ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3159

София, 12.06.2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27.05.2026 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Милена Даскалова

Диана Коледжикова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 3678/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на С. Г. М., Е. Д. М., В. Г. М. и М. В. М., чрез адв. Д. Л. К., срещу решение № 249/15.05.2025 г. по възз. гр. д. № 745/2024 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 130 от 21.06.2024 год. по гр. дело № 257/2024 год. Районен съд - гр.Ихтиман, с което на основание чл. 109 ЗС:

- са осъдени С. Г. М., Е. Д. М., Г. С. М. и М. В. М. да премахнат прегражденията - стелажи /рафтове/, поставени пред вратите за мазето/сутерена и първия етаж откъм общото стълбище в североизточната част на къща, находяща се в [населено място], [улица], сграда с идентификатор ***;

- са осъдени С. Г. М. и Е. Д. М. да премахнат преграждението - изградени дървени парапети на стълбите пред входната врата от източната страна на същата къща;

- е осъден С. Г. М. да предостави на Н. П. М., К. К. М. и Ц. К. М. ключ от входната врата от източната страна на сградата, водеща до общото стълбище на сградата.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

С подадения отговор ответниците Н. П. М., К. К. М. и Ц. К. М., чрез адв. Е. К., оспорват касационната жалба, като излагат твърдения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирани лица, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № 8, н. д. № 7/2023 ищците Н. М., К. М. и Ц. М. са признати за собственици по жилище с идент. ***, намиращо се на първия етаж в сградата, построена в имот с идент. ***по кадастралната карта на [населено място], ведно с 1/2 ид. ч. от тавана на сградата, цялото мазе под старата част на сградата, ведно с баня, тоалетна и коридор, както и 1/2 ид. ч. от мазето под пристройката и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и от поземления имот, с право на ползване на източната половина от имота.

С нотариален акт № 193, н. д. № 175/2015 год. ответниците Г. С. М. и съпругата му М. В. М. са дарили на сина си С. Г. М. жилище с идент. ***на втория етаж от сградата, построена в имот с идент. ***по КК на [населено място], ведно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и от поземления имот, с право на ползване на западната половина от имота, като дарителите са си запазили правото на ползване върху имота. Ответникът Г. М. е починал в хода на производството и негови наследници по закон са ответниците М. М. - съпруга, С. М. - син и В. М. - дъщеря.

С нотариална покана от 06.03.2023 год. ищците поканили С. М. в едноседмичен срок да им предаде ключ от входната врата на сградата, намираща се на източната фасада и да премахне преградата на стълбищната площадка към сутеренния етаж на сградата, както и намиращите се вещи в общото помещение, което се полза от ответника за склад.

За да направи извод за основателност на исковете, въззивният съд се е основал на заключението на съдебно-техническата експертиза, според която ищците не могат да ползват собствения си първи жилищен етаж, сутерена /мазето/ на сградата и 1/2 ид. ч. от тавана на къщата откъм предвидения и изпълнен по одобрения архитектурен проект вход, тъй като площадката пред входа е оградена от юг и изток с дървен парапет и са направени нови стъпала от северозападната страна на къщата откъм определената за ползване от ответниците западна половина на дворното място. Ищците са си осигурили достъп до първия етаж и мазето, като са изградили вход и входно антре и са направили стълбище до етажа и мазето на мястото на предвидената в проекта на първия етаж баня. Освен това съдът е приел от заключението на вещото лице, че пред вратата за достъп до мазето и първия етаж откъм стълбищната клетка на сградата са поставени преграждения - стелажи/рафтове с буркани, които пречат за достъпа до тях. Тези преграждения препятстват свободното ползване от ищците на собствените им първи етаж от сградата, мазето под старата част на сградата, както и на общия вход, стълбището и тавана на сградата. Съдът се е основал и на показанията на свидетелката В., установяваща, че между страните по делото има конфликт, тъй като ответниците препятстват достъпа на ищците до таванските помещения и общите части на сградата. Вратите за излаз в коридора, който води към тавана, са заключени от Г. М., а ищците нямат ключ.

Предвид заключението на съдебно - техническата експертиза и свидетелските показания, съдът е счел за неоснователен довода на ответниците, че ищците не са лишени от достъп до имота. Прието е също, че твърдението на ответниците, че имотът се ползва по начина, по който страните са се договорили и са си разпределили ползването, също е неоснователно, защото, видно от схемата към заключението на вещото лице, ищците не могат да ползват входа от североизточната страна на сградата /по проекта/, тъй като площадката пред входа е оградена от юг и изток с дървен парапет и са направени нови стъпала от северозападната страна на къщата. По този начин ищците не могат да влизат в къщата именно от определената им за ползване източна част на дворното място. Според въззивния съд тези неправомерни преграждения се поддържат от ответниците, като С. М. и Е. М. живеят в процесния имот, а Г. М. и М. М. са си запазили вещното право на ползване. Пасивно легитимирани да отговарят по иска по чл. 109 от ЗС са не само лицата, извършили неоснователните действия, но и тези, които ги поддържат.

