ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3353

гр. София, 18.06.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 1390/2026 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез юрк. А. против решение № 955 от 08.12.2025 г. по гр. д. № 1281/2025 г. на Окръжен съд – Бургас.

Ответникът К. Х. Б., чрез адв. К. в отговора в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК взема становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 141 от 22.04.2025 г. по гр. д. № 1431/2024 г. на Районен съд – Несебър за отхвърляне на предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – [населено място] против К. Х. Б. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК - за съществуване на вземане за стойността на използвани ВиК услуги в периода от 01.04.2022 г. до 12.01.2023 г., за което е издадена фактура № 44692803/23.01.2023 г., за сумата в размер на 6 524. 90 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2024 г. - датата на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на сумата и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 22.02.2023 г. до 02.10.2024 г., в размер на 1 261. 04 лв., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1157/2024 г. на Районен съд – Несебър и в тежест на ищеца са възложени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел за установена по делото следната фактология: Ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор № 51500.506.327 (съгласно нотариален акт № 187, том ІІ, рег. № 2069, дело № 374/18.03.2022 г. на нотариус с рег. № 600 на НК и скица № 15-319131-25.03.2022 г. на СГКК – [населено място]). На 12.01.2023 г. при извършена проверка от ръководителя на район „Несебър“ при ищцовото дружество е констатирано, че в северозападната част на имота е монтирана водопроводна тръба ф 50мм, която е присъединена към уличната водопроводна мрежа без разкрита партида за водоподаване. За извършената проверка и предприетите действия е изготвен констативен протокол КП-1/16.01.2023 г. В него е отразено, че при проверката отклонението е било прекъснато и е демонтиран тротоарния спирателен кран. В резултат на констатациите, при ищеца е съставена облагателна сметка изх. № КП-1-1/20.01.2023 г., с която за имота са начислени 3 098 куб. м. вода за 287 дни в периода от 01.04.2022 г. до 12.01.2023 г. Обсъдено е заключението на назначената съдебно - техническа експертиза, според което водопроводът в близост до имота е частна собственост, констатирано е нерегламентирано водопроводно отклонение с диаметър ф 50мм, от което може да се ползва питейна вода и водопроводна инсталация в имота, а изразходените количества вода за процесния период, изчислени според чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/2004 г., са 3 098 куб. м. на стойност 6 524. 90 лв. Прието е, че изградените в процесния имот шахта и съоръжение, които позволяват присъединяването на имота към водопроводната мрежа, са изпълнени с оглед на предстоящата процедура по присъединяване, която ответникът като негов собственик е инициирал, но която е останала незавършена заради техническа невъзможност и отказ на ищеца, без да е изградена връзка между водопроводната инсталация в имота и водопроводното отклонение и без признаци за присъединяване към техническата инфраструктура на „ВиК“ ЕАД чрез изграденото отклонение – без признаци от това отклонение да е черпено вода, според изразеното експертно становище на вещото лице и устните му обяснения в съдебно заседание. Кредитирайки депозираните по делото свидетелски показания (вкл. на свидетеля Г., за който са събрани доказателства, че не е титуляр на правото на собственост на съседен имот на процесния) и заключението на техническата експертиза, съдът е направил доказателствен извод, че имотът не е свързан с уличния водопровод (въпреки изграденото отклонение до тротоарния кран) и че водоснабдяването му се осъществява от съседен имот чрез изпълнено водопроводно отклонение с полипропиленова пластмасова тръба като потреблението в него се отчита и заплаща според показанията на монтиран подотчетен водомер. При горните фактически обстоятелства решаващият състав е намерил, че установителния иск за съществуване на вземането, породено от изразходено количество вода в резултат от незаконно присъединяване – чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (в редакцията му към ДВ, бр. 70/2019 г.), е неоснователен. Приел е, че ищецът не е провел успешно доказване по чл. 154, ал. 1 ГПК на факта на незаконното присъединяване към водопреносната мрежа. Мотивирал се е, че макар по делото да е установено, че в процесния имот са били изградени шахта и съоръжение, което позволява присъединяването му към водопроводната мрежа, то последното не е изпълнено на място. Така е аргументирано становище, че по делото е останало недоказано наличието на нерегламентирано присъединяване към водопроводните и канализационните системи на ищцовото дружество, което изключва ангажирането на отговорността на ответника за стойността на изразходваните, отведените и пречистените количества вода по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/2004 г. Като резултат от горното, е отречено съществуването на процесното вземане, което е довело и до отхвърляне на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не поставя правни въпроси, които счита за обуславящи изхода на делото. Излага единствено доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт, изразяваща се в несъответни на доказателствата изводи относно процесното присъединяване на изградената в имота на ответника водопроводна инсталация към В и К мрежата на оператора чрез свързването му с водопроводно отклонение, с последица възникване на задължение за цената на услугата. Така обосновава наличието на очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Селектирането на жалбата не може да се осъществи при предпоставките на посочения фактически състав. Въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т. е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

При този изход на делото ответникът по жалба има право на разноските за настоящата инстанция, които са претендирани своевременно. Те съставляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 13.02.2026 г. като вписването в него за извършеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка – вж. разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 955 от 08.12.2025 г. по гр. д. № 1281/2025 г. на Окръжен съд – Бургас.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица], да заплати на К. Х. Б. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], ет. 4, сумата от 300 (триста) евро – разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.