ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308

гр. София, 10.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател:Бисер Троянов

Членове: Петя Колева

Весислава Иванова

като разгледа докладваното от Весислава Иванова Касационно частно наказателно дело № 20268003200528 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 43, т. 1 НПК.

С Разпореждане № 315 от 4 юни 2026 г. на председателя на Районен съд - Поморие е прекратено производството по н. ч.х. д. № 134/26 г. и делото е изпратено на ВКС с аргументи за наличието на предпоставките на чл. 43, т. 1 НПК.

Като съобрази изложеното в разпореждането и материалите в делото настоящият съдебен състав прие, че са налице основания за промяна на местната подсъдност поради следните съображения:

От приложените протоколи за избор на съдия-докладчик и от определенията на избраните съдии е видно, че тримата, възможни да разгледат делото съдии в РС – Поморие, са се самоотвели на основание чл. 29, ал. 2 НПК. Идентичните им мотиви – вероизповедание, различно от това на частния тъжител - не подлежат на същностен контрол от страна на върховната инстанция. Процесуалният закон не предвижда възможност за подобна преценка. Последното обаче не препятства констатацията, че изложените съображения не са съответни на разумното изискване за разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд и тангират с отказ от правосъдие. Подходът към самоотводите не следва да е формален. Прилагането на този институт предполага наличието на действителни основания, създаващи реални опасения за възможна предубеденост или заинтересованост на съдията, а не позоваването на възможно бъдещо съмнение у страните и обществеността, породено от привидно опасение. Да се сподели логиката на направените в случая самоотводи, означава да се допусне разглеждане на делото само от съдия, споделящ вероизповеданието на частния тъжител. Едва ли е нужно разяснението за абсурдността на подобно съждение.

Както бе отбелязано, (не)обосноваността на...