Предвид тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.

Не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса за доказателствената тежест при предявен иск по чл. 109 ЗС, защото касаторите не са обосновали наличието на специалната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване – не е посочена практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи. Касаторът поддържа противоречие с решение № 12 от 15.01.2020 г. по гр. д. № 1456/2019 г. на ВКС, III г. о., каквото решение няма. Гражданско дело № 1456/2019 г. на ВКС е на I г. о. и е образувано по постъпила частна жалба, като по него е постановено определение № 131 от 29.07.2019 г.

По посочения въпрос се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 215 от 26.05.2011 г. по гр. д. № 874/2010 г. на ВКС, I г. о., в което според касатора е прието, че: За негаторния иск е необходимо да се докаже не само фактът на пречката, но и нейната пряка връзка с конкретно действие/бездействие на ответника. Твърдения за общи пречки без индивидуализация на извършителя са недостатъчни. В решение № 215 от 26.05.2011 г. по гр. д. № 874/2010 г. на ВКС такъв извод няма. Освен това разгледаната по посоченото дело хипотеза е различна от настоящата – ВКС се е произнесъл по иск по чл. 109 ЗС, предявен против община и лице, на което общината е възложила извършване на работи, за които се е твърдяло, че създават пречки за упражняване правото на собственост.

По въпроса за доказването на отрицателни факти се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 7 от 10.01.2018 г. по гр. д. № 221/2017 г. на ВКС, V г. о., решение №44 от 03.03.2021 г. по гр. д. № 309/2020 г. на ВКС, II г. о. И по този въпрос касаторите не са обосновали специалната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Решение № 7 от 10.01.2018 г. по гр. д. № 221/2017 г. на ВКС, V г. о., не би могло да има, защото към този момент във ВКС няма V г. о. Гражданско дело № 221/2017 г. на ВКС е на второ г. о. и е образувано по постъпила молба за отмяна на влязло в сила решение, която молба е оставена без разглеждане с определение № 26 от 7.02.2017 г. Няма решение №44 от 03.03.2021 г. по гр. д. № 309/2020 г. на ВКС, II г. о. Гражданско дело № 309/2020 г. на ВКС е на I г. о., образувано е по постъпила частна жалба и по него е постановено определение № 18 от 3.02.2020 г.

Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Може ли състоянието на вещ (напр. наличие на рафтове) да се приеме за действие по смисъла на чл. 109 ЗС, без да се докаже неговият източник?

По поставения въпрос не се установява общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване - въпросът не е изведен от мотивите на въззивното решение. Въззивният съд не е приел, че наличието на рафтове е състояние на вещта и съответно, че състоянието на една вещ е действие. Изводите на въззивния съд са, че е създадено състояние, което е пречка за упражняване на правото на собственост, като пасивно легитимирани да отговарят по иска по чл. 109 от ЗС са не само лицата, извършили неоснователните действия, но и тези, които поддържат това неоснователно действие. Тези изводи са в пълно съответствие с практиката на ВКС /решение № 163 от 4.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 656/2011 г., II г. о./, в която се приема, че всяко смущаване на правото на собственост може да бъде предмет на негаторна защита, като пасивно легитимирано по него е всяко лице, а не само извършителят на нарушението, ако към момента на предявяването му поддържа противоправното състояние в имота.

Поради липса на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се извършва преценка дали е налице твърдяното от касаторите противоречие с посочените от тях решения на ЕСПЧ по дело Sargsyan v. Azerbaijan (№ 40167/06, § 150) и по дело AliSic and Others v. Bosnia and Herzegovina (№ 60642/08, § 110).

По въпроса за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, вкл. и показанията на единствения свидетел, също не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е основал решението си на всички събрани по делото доказателства, като ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Въззивният съд не е основал решението си на част от доказателствата, необосновано изключвайки останалите, както и не е извършвал преценка на противоречиви свидетелски показания, игнорирайки тези на свидетел, имащ преки впечатления от случващото се в имота, давайки вяра на свидетел, който не е очевидец на събитията. Като е процедирал по този начин въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с посочената от касаторите практика на ЕСПЧ за правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКПЧ: дело Kraska v. Switzerland (№ 13942/88, § 30) и дело Moreira Ferreira v. Portugal (№ 19808/08, § 56). Несъгласието на касаторите с изводите на въззивния съд касае правилността на въззивното решение, преценката за която не може да се извършва в производството по чл. 288 ГПК.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. Решението не е и очевидно неправилно- не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, въззивният съд е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед изхода от спора в полза на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 766,98 евро /равностойността на 1 500 лв./.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 249/15.05.2025 г. по възз. гр. д. № 745/2024 г. на Софийски окръжен съд.

ОСЪЖДА С. Г. М., Е. Д. М., В. Г. М. и М. В. М. да заплатят на Н. П. М., К. К. М. и Ц. К. М. на основание чл. 78 ГПК направените разноски по делото пред ВКС в размер на 766,98 евро /седемстотин шестдесет и шест евро и 98 евроцента/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: