ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3121

гр. София, 11.06.2026 г.

Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: В. М.

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Е. Д. ч. гр. дело № 1223 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. Х. П., подадена чрез адв. Й. Ч., срещу Определение № 116/19.02.2026 г. по в. ч. гр. д. № 65/2026 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено Определение № 5664/17.12.2025 г. по гр. д. № 2430/2025 г. на Окръжен съд - Варна, с което е върната исковата молба с вх. № 32354/10.11.2025 г., допълнена с уточняваща молба с вх. № 34940/01.12.2025 г., и е прекратено производството по гр. д. № 2430/2025 г. на О. В.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, във връзка с които са поставени следните въпроси: 1. „Следвало ли е съда да се произнесе по първите искове включени в предмета на спора, които са индивидуализирани чрез основанието и петитума на иска, и които са от значение за изхода на делото?“; 2. „Допуснал ли е въззивния съд нарушение изпълнявайки своята правораздавателна дейност в противоречие с установената съдебна практика?“; 3. „Процесуална пречка ли е нищожността на завещанието да бъде установена по отношение на ответниците, придобили имота преди завеждане на иска и постановяване на решението по чл. 42 ЗН?“; 4. „Длъжен ли е съда да обсъди всички възражения и доказателствени искания?“; 5. „Длъжен ли е въззивния съд служебно да събере доказателствата, които по начало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна или това е допустимо само при съответното оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоначалното разглеждане на делото?“. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалвания акт – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция акт.

Производството по делото е образувано по обективно и субективно съединени искове, предявени с искова молба от 10.11.2025 г. на П. Х. П., а именно: искове срещу Д. Г., А. А., Т. Б. и М. Б., за прогласяване нищожността на саморъчно завещание с предмет апартамент № *, находящ се в [населено място], [улица], вх. 2, ет. 1, съставено от К. Х. П. в полза на Д. С. Л., тъй като не е написано и подписано от завещателя; за отричане правата на собственост на ответниците върху процесния имот и за прогласяване нищожността на договор за продажба от 18.01.2019 г. между заветника и Д. Г. и на договор за продажба от 12.04.2019 г. между Д. Г. и А. А., от една страна, и Т. и М. Б., от друга.

По делото е установено, че с влязло в сила на 22.12.2021 год. решение по гр. дело № 1430/2020 год. на Варненския окръжен, е прогласена нищожността на процесното саморъчно завещание, тъй като същото не е написано и подписано от завещателя К. Х. П., на основание чл. 42, б. “б“, вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, по предявения от П. Х. П. срещу Д. С. Л. иск.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 17/18.01.2019 год., Д. Л. е продал на Д. Г. получения по завещание недвижим имот.

С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 79/12.04.2019 год., Д. Г. и А. А. са продали на Т. и М. Б. процесния апартамент.

С влязло в сила на 14.05.2025 г. решение № 1213/25.10.2023 г. по гр. д. № 554/2022 г. на Окръжен съд - Варна, поправено с решение № 1522/21.12.2023 г., са отхвърлени предявените от П. Х. П. срещу Т. С. Б. и М. Й. Б., искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на основание наследствено правоприемство от брат си К. Х. П., починал на 26.08.2018 г., на следния недвижим имот: апартамент № *, находящ се в жилищна сграда в [населено място], [община], с административен адрес: [улица] за осъждане на ответниците да й предадат владението върху имота. Решението е постановено при участието на третите лица, помагачи на ответниците - Д. Г. и А. А..

Съдът приел, че в депозираните от жалбоподателката в настоящото производство искова и уточняваща същата молба, с която са предявени исковете не са изложени юридически факти, които да не са обхванати от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение № 1213/25.10.2023 г. постановено по гр. д. № 554/2022 г. на Окръжен съд - Варна. В исковата молба, по която е било образувано гр. д. № 554/2022 г. и с която са предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС срещу Т. Б. и М. Б. за процесния апартамент и в исковата молба с вх. № 32354/10.11.2025 г., поправена с уточняваща молба с вх. № 34940/01.12.2025 г., по която е образувано гр. д. № 2430/2025 г. на Окръжен съд - Варна, е описана една и съща фактическа обстановка. Посочено е, че братът на П. Х. П. -К. Х. П., е починал на 26.08.2018 г., като тя е единствен негов наследник. К. П. е бил собственик на процесния апартамент, като след смъртта му ищцата установила, че трето лице – Д. Л., се представя за собственик на апартамента въз основа на саморъчно завещание от брат й. П. Х. е предявила иск срещу Д. Л. за прогласяване нищожността на завещанието. Предвид това съдът приел, че силата на пресъдено нещо формирана от Решение № 1213/25.10.2023 г. по гр. д. № 554/2022 г. на Окръжен съд - Варна, с което са отхвърлени предявените от П. Х. П. искове по чл. 108 ЗС представлява процесуална пречка за предявяване на нов иск от ищцата със същото правно основание, основан на същите факти срещу същите ответници за процесния апартамент, както и за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху същия имот срещу Т. Б. и М. Б..

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Първите три поставени въпроса не са правни, а представляват преформулиран довод за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение. Според точка първа от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за извършената преценка на приетите доказателства. Във фазата по допускане на частните касационни жалби до касация съда се произнася дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по поставените въпроси.

Останалите въпроси касаят задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи, възражения и доказателствени искания на страните и служебно да събере доказателства, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна. В разглеждания случай, въззивният съд е приел, че предвид силата на пресъдено нещо формирана от Решение № 1213/25.10.2023 г. по гр. д. № 554/2022 г. на Окръжен съд – Варна за жалбоподателката не е налице и правен интерес, въз основа на същите факти да предяви иск срещу Д. Г., А. А., Т. Б. и М. Б. за прогласяване нищожността на завещанието и за прогласяване нищожността на двата договора за продажба на процесния апартамент, в резултат на което производството по делото е било прекратено като недопустимо. Ето защо поставените въпроси се явяват неотносими за изхода на делото и не могат да обуславят допускане на касационно обжалване.

Не са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Жалбоподателката не е изложила аргументи за очевидна неправилност. Такива пороци не се установяват и от извършената от съда служебна проверка.

В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 116/19.02.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 65/2026 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: