ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3277

гр. София, 17.06.2026 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 4204 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 296 от 10.07.2025г. постановено по гр. д. № 331/2025г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 294 от 06.03.2025г. по гр. д. № 3359/2024г. на Плевенския районен съд. С него е допуснато извършване на съдебна делба между ищците К. Б. Й. и Ю. С. Й. и ответниците Р. Д. С. и И. С. С. на съсобствен недвижим имот - първи надземен етаж, състоящ се от три стаи и кухня, от къща построена в дворно място в [населено място], представляващо ПИ с идентификатор ***, с площ от 363 кв. м., УПИ * по регулационен план, при дялове: 5/12 за К. Б. Й., 1/12 за Ю. С. Й., 4/12 за Р. Д. С. и 2/12 за И. С. С..

Касационната жалба е подадена от ответниците по иска Р. Д. С. и И. С. С., чрез пълномощник адв. Ф. П.. Поддържа се, че постановеното решение е недопустимо, тъй като се касае до втора делба на същия имот. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК.

Ответниците по касационната жалба К. Б. Й. и Ю. С. Й. чрез пълномощника адв. Г. Г. изразяват становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по иск за допускане на съдебна делба на първи етаж от жилищна сграда. Ответниците са оспорили иска с твърдения, че делбеният имот не съществува като самостоятелен такъв, а от него са образувани отделни самостоятелни имоти с идентификатори съответно *** и *** по КККР на [населено място], първият от които е собственост на ответниците, а вторият е собственост на ищците; според тях през 1965г. е разпределено ползването на тавана на сградата със съдебна спогодба, а през 1966г. между съсобствениците на първия етаж е постигната нова съдебна спогодба, по силата на която те са си разпределили ползването на този етаж; от този момент всеки от тях ползва реална част от първия етаж, която има самостоятелен вход, ведно с прилежащи обслужващи помещения; считат, че с тази спогодба съсобствеността е прекратена, поради което сега претендираната такава е недопустима. Аргумент за съществуване на два самостоятелни обекта е изведен и от заснемането в кадастралната карта на два обекта с отделни идентификатори.

С първоинстанционното решение искът за допускане на делба е уважен, като е прието, че с постигнатата съдебна спогодба между праводателите на страните през 1966г. не е прекратена съсобствеността. Заснемането на етажа като два самостоятелни обекта не налага извод, че такива самостоятелни обекти съществуват, тъй като КККР имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите.

Въззивният съд с обжалваното решение е потвърдил допускането на делбата, като е приел, че съсобственост между страните е налице. С договор за покупко-продажба от 18.07.1963г., обективиран в нотариален акт, Ц. Д. Ц., И. Ц. С., С. И. С. и В. Х. С. са закупили първия етаж от жилищната сграда, състоящ се от три стаи и кухня, при права: 1/2 за Ц. Д. Ц. и 1/2 общо за тримата други купувачи, които са родители и син. С протоколно определение от 15.03.1965г. по гр. д. № 16/1965г. е одобрена съдебна спогодба между Ц. Д. Ц., И. Ц. С., С. И. С. и В. Х. С., от една страна и Т. С. Б. и Й. В. Б., от друга страна, по силата на която е разпределено ползването на таванското помещение и мазата между собствениците на първия етаж и собствениците на втория етаж на сградата. С протоколно определение от 05.04.1966г. по гр. д. № 71/1966г. е одобрена съдебна спогодба между Ц. Д. Ц. и И. Ц. С., С. И. С. и В. Х. С. (четиримата собственици на първия етаж), по силата на която е разпределено ползването на този етаж, както и на разпределената им вече за общо ползване част от таванското помещение и сутеренните и избени помещения в жилищната сграда по предходната спогодба; според спогодбата Ц. Ц. ще ползва самостоятелно две стаи на първия етаж - северна и североизточна и антре с вграден гардероб към южния вход на сградата, една сутеренна стая - югозападна и северно ъглово избено помещение и коридора между стаята и северните избени помещения, както и северната половина на тавана от делът им за общо ползване, а останалите трима съсобственици ще ползват самостоятелно други две стаи на първия етаж - южна и югозападна, северното антре и северния вход на сградата към улицата, една сутеренна стая - южната и северното мазе и коридора между стаята и северните избени помещения, както и южната половина на тавана от делът им за общо ползване.

С договор за покупко-продажба от 11.10.1968г. Ц. Д. Б. /Ц./ е продал на Л. П. Б. и Д. Ц. Б. по 1/3 от придобитата през 1963г. 1/2 и. ч. от първи етаж от сградата. С договор за дарение от 12.10.1976г. Л. П. Б. и Д. Ц. Б. са дарили на дъщеря си М. Д. Ц. придобитите от тях през 1968 г. 2/3 и. ч. от 1/2 и. ч. от първия етаж на жилищната сграда.

Ц. Д. Ц. е починал на 18.05.2022г. и е оставил за законен наследник дъщеря си Л. Ц. Х.; И. Ц. С. и В. Х. С. са починали съответно 1981г. и 1982г. и са оставили за законни наследници дъщеря си С. И. М. и сина си С. И. С.; С. И. М. се е отказала от наследството на родителите си, а брат й С. С., чиито дял се е уголемил, е починал на 12.08.2010г. и е оставил за законни наследници въззивниците - Р. С. и И. С. С., както и В. С. С.. Последният е на 02.10.2023г. и е оставил за законен наследник майка си Р. С.. М. Д. Ц. е починала на 03.10.2016г. и е оставила за законен наследник дъщеря си К. Б. Й.. По време на брака си с Ю. С. Й. К. Й. е придобила с договор за продажба на наследство от 22.07.2022г., сключен с Л. Ц. Х., наследствените права на баща й Ц. Д. Б.. По този начин страните се легитимират като съсобственици на първия етаж.

