ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 3381 гр. София, 18.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 3523/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. С. С., чрез адвокат Т. Л., срещу решение № 2829 от 09.05.2025 г. по в. гр. д. № 9862/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 8279/19.05.2023 г. по гр. д. № 52373/2022 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от Б. С. С. срещу Столична община иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение от 20 000 лв. за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания в резултат от счупване на десния крак, вследствие на попадане в неремонтирана и необезопасена дупка на тротоара към общински път на 20.04.2020 г. около 16:30 ч. в гр. София, ж. к. Връбница № 2, бл. 365, пред вх. Б, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 4 950 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.04.2020 г. до 28.09.2022 г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба С. О. чрез юрисконсулт М. М., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от ищец по делото с правен интерес от обжалване на въззивното решение, постановено по иск с цена над 5 000 лв.

Производството по делото е образувано по предявените от Б. С. С. против Столична община иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от счупване на десния й крак, вследствие на попадане в неремонтирана и необезопасена дупка на тротоара към общински път на 20.04.2020 г. около 16:30 ч. в гр. София, ж. к. Връбница № 2, бл. 365, пред вх. Б, както и иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 4 950 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.04.2020 г. до 28.09.2022 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че фактическият състав на непозволеното увреждане не е осъществен поради липса на причинна връзка между настъпилия инцидент и травматичното увреждане.

За да потвърди решението на районния съд, въззивният съд на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, в което е прието, че първоначално в исковата молба ищцата е заявила, че инцидентът е настъпил на 21.04.2020 г. около обяд. След постъпване на отговора на исковата молба, в който е направено възражение за липса на причинна връзка между инцидента и увреждането, доколкото в представения амбулаторен лист са отразени час на постъпване на пациента 09:16 ч. и час на напускане 09:36 ч. сутринта на 21.04.2020 г., ищцата е подала уточнителна молба, в която е посочила, че поради техническа грешка датата на инцидента е изписана неправилно в исковата молба, а вярната дата е 20.04.2020 г. около 16:30 ч. Съдът е отбелязал, че макар в исковата молба да е посочено, че поради силните болки ищцата веднага е потърсила медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И. П.“, от доказателствата по делото е установено, че първото посещение в лечебното заведение не е от деня на инцидента, а от следващия ден – 21.04.2020 г. в 09:16 ч. В съдебномедицинско удостоверение № 449 от 12.11.2021 г., съставено около 1 година и 7 месеца след твърдения инцидент, е посочено, че по данни на Б. С. инцидентът се е случил на 21.04.2020 г. , като е направено заключение, след анализ на лист за преглед на пациент от 21.04.2020 г. и копие от амбулаторна книга, че травматичното увреждане на долния десен крайник е получено от рязко надпределно огъване на стъпалото в медиална посока и може да се получи по начин и време, съобщени в предварителните сведения. Съдът е констатирал, че в издадените болнични листове от 20.05.2020 г., 17.06.2020 г. и 15.07.2020 г. от МЦ „Н. И. П.“ е удостоверена временна неработоспособност на ищцата за периода от 17.05.2020 г. до 04.08.2020 г., тоест началото на неработоспособността не е непосредствено след инцидента, а почти един месец по-късно. В изпълнение на дадени от съда указания за представяне на рентгенова снимка на счупен десен крак, която да послужи за изготвяне на съдебно - медицинска експертиза, ищцата е подала молба от 09.12.2022 г., с която е представила компактдисково устройство. След служебно извършен опит за запознаване с неговото съдържание е констатирано, че разчитането на файловете от обикновено техническо устройство не е възможно. Установена е обаче датата, на която е създаден всеки от файловете – 07.12.2022 г. в 09:29 ч. /два дни преди представянето на диска по делото/. Съдът е обсъдил и показанията на разпитаните по делото свидетели, според които инцидентът е настъпил през 2022г. /свидетелят Л. Г., разпитан на 19.01.2023г., е посочил, че инцидентът е станал „миналата година“, като не си спомня датата, а свидетелката И. Х. е заявила, че си спомня датата на инцидента – 20.04.2022 г./.

При така приетото за установено от фактическа страна, въззивният съд е счел, че от показанията на свидетелите не се установява по несъмнен начин, че ищцата е претърпяла инцидента, който е описала в исковата молба. Прието е, че посочването от ищцата пред длъжностното лице, съставило съдебно-медицинско удостоверение № 449 от 12.11.2021 г., че датата, на която е претърпяла инцидента, е 21.04.2020 г., представлява извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, което увеличава доказателствената стойност на документа. По тези съображения е направен извод, че ищцата не е установила по категоричен начин, че травматично увреждане е последица от описания в исковата и уточнителната молби инцидент, настъпил на 20.04.2020 г. около 16:30 ч. Следователно не е установено и противоправно бездействие от страна на ответника, което да е в причинно-следствена връзка с претърпените от ищцата неимуществени вреди. Посочено е, че след като не се установява един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД, то е безпредметно да се обсъждат останалите предпоставки.

С оглед тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че при постановяване на атакуваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, без да е формулиран правен въпрос. Според разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора, като непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. След като в случая касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не следва да се допуска.

Искането за допускане на касационно обжалване е мотивирано с доводи, че изводът на съда, че ищцата не е доказала исковата си претенция, е основан само на свидетелските показания. Тези доводи по съществото си съставляват оплакване за необоснованост на въззивното решение – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК и касаят правилността на изводите на въззивния съд, по която не се дължи произнасяне в производството по чл. 288 ГПК. Следва да се допълни, че изложеното не кореспондира и с мотивите на въззивното решение, видно от което въззивният съд е съобразил не само свидетелските показания, а е взел предвид и представените по делото писмени доказателства – съдебномедицинско удостоверение, болнични листове, които са обсъдени поотделно и в съвкупност.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Решението не е и очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2829 от 09.05.2025 г., постановено по гр. д. № 9862/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.