ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3240

гр.София, 16.06.2026 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Х. М. ч. гр. дело №1614 по описа за 2026 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ответника „Олимп-Ю.В – София“ ЕООД, чрез адв. Л. Т. /надлежно упълномощена/, срещу определение № 3934 от 18.02.2026 год., постановено по ч. гр. дело № 482/2026 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г с-в, с което е оставена без уважение частната жалба на ответника срещу определение от 25.11.2025 год., постановено по гр. дело № 43608/2023 год. по описа на Софийски районен съд, ГО, 113 с-в, с което е оставена без уважение молбата на „Олимп-Ю.В – София“ ЕООД за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основните доводи са, че в съдебния протокол за проведено съдебно заседание в първоинстанционното производство на 30.01.2024 год. действително било записано: „… Обяви, че ще се произнесе с решение на 13.02.2024 год., от която дата тече и срокът за обжалване на постановеното от съда решение по аргумент от чл. 315, ал. 2 ГПК“. В посочената норма било казано, че в същото заседание съдът посочва деня. в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му. Известно било обаче, че подобно процедиране било изключение, а не правило. В конкретния случай адвокат Б., която представлявала ответното дружество в горепосоченото съдебно заседание, твърдяла, че такова уведомление съдът не бил направил. Звукозаписът от съдебното заседание не бил запазен. Напълно възможно било също така последният абзац от протокола да е записан, след като страните били освободени и напуснали залата. Подадената от адв. Б. въззивна жалба била върната като просрочена и това довело до оттегляне на нейното пълномощно по делото от дружеството, като управителят на последното бил подал сигнал до дисциплинарната комисия на САК /вх. рег. № 2113 от 05.04.2024 год./, което налагало извода, че случаят съвсем не е обичаен.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос: Следва ли пропуснатият срок за обжалване на решение да се приеме за пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, когато решението не е съобщено на страната, твърди се, че съдът не е уведомил страните съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК, че ще се произнесе на конкретна дата, а звукозаписът от съдебното заседание не е запазен?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона.

Ответницата по частната касационна жалба Й. Л. Н. не е депозирала писмен отговор.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е изложил съображения, че възстановяването на срок по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК е процесуален способ за защита на страните в гражданския процес срещу неблагоприятните последици от пропускането на предвиден в закона или на определен от съда преклузивен срок за извършване на процесуално действие. Предпоставките за възстановяване на срок са уредени в разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК, като тяхното доказване е в тежест на страната, която твърди, че поради наличието им е била обективно възпрепятствана да извърши дължимото процесуално действие преди изтичане на срока.

Приел е въз основа на представените по делото доказателства, че ответното дружество било представлявано от редовно упълномощен от него адвокат, като участвал в първоинстанционното производство чрез пълномощниците си – адв. Б. и адв. Г.. В проведеното на 13.02.2024 год. открито съдебно заседание първоинстанционният съд бил обявил, предвид предмета на делото, че ще се произнесе с решение на 13.02.2024 год., от която и дата ще тече срокът за въззивно обжалване, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на него. Т.е. при наличие на упълномощен представител по делото съдът е длъжен да връчи съобщението именно на него, а не на адреса на страната. В случая процесуалният представител на ответника присъствал в съдебното заседание, за което дружеството било редовно призовано и на което заседание съдът изрично указал датата, на която ще се произнесе с решение и, че именно от тази дата започва да тече срокът за обжалване. Решението било постановено на посочената от съда дата. Пълномощникът подал въззивна жалба след изтичане на срока – на 11.03.2024 год. Пълномощното на адв. Б. било оттеглено едва на 04.04.2024г. /л. 107 от делото на СРС/.

