ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 310

гр. София, 11.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател:Теодора Стамболова

Членове:Мая Цонева

Петя Колева

като разгледа докладваното от Т. С. К. частно наказателно дело № 20268003200530 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.

С разпореждане №237/08.06.26 г., постановено по Н.Ч.Д. 192/26 г. по описа на РС - Севлиево, съдията-докладчик е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност, решаем от ВКС по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по делото, намери за установено следното:

С решение №118/15.12.2025 г. по Н.Ч.Д.404/25 г. по описа на РС - Севлиево, лицето М. Ц. Ц. е настанен за задължително лечение при стационарна форма в ДПБ - Карлуково. Със същия съдебен акт директорът на това здравно заведение е задължен да представя периодично пред РС-Луковит съдебно-психиатрична експертиза на лицето, с оглед преценка на необходимостта от прекратяване или продължаване задължителното му настаняване и лечение.

Пред РС-Луковит е образувано Н.Ч.Д.100/26 г., в рамките на което е представена съдебно-психиатрична експертиза за състоянието на Ц. от директора на ДПБ - Карлуково. Производството по това дело е приключило с влязло в сила решение №44/27.03.26 г. Съгласно него е изменена формата на провежданото задължително лечение – амбулаторно, както и е определено здравното заведение за провеждане – ДПБ-Севлиево. На 24.04.26 г. е постъпило писмо от ДПБ-Севлиево, с което съдът е уведомен, че лицето не се явява за провеждане на назначеното лечение. С Определение №125/21.05.26 г. по Н.Ч.Д. 100/26г. на РС-Луковит е прекратено производството и делото е изпратено по компетентност на РС-Севлиево.

Пред последния е образувано Н.Ч.Д.192/26 г., прекратено с цитираното вече разпореждане №237/08.06.26 г.

В извършената от съдията-докладчик при РС-Севлиево проверка за наличие на компетентност същият е установил, че решение № 44/27.03.26 г. по Н.Ч.Д.100/26 г. по описа на РС-Луковит е влязло в законна сила. Това детерминира компетентността на РС-Севлиево, произтичаща от чл. 164, ал. 2 ЗЗ, да решава въпросите, визирани в цитираната разпоредба, доколкото става дума за амбулаторно лечение на лице, живеещо в гр.Севлиево.

Независимо от това в прекратителното разпореждане съдията-докладчик от цитирания съд е обосновал липсата на компетентност на РС-Севлиево, сочейки процесуални неблагополучия по привеждане в изпълнение на влязлото в сила решение на РС-Луковит, без да държи сметка, че този въпрос се явява периферен спрямо централното производство, имащо за цел решаване на въпросите във връзка с лечението на освидетелстваното лице. Трудно е да се разбере с юридически аргументи и защо съдията-докладчик, след изведена положителна констатация за наличие на компетентност на несъдебен орган при така породилите се неудачи по привеждане в изпълнение на съдебното решение, е решил РС-Луковит да се явява съдът, с който следва да повдигне препирня за подсъдност. За последния биха важали не по-малко тези неудачи, като при това той не се явява компетентен вече, в границите на така развитото производство.

Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА прекратеното от РС-Севлиево Н.Ч.Д. 192/26 г. за образуване и разглеждане от същия съд.

Определението е окончателно.

Препис от настоящото определение да се изпрати на РС-Луковит за сведение.