ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1688/гр. София, 10.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

като изслуша докладваното от съдия Костадинова к. т.д. № 1354/2025 г., взе предвид следното:

С определение от 01.12.2025 г. е допуснато касационно обжалване на Решение № 11/13.01.2025 г. по в. т.д. № 506/2023 г. на АС-Пловдив в частта, с която е потвърдено Решение № 116/04.04.2023 г. по т. д. № 274/2022 г. на ОС-С. З. за частично отхвърляне на предявените от Т. М. В. и Й. Я. А. срещу „В. П. Ф. АД осъдителни искове за обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на Д. Т. В., настъпила във Федерална република Германия при пътно-транспортно произшествие.

Обжалването е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса има ли правомощие въззивният съд да пререшава неоспорен от страните факт, релевантен за определяне на приложимото към спора материално право, и ако да – как следва да процедира при упражняването му. Въпросът е приет за обуславящ за изхода от делото, доколкото един от касационните доводи е свързан с приложимото право (българското или германското), определимо при условията на чл. 4, пар. 1-3 от Регламент (ЕО) 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим IІ).

След провеждане на устните състезания с определение от 18.02.2026 г., постановено по к. т.д. № 1674/2025 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. (образувано във връзка с претенции, произтичащи от същото пътно-транспортно произшествие), на основание чл. 629 ГПК е отправено запитване до СЕС за тълкуване на чл. 4 от Регламента по следните въпроси: 1. Разпоредбата на чл. 4, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“), предвиждаща изключение от общия принцип за приложимото право към задължения, произтичащи от непозволено увреждане, уреден в чл. 4, пар. 1 от същия регламент, следва ли да остане неприложена при предявен пряк иск на увредено лице за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на негов близък срещу застраховател на „Гражданската отговорност“ при използване на моторни превозни средства, в случай че държавата, в която е настъпила вредата, е и държавата на правото, което е приложимо към договора за застраховка, и на правото, което урежда правилата за безопасност в случай на пътнотранспортно произшествие? 2. Разпоредбата на чл. 4, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) допуска ли дерогация на приложимото съгласно чл. 4, пар. 2 от същия регламент право на държавата по обичайното местопребиваване на лицето, чиято отговорност се търси, и на увреденото лице при предявен пряк иск на увредено лице за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на негов близък срещу застраховател на „Гражданската отговорност“ при използване на моторни превозни средства при по-тясна връзка с правото на друга държава, основана на обстоятелството, че договорът за застраховка е сключен със застраховател с обичайно местопребиваване в друга държава за превозно средство с регистрация в тази държава и пътнотранспортното произшествие е настъпило също в тази държава? Може ли да се прецени тази по-тясна връзка като явна по смисъла на чл. 4, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“), след като от обстоятелствата следва, че по отношение на застрахователния договор и на правилата за безопасност ще се прилага правото на една и съща държава и това е правото на държавата, в която е настъпила вредата? 3. Как следва да се тълкува употребеното в чл. 4, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) понятие „увреденото лице“, чието обичайно местопребиваване към момента на настъпване на вредата евентуално би било от значение за определяне на приложимото право, ако тази разпоредба е приложима при пряк иск на това увредено лице за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на негов близък, предявен срещу застраховател на „Гражданската отговорност“ при използване на моторни превозни средства – според обичайното местопребиваване на това увредено лице или според обичайното местопребиваване към момента на настъпване на вредата на пострадалото лице (починало при пътнотранспортното произшествие)? По отправеното запитване е образувано дело С-137/26. По по-ранно отправено по к. т.д. № 2553/2024 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., запитване пък е образувано дело С-45/26, по което съдът е сезиран с искане да даде тълкуване на понятието „лице, чиято отговорност се търси“ по смисъла на чл. 4, пар. 2 от Регламента.

От данните по настоящото дело може да се заключи, че независимо от отговора на правния (процесуален) въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, за крайното решение по спора ще е релевантно какво е действителното съдържание на горепосочените разпоредби, предмет на отправените искания пред СЕС. Това налага производството по делото да бъде спряно на основание чл. 631, ал. 1 ГПК, за да бъде съобразено задължителното им съгласно чл. 633 ГПК тълкуване, ако такова бъде дадено по образуваните пред СЕС дела.

Така мотивиран и на основание чл. 631, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението, постановено в открито съдебно заседание на 12.02.2026 г., за даване ход на устните състезания.

СПИРА на основание чл. 631, ал. 1 ГПК производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дела С-45/26 и С-137/26.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.