ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3208

гр.София, 15.06.2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Н. И.

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 1325 по описа на Върховния касационен съд за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. В., представлявана от адв. К. Т., срещу въззивно решение № 971/11.07.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 2481/2024 г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено решение № 260393/01.07.2024 г. по гр. д. № 5563/2019 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторката искове, а именно: да се прогласят за нищожни, като сключени при липса на съгласие, евентуално при накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, на договор за замяна на недвижими имоти по нотариален акт № .../23.02.2015 г., договор за продажба на наследство от 26.02.2015 г. с нотариална заверка на подписите, сключени със С. Т. М. (починал и заместен от наследниците си - Н. С. М. и Т. С. М.) и упълномощителна сделка по пълномощно рег. № 1546/23.02.2015 г.; искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД срещу Б. Т. Л. и В. И. И. – за установяване правото на собственост и предаване на ищцата на владението на апартамент № .., находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] идентификатор № .... по КККР и за заплащане на сумата 21 750 лв. обезщетение за лишаването на ищцата от ползването на жилището за периода 23.05.2017 г. - 17.04.2019 г.; иск по чл. 59 ЗЗД срещу Д. Ц. Т. за заплащане на сумата 9 450 лв. - обезщетение за лишаване от ползването на жилището за периода 20.07.2016 г. - 23.05.2017 г.

В изложението си жалбоподателката сочи, че са налице основания „по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК“ за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) налице ли е значителна нееквивалентност на престациите в случай на замяна на имот с друг на значително по-ниска стойност, дори при извършено парично уравняване; 2) когато при замяната едната престация е 10 пъти по-голяма от другата, налице ли е нарушение на добрите нрави; 3) общоизвестен факт ли е по смисъла на чл. 155 ГПК, че приблизителната цена на апартамент в София е над 10 пъти по-висока от тази на апартамент в [населено място]; 4) представлява ли съществено процесуално нарушение, указанието на съда да се представят доказателства за общоизвестен факт; 5) следва ли въззивният съд, ако констатира общоизвестен факт, който не е определен като такъв в доклада на първата инстанция, да направи нов доклад и да изключи общоизвестният факт от предмета на доказване.

В писмените отговори на ответниците Т. М., Д. Т., Б. Л. и В. И. се поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол, респ. - за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете за нищожност на сделките и обусловените от тях искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД са отхвърлени, въззивният съд се е позовал на приетото в съдебната практика и правната теория, че липсата на съгласие (съотв. на воля - при едностранни волеизявления, пораждащи правни последици - чл. 44 ЗЗД) трябва да бъде съзнателна, защото ако е несъзнателна, се прилагат правилата за унищожаемостта. В случаите на нищожност, съгласието на страните за сключването на договора не поражда никакви правни последици от момента на сключването му, а при унищожаемостта сключването на договора поражда желаните правни последици, но порокът, при който той е сключен, дава право на заинтересуваната страна да поиска унищожението на сделката. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е посочил, че не се установява ищцата да е сключила атакуваните сделки без намерение за обвързване, на шега или при упражнено насилие от страна на ответника С. М.. Обсъдени са и данните в приложените прокурорски преписки, в които по собствените обяснения на ищцата (дадени в периода на сделките) насилие спрямо нея през годините е упражнявано от дъщеря й, с която живеят заедно. Досежно променените доста по-късно (през 2019 г.) твърдения на В. (пак по прокурорска преписка), съдът е посочил, че те са останали недоказани в хода на делото, респ. - опровергават се от останалите доказателства, вкл. и свидетелските показания.

По иска за нищожност на разпоредителните сделки, поради накърняване на добрите нрави с оглед твърдяната нееквивалентност на разменените престации, е посочено, че фактическият състав на това основание не се свежда само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на разпоредения имот. Продажбата на вещ на цена, по-ниска от пазарната, не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност, а при замяната всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава - чл. 223 ЗЗД. За преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави се изхожда от баланса между общоприетите правила за добросъвестност и почтеност при сключването й от една страна, и свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) от друга. Нееквивалентността на насрещните престации не е достатъчно условие, за да се приеме, че сделката е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, доколкото свободата на договаряне предпоставя определянето на равностойността на престациите да се извърши от страните с оглед техния интерес. Принципно, нищожност поради накърняване на добрите нрави е налице, когато насрещната престация е практически нулева, респ. липсва престация, освен ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение. Прието е, че в случая няма основание да се счете, че атакуваните сделки са сключени в хипотеза на накърняване на добрите нрави - при липса на насрещна престация, а и поначало неизпълнението на задължението за плащане/доплащане на цената на имот, предмет на прехвърляне, не е основание за нищожност на сделката. В случая, с приетото заключение на ССЕ е установено, че плащането на продажната цена е извършено от купувача С. Т.. По договора за замяна ищцата е придобила собствеността на апартамент в [населено място], който по-късно е продала. С оглед формирания извод за неоснователност на претенциите за прогласяване нищожността на оспорените сделки, като неоснователни са отхвърлени и обусловените искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Поставените в изложението въпроси нямат претендираното от страната значение и не обуславят селектирането на жалбата.

По първите два въпроса в изложението в съдебната практика се приема, че добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките (вж. - решение № 24/09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. на ВКС, III г. о.). Нееквивалентността на престациите като конкретен израз на нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поначало се съобразява с правния интерес на страните. Затова като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите (вж. – решение № 615/15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение 119/22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2010 г. на ВКС, І г. о., решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, І г. о. ). Законодателят допуска, че цената на недвижимия имот може да бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. С обжалваното решение не е прието нещо различно. Въззивният съд е посочил, че значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато едната престация е практически нулева. Само наличието на нееквивалентност на насрещните престации, според представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извод, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Решаващите мотиви на въззивния съд, с които е отхвърлил предявените искове, не са в отклонение от посочената практика на ВКС, поради което релевираното от касаторката основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.

По следващите три въпроса (№3-5), касаещи евентуално допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада по чл. 146 ГПК, е приложимо разрешението по т. 2 на ТР № 1/2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТ. Разяснено е, че за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно (чл. 269, изр. 2 ГПК). Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В тази хипотеза съдът може и е длъжен единствено да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая, въззивният съд не е имал основание да извършва нов доклад във връзка със сочения като „общоизвестен факт по смисъла на чл. 155 ГПК“ - разликата в цените на жилищата в [населено място] и [населено място]. Във въззивната жалба страната не се е позовала на подобни процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция, нито е заявила нови искания за събиране на доказателства във връзка с неуказани като подлежащи за доказване факти. Отделно, каква е разликата в цените на имотите в [населено място] и [населено място] не е общоизвестен факт, доколкото тази разлика във всеки един случай е конкретна величина и подлежи на установяване по всеки спор.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 971 от 11.07.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 2481/2024 г. по описа на Апелативен съд – София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.