ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№3172

гр. София, 12.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева ч. гр. дело №1946/2026г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. Л. К., чрез адв. Л.-П. срещу определение №5498/10.03.2026г. по в. ч. гр. д. №2137/2026г. на Софийския градски съд, потвърждаващо определение №39841/25.09.2025г. по гр. д. №65701/2021г. на Софийския районен съд, с което без уважение е оставено искането на П. К. за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса от 905,92 лв. за въззивно обжалване. Според жалбоподателя обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен и моли за неговата отмяна. Твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че финансовото му състояние позволява да отдели средства за заплащане на дължимата по делото държавна такса за въззивно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. Наличието на данни по делото, сочещи, че молителят е извършил преди години разпоредителна сделка със свой недвижим имот, явява ли се законно основание за неуважаване на искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса, при условие, че по делото са налице писмени доказателства, вкл. и декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, от които се установява, че към момента на подаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК молителят не разполага с достатъчно материални възможности, средства или имущество, позволяващи нейното заплащане?;

2. Кои са критериите, по които съдът следва да извърши преценката си за това дали молителят разполага с материални възможности, средства и/или имущество, позволяващи заплащането на дължимата държавна такса?;

3. Към кой момент следва да се преценява наличието или отсъствието на предпоставки за освобождаване от държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК - към момента на образуване на производството, във връзка с което се иска освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, към момента на подаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК или към друг предходен момент?;

По първите два въпроса се поддържа противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, възприета в определение №71/28.01.2015г. по ч. т. д. №25/2015г. на ВКС, определение №206/17.05.2013г. по ч. гр. д. №2434/2013г. на ВКС, определение №612/12.08.2010г. по ч. т. д. №564/2010г. на ВКС, определение №4331/30.09.2024г. по ч. гр. д. №2734/2024г. на ВКС, а по третия въпрос - противоречие с определение №41//22.01.2020г. по ч. т. д. №53/2020г. на ВКС, определение №326/16.07.2018г. по ч. т. д. №1064/2018г. на ВКС, определение №171/13.04.2016г. по ч. т. д. №208/2016г. на ВКС, определение №274/12.05.2015г. по ч. гр. д. №1842/2015г. на ВКС, определение № 612/12.08.2010г. по ч. т. д. №564/2010г. на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

П. Л. К. е подал срещу решение №4065/10.03.2025г. по гр. д. №65701/2021г. на СРС, постановено във втората фаза на делбата, въззивна жалба, която с разпореждане №56234/03.04.2025г. е оставена без движение с указания за внасянето на дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 905,92 лв. С молба от 15.04.2025г. П. Л. К. е сезирал съда с искане за освобождаване от внасянето на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, като в приложената към нея декларация за материално и гражданско състояние е посочил, че получава месечен доход от заплата в размер на 2350 лв., притежава недвижим имот в [населено място] с площ от 120 кв. и моторно превозно средство, марка Мерцедес, произведен през 1995г., не притежава дялове и акции в търговски дружества и парични влогове, както и, че страда от заболяване, което налага периодични разходи в размер на 200 лв. месечно. Молителят е приложил и две епикризи от 2022г. и от 2023г.

Софийският районен съд е счел, че не са налице предпоставките за освобождаването на П. Л. К. от заплащане на дължимата държавна такса за въззивното производство, предвид което е оставил молбата му без уважение.

За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за освобождаване на въззивника от заплащане на държавна такса в размер на 905,92 лв., тъй като той е трудово ангажиран и получава доходи над минималните, няма алиментни задължения към ненавършили пълнолетие лица, няма данни за здравословни проблеми, налагащи отделяне на средства за лечението им, в т. ч. не са налице доказателства за наличие на перманентна нужда от средства за лечение в размер на 200 лв. месечно, а от представените по делото медицински документи се установява, че същите се отнасят до назначено и проведено лечение на П. Л. К. през 2022г. – 2023г., без обаче да са предписани медикаменти, налагащи ежемесечни разходи за закупуването им в размер на 200 лв. Поради това съдът е приел, че въззивникът притежава източници на доходи, от които е в състояние да заплати дължимата държавна такса.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийския градски съд определение, поради следните съображения:

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Първият поставен в изложението въпрос не покрива общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е съобразен с мотивите на въззивния съд. Решаващият състав при преценката за наличието на предпоставките за освобождаване от заплащане на държавна такса изобщо не е обсъждал дали преди години молителят се е разпоредил със свой недвижим имот, и разполага ли с доходи от продажбата му, предвид което касационно обжалване по този въпрос не може да се допусне.

По въпроса относно критериите, по които съдът следва да прецени дали молителят разполага с материални възможности, средства и/или имущество, позволяващи заплащането на дължимата държавна такса, не се констатира разрешението на въззивната инстанция да е в противоречие със съдебната практика. Обжалваният акт съответства на трайната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, като са съобразени указанията, дадени в т. 12 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, според които при преценка основателността на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да съобрази имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. Изводът на съда кореспондира на разясненията, съгласно които искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед конкретното задължение за плащане, а доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноските в съдебното производство.

Третият поставен в изложението въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване, тъй като не покрива общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Така формулиран въпросът не е обусловил правните изводи на съда. Съдът не е изложил съображения молителят да е разполагал със средства в предходен момент, въз основа на които да е направил извод за наличието на такива. При извършване на преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът е обсъждал дали в случая са налице релеванти обстоятелства, които да обосновават правото на молителя да бъде освободен от държавна такса по този ред. Следва да се посочи, че в съответствие с константната практика на ВКС, въззивната инстанция е преценила, че към момента на подаване на молбата, а не към предходен момент, въззивникът разполага с достатъчно средства от трудовото си възнаграждение за заплащане на държавната такса

Воден от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №5498/10.03.2026г. по в. ч. гр. д. №2137/2026 г. на Софийския градски съд

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: