ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1706

гр. София, 10.06.2026 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 534 по описа за 2026г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, представлявано от юрисконсулт С. Л., срещу решение № 366 от 27.11.2025г. по в. гр. д. № 877/2025г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 620 от 31.07.2025г. по гр. д. № 1821/2024г. на Районен съд – Хасково. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против С. А. А. иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за присъждане на сумата 24 200 лева, представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/117002059299 за причинени при ПТП на 01.06.2018г. в [населено място] имуществени и неимуществени вреди на С. Г. Ш..

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Намира, че и двете инстанции неправилно са подменили законовия критерий „напуснал местопроизщшествието“ с наказателноправния термин „бягство“, като по този начин са въвели несъществуващо в закона изискване и са ограничили приложното поле на регресната норма. Твърди, че разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ не изисква установяване на укриване, умисъл или престъпно поведение, а свързва регресното право с обективния факт на напускане на местопроизшествието в нарушение на законовите задължения на водача. Сочи, че в случая е безспорно установено, че ответникът не е уведомил органите на МВР и не е останал на мястото на ПТП, с което...