ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3202

София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май, две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 1143/2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. К., чрез пълномощника адв. М. Г., срещу решение № 256 от 16.10.2025 г. по в. гр. дело № 378/2025 г. на Окръжен съд – Габрово. Потвърдено е решение № 120 от 21.03.2025 г. по гр. д. № 182569/2024 г. на Районен съд – Габрово, с което е отхвърлен иск на К. Д. К. с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането срещу Д. Х. Б. по договор за заем в размер на 10 930 лв. – общ размер на главниците, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

От фактическа страна въззивният съд приема за установено, че страните по делото са били във фактическо съпружеско съжителство и от връзката си имат родено едно дете. За безспорно е определено, че ищцата е превела по сметката на ответника на 05.04.2019г. сумата 3 000 лв., на 08.04.2019г. сумата 5 000 лв., на 24.04.2020г. сумата 200 лв., на 29.03.2021г. сумата 1 130лв., наредена на 07.12.2021г. сумата 1 000 лв. и на 15.08.2022г. сумата 600 лв., общо 10 930лв. На всички банкови преводи като основание е посочено „захранване” на сметка.Освен че живеели в общо домакинство, установено е и че К. се е занимава с иконопис, а ответника с дървообработване като в общо начинание ответникът изработвал основата за иконите, които ищцата изографисфала.Затова били необходими средства за закупуване на...