Като се е позовал на практиката на ВКС /която е цитирал/ въззивният къд е счел, че е налице особено непредвидено обстоятелство в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са били възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини като болест, злополука, природно бедствие и други подобни, да извършат обвързаното със срок процесуално действие. Препятствието трябва да е било внезапно, изненадващо и непреодолимо и да е единствената причина за пропускане на срока. Твърдението, че са възникнали обстоятелства, препятствали извършването на съответното процесуално действие в срок, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса, следва да бъде подкрепено със съответните доказателства, които да бъдат подложени на преценка от съда. Доказването на предпоставките, при които процесуалният закон допуска възстановяване на пропуснат срок, е в тежест на страната, от която изхожда искането. В тази връзка е формирал извода, че в частност не са били налице особени непредвидени обстоятелства, възпрепятстващи подаването на въззивна жалба. Самото бездействие на процесуалния представител, изразяващо се в неподаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, при обективна възможност за подаването й, съответно в несъобщаване на страната-доверител за постановяването на решението на СРС, не представлява непредвидено обстоятелство. Това бездействие е от значение единствено за вътрешните отношения между довереника и доверителя и евентуално за ангажиране на отговорността на адвоката-довереник за претърпените от доверителя вреди. Нещо повече, ответникът бил упълномощил и друг адвокат – адв. Г., чиито пълномощия не били оттеглени. Не се и твърдяло наличие на непредвидени обстоятелства, които препятствали двамата упълномощени представители да подадат въззивна жалба в срока за въззивно обжалване.

Въззивният съд е намерил, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение поради недопускане на свидетели, които да установят кога управителят на дружеството е узнал за постановеното решение, тъй като това обстоятелство е ирелевантно при наличието на редовно упълномощен адвокат, чиито пълномощия не са били оттеглени и който адвокат е бил редовно уведомен за датата на която ще бъде постановено решението, както и че именно от тази дата започва да тече срокът за въззивно обжалване. Изтъкнатите обстоятелства от ответника не представляват особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее и установяването на които да може да послужи за възстановяването на срок. В случая изложените твърдения са за небрежност от страна на упълномощения представител, които сочат, че не е положена дължимата грижа за добро водене на процеса, а не за възникнали внезапно или неочаквано извинителни причини, препятстващи извършване на процесуалното действие в срок.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно приетото съответно в т. 1 и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивния акт, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Поставеният в изложението въпрос е обуславящ, но няма претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона. По този въпрос има установена съдебна практика, според която особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК е налице в случаите, в които страната или нейният процесуален представител са били въпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини да извършат обвързано със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса – например болест, злополука, природно бедствие и др. подобни. Препятствието трябва да е било внезапно, изненадващо и непреодолимо, и същото да е единствената причина за пропускане на срока, като преценката се прави въз основа на конкретните факти по делото. За да обусловят възстановяване на срока, „особените непредвидени обстоятелства“ следва да са настъпили след като той е започнал да тече. Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позована на предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК – определение № 5837 от 12.12.2024 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3574/2024 год., II г. о., ГК, определение № 5400 от 25.11.2024 год. на ВКС по гр. дело № 1237/2023 год., III г. о., ГК, определение № 428 от 03.02.2025 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3507/2024 год., I г. о., ГК, определение № 5394 от 25.11.2025 год. на ВКС по ч. гр. дело № 4337/2025 год., III г. о., ГК, определение № 2783 от 06.10.2025 год. на ВКС по ч. т. дело № 1476/2025 год., I т. о., ГК, определение № 459 от 12.02.2025 год. на ВКС по ч. т. дело № 84/2025 год., ІІ т. о., ТК, определение № 15 от 17.01.2017 год. на ВКС по ч. гр. дело № 61/2017 год., I г. о., ТК, определение № 720 от 11.12.2015 год. на ВКС по ч. т. дело № 3040/2015 год., II т. о., ТК, определение № 902 от 19.12.2014 год. на ВКС по ч. гр. дело № 6879/2014 год., ІІІ г. о., ГК, определение № 707 от 23.07.2012 год. на ВКС по ч. т. дело № 501/2012 год., II т. о., ТК и др.

Обжалваното определение е съобразено с тези правни разрешения. Неуведомяването на страните на коя дата могат да научат резултата от съдебния спор, съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК и невръчването по чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи от първоинстанционното решение са обстоятелства, относими към преценката за правилността на разпореждането за връщане на подадената въззивна жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, но не представляват особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат.

Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Настоящият съдебен състав не намира наличие и на друго основание по чл. 280, ал. 2 вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК за служебно допускане на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3934 от 18.02.2026 год., постановено по ч. гр. дело № 482/2026 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/