ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2585

гр. София, 18.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове:Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Частно касационно гражданско дело № 20238003103179 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 15241/29.06.2023г. на Н. И. Л. и Г. Д. Л., чрез адв. Л. П., срещу определение № 1553 от 13.06.2023г., постановено по ч. гр. дело № 1432/2023г. на Софийския апелативен съд, 7 състав. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 260039 от 05.04.2023г. по гр. дело № 447/2017г. на Софийския окръжен съд, 2 състав, с което е върната частна жалба с вх.№ 260233/14.02.2023г.

Частните касатори считат определението на САС за незаконосъобразно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обосновават допускането му до касационно обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и формулират следния въпрос, по който според тях липсва задължителна съдебна практика и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: В случай, че член на съдебния състав е подписал акта с особено мнение и по този начин е счел за основателни оплакванията и възраженията на страната, относими към извършеното в срок плащане на дължимата ДТ, следва ли оспореният от жалбоподателите въззивен съдебен акт да произведе за тях правни последици. Сочат също, че атакуваното определение е и очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирани страни в предвидения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен...