводи могат да обосноват отклоняването на искането в съответните му части, но не и прекратяването на производството в неговата цялост, тъй като сред оспорените разпоредби има и такава, която нито е променена, нито е отменена, нито действието ѝ е отпаднало. Това е разпоредбата на чл. 368, ал. 2 от НПК, оспорена в частта „на прокурора по ал. 3“. Според мнозинството тя „е останала непроменена, което обаче не я прави самостоятелен предмет на конституционен контрол предвид препращащия ѝ характер и новото съдържание на ал. 3“. Намирам този извод за непрецизен по две причини.

На първо място, обстоятелството, че една разпоредба е препращаща, не означава, че...