ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3211

София, 15.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов ч. гр. д. №2103/2026 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. Т. П., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез адвокат Г. Д., срещу определение №329/07.04.2026 г. по ч. гр. д. №144/2026 г. на Добричкия окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение №77 от 13.01.2026 г. по гр. д. №2320/2025 г. на Добричкия районен съд, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото по предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 9 312 лв. по издадена от Станев Агро ЕООФ фактура №83/23.05.2024г., приета като дължима за разноски по изп. дело № 20248110400053 по описа на ЧСИ с peг. №811 и район на действие ДОС, поради недопустимост на иска.

Жалбоподателят твърди неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна.

В изложението си жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите за задължението на съда да обсъди всички искания, доводи и възражения на страните в рамките на предмета на делото и за възможността да се предяви отрицателен установителен иск за недължимост на разноски в изпълнителното производство. Посочени са решения на ВКС и ТР№2 по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивният съд е приел, че искът е недопустим, защото защитата на длъжника срещу начислените от съдебния изпълнител разноски за изпълнителното производство се осъществява чрез обжалване...