Твърдението, че на първия етаж на жилищната сграда са обособени самостоятелни обекти на собственост и съсобствеността между страните е ликвидирана по надлежния ред, съдът е намерил за неоснователно. Посочил е, че заснемането на този първи етаж по КККР като два самостоятелни обекта има само декларативно, но не и конститутивно действие за вещните права. За да бъде обособено едно жилище на две отделни такива трябва да е извършена доброволна или съдебна делба на вещта между съсобствениците, при която всеки от съсобствениците да получи в самостоятелен дял отделно жилище съгласно одобрен архитектурен проект. През 1966г. страните са постигнали съгласие по съдебен ред да разпределят реалното ползване на съсобствения първи етаж на двуетажната жилищна сграда и прилежащите към него избени и таванско помещение, както и да изградят обща за ползване баня и тоалетна, а не да извършат делба на вещта. Така че, спогодбата по гр. д. № 71/1966г. пред Плевенски районен съд няма вещнопрехвърлителен ефект и не поражда самостоятелно право на собственост върху предоставената за реално ползване част от съсобствения имот. В отговора на исковата молба не е въведено възражение за придобиване по давност на реална част от имота от ответниците и не са събирани доказателства в тази насока. Дори да се приеме, че е направено такова то същото би било неоснователно, тъй като владението следва да се осъществи върху самостоятелна вещ, каквато в конкретния случай не представляват предоставените за реално ползване на наследодателите на въззивниците части от първия жилищен етаж. Тук съдът е съобразил нормативната уредба в ЗПИНМ и Правилника за прилагането му, в ЗТСУ и Правилника за прилагането му, в Наредба № 5 за правила и норми за териториално и селищно устройство/отм./ и в ЗУТ относно изискванията за самостоятелно жилище. За да е налице обособяване на две отделни жилища от съсобствения етаж, всяко от тях трябва да отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост съобразно строителните изисквания към съответния момент. Такива доказателства по делото не са представени. При извършваните сделки през 1968 и 1976г. предмет на разпореждане са били идеални части от първия етаж. Според действащата разпоредба на чл. 40 ал. 1 ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. В случая към първия етаж на жилищната сграда има изградено само едно помещение за баня и тоалетна, което се ползва от въззивниците; постигнато е съгласие за изграждане и общо ползване на такова помещение в спогодбата през 1966г., но такова не е изградено, въпреки наличието на изготвен архитектурен проект. Поради това не може да се приеме за доказано наличието на два самостоятелни обекта по смисъла на § 1 т. 1 от ЗКИР и §5 т. 39 от ДР на ЗУТ, обособени от първия етаж на сградата, отговарящи на изискванията на чл. 203 вр. чл. 40 ал. 1 от ЗУТ, които имат самостоятелно функционално предназначение.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че такива липсват.

Наведеното в касационната жалба и в изложението оплакване се свежда до вероятна недопустимост на въззивното решение поради наличието на отрицателна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск по чл. 34 ЗС, а именно, че съсобствеността е прекратена с одобрената през 1966г. съдебна спогодба. Д. е несъстоятелен. Вярно е, че повторен иск за съдебна делба би бил недопустим при влязло в сила решение, с което делбата на същия имот и между същите страни е вече допусната. В случая обаче съдът ясно е мотивирал, че със съдебната спогодба от 05.04.1966г. по гр. д. № 71/1966г. не е извършена делба, а е разпределено ползване на съсобствения етаж. Това е видно от използваните в спогодбата изрази, че страните са постигнали спогодба за „реално ползуване“ на съсобствения първи жилищен етаж и че на двете групи съсобственици се дават части от етажа за „реално ползуване“ и че „със така постигнатата спогодба страните слагат край на спора си във връзка с реалното ползуване на съсобствения си имот“. Поради това липсва нарушаване на установената с разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК забрана за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, както считат касаторите. Постигнатата съдебна спогодба за разпределение на реално ползване урежда начина, по който всеки от съсобствениците ще използва общия имот, без да променя факта, че всички запазват своите идеални части от него. Тази спогодба има облигационен, а не вещен характер. За прекратяване на съсобствеността е необходимо да се извърши делба (доброволна или съдебна), при която всеки от съсобствениците получава реален дял и става собственик на отделен обект. Такава делба със спогодбата от 1966г. не е извършена и това видно не само от съдържанието на договора, но и от всички последващи сделки, които се отнасят до идеални части от първия етаж, а не до самостоятелни обекти. Ето защо липсва основание за допускане на касационно обжалване за преценка допустимостта на решението.

Конкретни правни въпроси за обосноваване основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторите не са поставили. А липсата на правен въпрос е достатъчно основание, за да бъде отказано допускане на касационно обжалване - Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК.

Поради изложеното следва да се откаже достъп до касационен контрол.

В полза на ответниците К. Б. Й. и Ю. С. Й. следва да се присъдят направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., които сега се равняват на 409,03 евро.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 296 от 10.07.2025г. постановено по гр. д. № 331/2025г. на Плевенския окръжен съд по касационната жалба на Р. Д. С. и И. С. С..

ОСЪЖДА Р. Д. С., ЕГН [ЕГН] и И. С. С., ЕГН [ЕГН] да заплатят на К. Б. Й., ЕГН [ЕГН] и Ю. С. Й., ЕГН [ЕГН] сумата 409,03 /четиристотин и девет евро и три цента/ евро разноски по делото.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: