ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3265

София, 17.06.2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 1532 по описа на Върховния касационен съд за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ДП“Национална компания Железопътна инфраструктура“, чрез процесуалния представител В. по чл. 32, т. 3 ГПК, против въззивно решение № 237 от 24.09.2025 г., постановено по в. гр. д. № 294/2025 г. по описа на Апелативен съд – В. Т. с което е потвърдено решение от 04.03.2025 г., постановено по гр. д. № 764/2021 г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е отхвърлен предявения от ДП“Национална кампания Железопътна инфраструктура“ срещу Д. А. М. и Р. С. П. иск с правно чл. 45 от ЗЗД за заплащане при условията на солидарна отговорност на сумата от 1 179 651,98 лв., представляваща главница в размер на 786 871,80 лв.; лихви за забава в размер на 392 780,18 лв. за периода от 10.12.2016 г. до датата на подаване на исковата молба- 08.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и се процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

Приети са за установени по спора следните елементи на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: наличието на железопътно произшествие – дерайлиране на товарен влак № 90570 при влизане в гара Хитрино на 10.12.2016г., настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на двамата ответници в качеството им на машинисти на влака.

Предмет на преценка пред въззивната инстанция е наличието, вида и стойността на причинените на ищеца вреди, както и причинната им връзка с поведението на ответниците.

Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти имащи отношение към гражданско правните последици от деянието, в това число и вида и размера на причинените вреди и причинната връзка с деянието, подлежат на установяване в гражданското производство за последиците от деянието. Тежестта на доказването е на ищеца. Въззивният съд е приел, че в хода на производството, ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал убедителни доказателства относно посочените елементи на фактическия състав на предявения иск. Приел е, че такива не представляват както мотивите на наказателния съд относно причинените от деянието вреди, заключението по Окончателен доклад от проведеното разследване на тежко железопътно произшествие – дерайлиране на товарен влак № 90570 при влизане в гара Хитрино на 10.12.2016г., изготвен от Комисията за техническо разследване на тежко железопътно произшествие в МТИТС, така и заключенията по назначените в хода на наказателното производство СТхЕ. Съдът е приел, че при направено от ответниците своевременно оспорване на приложените към исковата молба писмени доказателства и въведено от тях възражение за липса на причинна връзка между твърдените от ищеца за настъпили вреди и поведението им, претендираните вреди подлежат на установяване от ищеца пълно и главно по съответния процесуален ред. В тази връзка, видно от първоинстанционното производство, съдът е допуснал исканите от ищеца експертизи, но поради невнасяне на определения депозит същите са заличени. Въззивният съд е приел, че ищецът, не се е явил в проведеното открито съдебно заседание и не е направил други доказателствени искания, поради което искът на ищеца е останал недоказан.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Решението не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Описаните пороци липсват.

Настоящият касационен състав намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по уточнения и конкретизиран от настоящия съдебен състав /съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ въпрос от значение за конкретното дело: „Задължен ли е въззивният съд служебно да назначи съдебни експертизи, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, в случай, че такива са назначени в първата инстанция, но ищецът не е внесъл определените за изготвянето им депозити и поради това са заличени от първоинстанционния съд?“, по който съдебната практика не е достътъчна и следва да бъде развита.

Останалите поставени от касатора въпроси в изложението ще бъдат обсъдени като довод за неправилност при решаване на делото по същество.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 237 от 24.09.2025 г., постановено по в. гр. д. № 294/2025 г. по описа на Апелативен съд – В. Т.

УКАЗВА на касатора ДП“Национална компания Железопътна инфраструктура“ в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 12062,93 евро, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на III г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: