ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3314

София, 17.06.2026 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2302 по описа за 2026 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба от 12.03.2026 г., уточнена с молба от 13.05.2026 г., подадена от К. П. К., чрез адв. В. И. за отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 3289/1963 г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 66 ЗЛС е признато за установено, че роденото от Е. Х. Х., дете от мъжки пол, записано в акта за разжаде с име Р. Е. Х., с неизвестен баща, произхожда от баща – П. Г. К..

В молбата за отмяна се твърди, че са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 и чл. 304 ГПК, без точно и ясно изложение на посочените основания. Молителката твърди, че е наследник по закон на П. Г. К.-неин баща, починал на 2.11.2023 г., наред с В. Г. К. /преживяла съпруга/ и Д. П. К. /низходящ/. Съгласно издадено удостоверение от Столична община, район Л. от 28.0.20245 г. като наследник на П. Г. К. е посочено и лицето Р. П. К.-низходящ. Изложени са твърдения, че е узнала за решението, чиято отмяна се иска при направени през м. 01.2026 г. справки в служба „Архив“ на Софийски градски съда. С последваща молба, с оглед указанията на администриращия съд да се представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК, във връзка с основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителката е посочила, че е налице ново обстоятелство, а именно съществуващото към днес научно обективно и категорично доказателство по метода на ДНК анализа за установяване на биологичен произход, което обстоятелство е от съществено значение за правилното решаване на делото, по което наследодателят на молителката П. К. е признат за баща на Р. П. К.. По отношение на основанието по чл. 304 ГПК е изложено, че решението, чиято отмяна се иска има сила на пресъдено нещо по отношение на молителката независимо, че същата не е страна по делото и поражда съществени последици, поради което е налице правен интерес от неговата отмяна.

Ответникът по молбата за отмяна - Р. П. К., чрез процесуалните си представители – адв. Д. и адв.А. е депозирал отговор, в който поддържа, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Претендира сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 евро.

Ответницата по молбата Е. Х. Х., чрез процесуалния си представител – адв. Д. също е депозирала отговор, в която поддържа, че молбата за отмяна е процесуално недопустима. Процесуалният представител претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаната от него безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Видно от данните по делото, решението на Софийски градски съд по гр. д. № 3289/1963 г., с което е установено бащинство на родено извънбрачно дето - чл. 66 ЗЛС /отм. 1968г./ и чиято отмяна се иска, е влязло в сила през м. май 1964 г. при действието на ГПК /отм./. Съгласно приетото в т. 8 на ТР № 7/2017 г. от 31.07.2017г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС, не е допустима молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК в сила от 1.03.2008 г., ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл пределният едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ от влизане в сила на решението. В случая този срок е изтекъл през м. май 1965 г., поради което подадената шейсет години по-късно молба за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от 12.03.2026 г., уточнена с молба от 13.05.2026 г., подадена от К. П. К., чрез адв. В. И. за отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 3289/1963 г. по описа на Софийски градски съд и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2302/2026 г. по описа на ВКС.

ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица] – адв. В. И. да заплати на Р. П. К., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ап. 3 – адв. Д. Д. и адв. Д. А., сумата от 500,00 евро – разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица] – адв. В. И. да заплати на адвокат Д. Д. Д., САК, с адрес [населено място], [улица], ап. 3 сумата от 250,00 евро – адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за оказана безплатна правна помощ в настоящото производство.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: